limeruna
565 results
В сълза от споделени думи
се стапям...
Сълзата има си сърце.
Мъничко, студено,
ледено. ...
  455 
Да видиш искреност и топлина
в света на вълци и злина.
Да търсиш тишина...
в света на вълци и злина.
Да искаш топъл малък жест ...
  567 
Към свят от чудеса с лениви стъпки
пътуват неизлюпени мечти,
попиват светлината ни на глътки,
в сълзи, копнеж и носят ни, почти.
Дали от любовта след нас остава, ...
  535 
Попаднах на интересна инициатива в интернет: оценяване на това колко добре държавата се грижи за децата, като оценяването може да се извършва както от професионалисти, така и от непрофесионалисти в тази област, по скалата от две до шест. Освен оценката, човек може да даде и препоръки какво и как смя ...
  1432  18 
Дните ставаха все по-дълги. Все по-дълги, докато накрая не се случи трагедия. След поредния експеримент попаднах в дупка на времето, от която няма измъкване. Всичко беше сиво, в душата ми беше сиво, студенината в мен сякаш грееше и осветяваше, подчертаваше студенината наоколо. Нямаше измъкване от то ...
  857 
Някога ще ми прошепнеш, колко ме обичаш.
Може би насън, но аз ще бъда там. Ще чуя...
Някога прегръщаше сърцето ми,
сякаш няма друго на света
и огънят в мен растеше, ...
  406 
Цял живот съм чакала мечта,
която няма никога да дойде.
Още много чакам този танц,
който в тихи зими ще ни води.
Две снежинки падали над път ...
  498 
Срещата между поезията и математиката е неизбежна. Ученият търси истината, поетът търси вдъхновението, а всеки човек търси истина и/или вдъхновение: за себе си, за обществото и/или за принос към света на идеите. Математиката и поезията нагледно разделят мисълта от чувството и после ги обединяват.
Не ...
  2274  12 
Невъзможност...
Всеки ден се измислям до теб, всеки час,
но не стига, не стига, а искам...
Не защото не мога добра да съм аз,
не защото не мога да мисля. ...
  579 
Кръв
Чуваш ли сърцето, без да го докосваш?
Ръката ти по кожата ми все ме омагьосва.
Вярвал си в измислица, аз съм по-красива.
Горещата ти мисъл, вярвам, че изстива. ...
  599 
Ако някога, любими,
видиш, че ме няма,
станеш ли невидим,
станем ли измама,
моля да си спомниш: ...
  725 
Странна съм само колкото
е странно времето, когато
си събува ботушите,
а ние мислим, че слънцето
изгрява заради нас. ...
  535 
Топлината на деня
изгрява нощем
с нова сила.
Тишината на нощта
преследва денем ...
  475 
Приятно е да чезнеш в полунощ,
а чувството да тръпне от капризи –
трепери и танцува тук брашно,
звездите ти довяват нови мисли.
Чудесно е да тънеш в самота, ...
  362 
Бои ли се, жената е душа, не иска в нея слънце да изгрее.
Но аз не съм жена, а тишина, дори да стана облак не умея.
Навън те търси сънено пеша една мечта, умира, но – добре е.
И аз не съм желана топлина, и восъкът се стапя и се смее.
Усмивка даваш, обич и живот, полегнала в гласа ти тиха книга ...
  635 
Обичат единствено мъртви поети,
за живите - само омраза.
Напишеш красиви и чисти сонети,
те кажат - на нищо не мязат.
Тъй скучно е в днешния свят да живеят ...
  985  13  13 
Обичам те...
Прониза ни животът, прави ни безчувствени,
стрива ни до болка, пуши ни безстрастно,
впива се до кокал, пие безучастно,
захвърля те високо в мен - и ни рисува... ...
  1469  10 
Безсилна пред пространството
и думите на времето,
пътеките прегърбени
отново преминавам.
И няма сън ...
  588 
  603 
Свободният стих е свободен,
когато го пишем,
както ни падне.
Момент...
Това не е чувство. ...
  1336  14 
В очите на облака
е много студено.
В шепичка пази
жълти листа.
Не знаеш къде е – ...
  535 
Без човешко същество,
топло и добро,
закъде сме на света?
Малък - липсва ли душата ни.
С душа - безкрайно вечен, ...
  482 
Една мъничка грешка, самотна мечта:
чертаят валежи по вятъра.
Не позна ли у мен като лъч любовта,
не намери ли в мен неизпятото?
Не поиска ли моя безструнен живот? ...
  451 
Безсмислено жадуваш моя ден.
Предателството трудно се забравя.
Аз молех се, ти молеше пък мен
за всяка дреболийка от пейзажа.
Не виждаш ли, че вече сме сами? ...
  2223 
Поиска да си с мен и не попита
какво ли искам аз от тази среща.
Сънят ми като слънчице политна
и исках да ти кажа важно нещо.
Човек един до мен да е копнея, ...
  617 
Понякога мечтая да ме няма,
но някак без светът да го узнае.
Годините минават и изчезвам.
Душата ми разбира, че е земна.
Любимият сезон: прохладна есен, ...
  1231  74 
Минало е толкова много време, че математиците не могат да измислят достатъчно големи числа, за да го обозначаваме. Какво значение има тогава в кой период точно ще те пратят? Важно е настроението на епохата, което ще преобладава, когато отидеш там.
Надписът светеше със ситни златисти издълбани букви ...
  1335 
Животът ми от буря ли се скърши?
Едничък клон отчупен – заболя.
И беше огън птичата ни къща.
Сълза за миг звездите разлюля.
В стотици капки пламъче засвети. ...
  602  11 
Не вярвам вече в утрешно спасение,
а вчерашното някак ме избягва.
Да търся носи само изтощение
и тъжен сън без никой като мен.
Не искам изкривяване в мечтите, ...
  617 
Умората ни подлудява,
катери се по чудесата,
събаря, руши и
събира
своя данък от нас. ...
  303 
За всичката ми болка ще си плащаш,
дори и някога да бъда твоя.
Забравям те под дни безумно прашни
все повече и няма все виновни.
Понякога си мислех, че ме искаш ...
  592 
Мечтая за уют и малко топлина.
Дъхът да не ранява с шепнеща вина.
Спокойствие и смях, и сълзи като дъжд
и спомен за очи на тъжен, нежен мъж.
Обичам сутринта и веселите птици, ...
  1012 
Прикрита омраза, прикрита тъга,
прикрито нещастие... лудост!
Прикрита, невидима, бясна игра.
Доброто дали ще събуди?
Добър да си - всеки ли иска това? ...
  544 
Искам да опиша красотата ти,
да вярвам, че ще бъда съвършенство.
Но думите ми леко отлетяха,
прегърнаха ме в спомен и изчезнах.
Гледам полудялото ни спускане ...
  544 
За да пея, се нуждая от самотна стая
и приятел, който да ме нахрани,
когато забравям.
Човек, който да чувства
всичките ми мисли, ...
  621 
Уморена от всички сълзи.
Изсъхнало речно корито.
Удавена болка излиза
полудяла от синия ритъм.
Няма вече да страдаш по мен: ...
  576 
Защо мигът не може да ми стигне?
Сама съм и горя – горчив фитил.
Угасвам вечер на парченце восък
и търси лъч изгубен смисъл тихо.
Целувам себе си, в мечтите – ти си… ...
  1611 
Докога да изчаквам за края си?
Ако никога той не пристигне?
А надеждата тъжно ухае
като цвете в сърцето затиснато.
Под самотни години тревожност ...
  581 
Какво е детето? Едно любопитство към света. То иска да се храни, да се смее и... да го обичат. А какво е науката? Тя в същността си също е дете.
Преди някой да ми се разсърди, че сравнявам детето и науката като две близки неща, нека се позамисли първо - няма ли наистина нещо общо между тях? Не са ли ...
  2651 
Появява се. Изчезва за миг.
По-красива от вселената ни
и по-топла от милувка на сън.
С бяла роза скрива снощния път.
Няма смисъл да измислям света. ...
  587 
Random works
: ??:??