ulianka
85 results
Тук съм се родила, мамо, тук.
И завинаги такава ще остана -
кръшна българка от шарен юг,
с куфар обич и със шепа рани.
Пак на път съм, мамо, пак. ...
  917  15 
Никоя лудост не идва навреме.
Крие се нейде из стария скрин.
Вместо да хукне по нашите вени,
пламъка духва. И сами се виним.
Всяка лудост изгаря в забрава. ...
  615  13 
Днес ми е тихо. Ще помълча,
претръпнала.
Скрита.
Без да си спомням. Без да нижа
думи във стихове. ...
  421 
И този двор без младост опустя.
Остана орехът и многоръка джанка.
Пейзажът - дрипав, а във него тя -
да влачи тяло и душата-сянка.
Прескочи плета черният котак. ...
  509 
Моя малка, глупава любов,
време ти е да пораснеш.
В корена да текне сок.
Клечка огън да ти драсна.
Време е да полетиш. ...
  1394  22 
Днес думите са тихи и не викат,
а само шепнат трудното ти име.
Навръх застинали са на езика ми.
Във гърлото заседнали са нелечимо.
Сърцето, Боже, не понася пранги, ...
  497 
Харесвам те такъв. Едва ли ще те имам друг, не ми пресядай.
Със всяко следващо прераждане на мен отново ще се случваш.
Със всеки следващ жребий на теб с любов ще ти приставам -
като невеста в първа брачна нощ, с неосъзнати чувства.
Ти все така ме гледаш, сякаш съм дошла при теб на гости. ...
  430 
Аз знам, приятелко, че времето лети.
Беснее в сложен танц лудешки.
Във огледалото пред мен си ти -
на Господ най-фаталната му грешка.
И остаряваш. Като всеки друг. ...
  434 
Ето, тръгвам си. Пак съм на път.
Вече трябва така да се кръстя,
че новото име в моята гръд
да те хваща с пророчески пръсти.
Нямам време да чакам докрай, ...
  406 
Все тъй се реди открай време светът:
на гняв и любов, по форма и цвят.
Вървиш ли, вървиш, а все кръстопът.
И повече няма. То колко е свят?
Такъв си е той. С размер на кашон. ...
  653  12 
Над Странджа слънцето се килна
и лумнаха огньове под краката.
Земята се приготви да е силна,
а въгленът - да се превърне в злато.
Последен лъч над хълм се спъна, ...
  2033  11 
Сърцето ми, най-грешният компас,
по скалата любови не отчита.
Да можех да я имам тази власт -
да вярвам само на очите си.
Човешки навик - него питам все, ...
  471  10 
Различни ще са думите, нали?
Когато те обичам, ще се мразя,
че ги редих във четири стени...
Но четири стени не пазят.
Въображаема, измислена врата - ...
  733  23 
Над Тракия пълзят мъгли,
а лятото с пернатите отпраши.
Ела, ела ме прегърни -
сезонът, дето идва, не е страшен.
По нивите ни къшеят узря. ...
  668 
Защо ли тъй пред огледалото
се кипри тъмната ми същност.
Покривах я, одеяло след одеяло -
в бял свят дано не се завръща.
Накарах я от глад да проси, ...
  649  13 
"Днес ми е денят
за самоизяждане."
zebaitel
Аз съм тази, която днес не сънува.
И пронизвам небето с очи. Инсомния. ...
  591 
"Някакъв вирус е - трудно се диша.
Но е късно за всяко лечение.
Хоризонтът ти щом е бунище,
какво по-логично от заколение."
Кръстьо Раленков ...
  495 
Победата е като къс месо,
размахан след лова на дивеч.
И в ъгъла на знамето - везмо,
бродирано със кръв приживе.
Победата е кратка. Като дъх - ...
  695  14 
Каква сатурнова дупка? Няма такава.
Октомври любезно ме кани на среща.
А петите ми тлеят от лятна жарава.
Горещо е още в сърцето ми. Пещ е.
И нека да нижат на две куки годините ...
  612 
Превърнах се във Диоген без лампа.
В човек - напълно непознат,
на който я фенерът му е калпав,
я целият живот - гърбат.
Но себе си във другите ще диря, ...
  593  14 
Нощта я сграбчи. Като смок
към гърлото ù в тъмното посегна.
Защо я прати тука Господ Бог,
щом само нощ над нея тегне?
Сред четири мухлясали стени, ...
  1138  20 
Текляво време змийски се проточи.
На запад грохна над баира.
Под него, на пресъхнали потоци,
следите във небето се опират.
Примрели до последната си капка, ...
  1087 
Можех, скъпи, можех. Но не бях
копчето в последната ти риза.
Малко късно, но сега разбрах,
че такава във илик не влизам.
Можех, скъпи, можех. Но не бях ...
  821  19 
Пак мятам бели ризи по простира.
Неделя е и трябва да е чисто.
Света до блясък с кърпите лакирам,
да скрия вечно задните му мисли.
Пак бърша сенки, под дивана скрити, ...
  634  11 
"Усмихни ми се вече, живот!
Докога ще ти гледам сърдитата мутра?
Регина
Не ме обичаш вече, живот.
А прескачах за тебе огради. ...
  691  16 
Отново за Мария. Ала другата.
Онази, ежедневната - във кухнята,
която денем си говори като лудите
с фантома на надеждите си рухнали.
И не е майка на Исус от плевнята - ...
  782  23 
Направо ще ти кажа. Във очите.
Понеже аз на смърти нося.
Ако поискаш после - питай -
понесла бих и сто въпроса.
И ще ти кажа с дъх издишан - ...
  573  10 
Извинявай, подминах те.
Едно разминаване не е страшно,
ако глаголното време е минало.
Лошото е, че подминавам в сегашно.
Зима е, а вятърът пролетен - ...
  689 
Раменете ми, приятел, са заети отдавна.
На едното ангел е кацнал, а на другото - дявол.
Съжителстват. Лукав - единият, другият - паднал,
преобръщат пейзажа ми в черно и бяло.
Не тежат, клетите. Наполовин на душата са. ...
  744  12 
Барман, дай по още едно!
Днес ще живея няколко пъти...
Ще напущам последна любов,
ще умирам няколко смърти.
Но на т-третата чаша ме сп-при - ...
  685 
Когато нямам нищо повече от стих -
така реален като мен, бездомната...
И думите, с които свих
една постеля - да ти е удобно,
ще нарека стиха си да ни е домът ...
  563 
Ти виждал ли си как се остри нож?
Стоманен. Без следа ръждива.
Блести като луна над вълча нощ
и бавно в тялото ù се забива.
А тя, по-черна и от кръв, ...
  657  13 
Кове ме тоз живот. Кове.
Чукът му надълбоко в мене влиза.
От яд, че непрекършена на две
изплувам от проклетите му кризи.
И примка от конопено въже ...
  567  14 
Разкажи ми, Дяволе, за Господ.
Пафкахте ли тайничко цигари?
За какво се сдърпахте, че после
все сте на различни гари?
Разкажи ми, Бог не може. ...
  613  14 
Цяла година не бе стъпвал във храм.
Даже не бе преминавал наблизо.
Той е наясно, че Бог не е там,
а вечер предрешен по ангелски слиза.
Цяла година не бе палил и свещ - ...
  524 
И в теб ли любовта е стон,
във който плачат звуци от цигулка?
Сбогуване със светъл дом,
с догарящи във нищото светулки.
Не отговаряй, не сега. ...
  711 
Каква Шехеразада съм ти аз?
Светът отдавна е различен.
Не пишат вече приказки за нас
и жабите на жаби си приличат.
Отидоха си тези времена - ...
  630  14 
Да бе изтропал силно в калдъръма,
но ти премина с коня си - унесен.
Не чух и повей лек в салкъма
със звук на тропот да се смеси.
Да беше спрял и просто, по човешки ...
  1059  27 
Откакто птичките не се надпяват -
дори не се приготвят за излитане,
тя всеки ден по малко оживява
с поредната жилетка за разплитане.
Един живот от времето на Господ. ...
  601  15 
Черен си. Ще трябва да те боядисам.
Ти как си мислиш, че се става ангел?
И има притча някаква - неписана,
че си от тях, но някога си паднал.
А дяволското минало не се пречиства ...
  1463  13 
Random works
: ??:??