Валери_Станков
1,383 results
ОСТАВИХ ВИ БЕЗМЪЛВНАТА СИ КНИГА
... нима и аз съм пял като авлига в жита, в дъбрави, в звездни пустоти? –
в крилете на разтворената книга, безмълвна – Вечността във мен свисти,
вървят през тръни думите ми боси – орляк дечица в тих словесен кър,
знам идещият ден какво ми носи – и моля Бога? – с мен д ...
... нима и аз съм пял като авлига в жита, в дъбрави, в звездни пустоти? –
в крилете на разтворената книга, безмълвна – Вечността във мен свисти,
вървят през тръни думите ми боси – орляк дечица в тих словесен кър,
знам идещият ден какво ми носи – и моля Бога? – с мен д ...
204
2
5
НЕВЪЗМОЖНИЦЕ МОЯ!
... ще живеем ли някога заедно? – сигурно не,
аз преминах към теб през 1000 безмълвни пустини,
по-печален от някой си Клод Моне или Едуар Мане,
ти написах прекрасното бъдеще в светли картини, ...
... ще живеем ли някога заедно? – сигурно не,
аз преминах към теб през 1000 безмълвни пустини,
по-печален от някой си Клод Моне или Едуар Мане,
ти написах прекрасното бъдеще в светли картини, ...
285
4
3
7 МИЛИАРДА СЛЪНЧИЦА
... тръгнал съм с разгърдена душа, накъде – не знае даже мама,
в тундри и през прерии – пеша, див маор, глух инка в Атакама,
чепкам си сибирската мъгла – гоня си елена с триста чукчи,
и леда дълбая с три свредла, щом във Об есетрата се скупчи, ...
... тръгнал съм с разгърдена душа, накъде – не знае даже мама,
в тундри и през прерии – пеша, див маор, глух инка в Атакама,
чепкам си сибирската мъгла – гоня си елена с триста чукчи,
и леда дълбая с три свредла, щом във Об есетрата се скупчи, ...
523
2
2
ЗЕМЯТА Е ПОСЛЕДНАТА НИ СТРЯХА
Животецът бездруго ни е кратък,
защо си го вгорчаваме сами? –
нали – пътик-пътик! – вървим нататък,
към по-щастливи някъде земи, ...
Животецът бездруго ни е кратък,
защо си го вгорчаваме сами? –
нали – пътик-пътик! – вървим нататък,
към по-щастливи някъде земи, ...
139
8
1
ЕДИН ПЕЧАЛЕН ИДИОТ
... не много умен, не и много прост,
без бялото букетче зимни рози,
във Фейса всяка заран съм ви гост
с нелепите си стихове и прози, ...
... не много умен, не и много прост,
без бялото букетче зимни рози,
във Фейса всяка заран съм ви гост
с нелепите си стихове и прози, ...
182
3
5
„BIOMET” ЗА НИКЪДЕ
.... мъгла пълзи по урви и дерета, мъгла и по душата ми пълзи,
изгледах 7 филма в „Biomet”-а – ужасни „Made in USA”-бози,
съседът по седалка си изхрупа солетите – и вафлите с кокос,
и си заспа – мечоче във хралупа, подир Витиня с гърбавия мост, ...
.... мъгла пълзи по урви и дерета, мъгла и по душата ми пълзи,
изгледах 7 филма в „Biomet”-а – ужасни „Made in USA”-бози,
съседът по седалка си изхрупа солетите – и вафлите с кокос,
и си заспа – мечоче във хралупа, подир Витиня с гърбавия мост, ...
167
2
2
240 НЕДОСТОЙНИЦИ
Мен ще ме пъхнат някой ден в затвора.
И там ще пукна – пълен идиот.
Излъгах вече твърде много хора,
че утре ще живеем нов живот. ...
Мен ще ме пъхнат някой ден в затвора.
И там ще пукна – пълен идиот.
Излъгах вече твърде много хора,
че утре ще живеем нов живот. ...
182
5
5
ПИСМО ВЪРХУ ПЪРВИЯ СНЯГ
... сякаш бабичка гърбуша, зъзне зимната скоруша,
къщички в снега не пушат – сви се малкото селце,
тръгна снежната фурия – млъкна старата кория,
друмник, спрях по икиндия със премръзнало сърце, ...
... сякаш бабичка гърбуша, зъзне зимната скоруша,
къщички в снега не пушат – сви се малкото селце,
тръгна снежната фурия – млъкна старата кория,
друмник, спрях по икиндия със премръзнало сърце, ...
165
2
3
СТУД
… циганското лято си замина, подир него зимата дойде,
вятър стърже в Морската градина пейките с ръждясало ренде,
гладни псета линкат до премала – празен е казанът за боклук,
и се питам в мекото на шала що не литнах с птиците на юг? ...
… циганското лято си замина, подир него зимата дойде,
вятър стърже в Морската градина пейките с ръждясало ренде,
гладни псета линкат до премала – празен е казанът за боклук,
и се питам в мекото на шала що не литнах с птиците на юг? ...
122
2
3
СЪН
... когато огънчето близне върха на твоята цигара
и глътне дрипавият изгрев последният светлик на фара,
и твоят ден чашле отвори – за сетната пчелица, цвете,
поседне в тихите ти двори, и сетне литне – мимолетен, ...
... когато огънчето близне върха на твоята цигара
и глътне дрипавият изгрев последният светлик на фара,
и твоят ден чашле отвори – за сетната пчелица, цвете,
поседне в тихите ти двори, и сетне литне – мимолетен, ...
444
1
ПАНЕЛНА РАПСОДИЯ
Мечтая си да зърна във нощта, ако късметът тихо ми довтаса,
звънчето ти на входните врата – и светлата ти коледна украса,
съседът да ми каже – тя е тук, дойде си преди няколко минути,
навярно слуша Моцарт или Глук със котето на топлите си скути, ...
Мечтая си да зърна във нощта, ако късметът тихо ми довтаса,
звънчето ти на входните врата – и светлата ти коледна украса,
съседът да ми каже – тя е тук, дойде си преди няколко минути,
навярно слуша Моцарт или Глук със котето на топлите си скути, ...
428
3
4
ТАМ, ПОД КРИВАТА КРУША НА ДВОРА
Там – под кривата круша на двора,
дето свърши на дядо светът,
ще поседна и аз от умора –
да почина след дългия път. ...
Там – под кривата круша на двора,
дето свърши на дядо светът,
ще поседна и аз от умора –
да почина след дългия път. ...
413
2
1
ПИСМО ОТ КВАРТАЛНИЯ ЛУД
... нали съм се запътил към Безкрая, ама не ми се много ходи там,
седя и пиша в малката си стая, ала какво ви пиша? – сам не знам,
говоря ви все врели-некипели – и вече съм ви писнал, може би? –
любовни мъки, срещи и раздели, и страшното „То be, or not to be”, ...
... нали съм се запътил към Безкрая, ама не ми се много ходи там,
седя и пиша в малката си стая, ала какво ви пиша? – сам не знам,
говоря ви все врели-некипели – и вече съм ви писнал, може би? –
любовни мъки, срещи и раздели, и страшното „То be, or not to be”, ...
448
3
1
СНЕЖНА ПЕСЕН
Ти беше болка. Беше вик.
Сълзица на солена буза.
Огъваше с невинен тик
ръба на бялата си блуза. ...
Ти беше болка. Беше вик.
Сълзица на солена буза.
Огъваше с невинен тик
ръба на бялата си блуза. ...
406
5
3
СКРИШНА СТАРЧЕСКА СЪЛЗА
... край чешмичката във парка с минералната вода
пушат от една цигарка двама влюбени в дъжда –
може би марихуана, скришно свита в лист пелюр,
щом ченгето – нощна смяна, разкопча до тях кобур, ...
... край чешмичката във парка с минералната вода
пушат от една цигарка двама влюбени в дъжда –
може би марихуана, скришно свита в лист пелюр,
щом ченгето – нощна смяна, разкопча до тях кобур, ...
127
3
2
37 СТОТИНКИ
Като мисля за теб, ставам твърд като пернишки винкел,
нищо не е в състояние да ме свърне от правия път –
трябва да те намеря, не ми стигат за влака 37 стотинки,
а на гара Варна хората с много пари са ужасно кът, ...
Като мисля за теб, ставам твърд като пернишки винкел,
нищо не е в състояние да ме свърне от правия път –
трябва да те намеря, не ми стигат за влака 37 стотинки,
а на гара Варна хората с много пари са ужасно кът, ...
462
2
2
КАКВО СИ ТИ, ЛЮБОВ?
... понявга с теб мечтая да изчезнем – мечочета в несбъднат зимен сън –
да слизам из прекрасните ти бездни, да ти шептя здравей на всеки хълм,
на джунгли, на пампаси и на прерии връз мен да стеля твоите коси,
да чувам как ми казваш: – Ей, Валерий, моли се тихо Бог да те спаси! – ...
... понявга с теб мечтая да изчезнем – мечочета в несбъднат зимен сън –
да слизам из прекрасните ти бездни, да ти шептя здравей на всеки хълм,
на джунгли, на пампаси и на прерии връз мен да стеля твоите коси,
да чувам как ми казваш: – Ей, Валерий, моли се тихо Бог да те спаси! – ...
401
3
3
ТЯ МИ ЛИПСВА
… навярно някой ден ще те намеря – едва ли ще е в цъфналата ръж,
ще те поканя нейде на вечеря! – да хапнеш с мен – един внезапен мъж,
Луната върху нас ще се облещи – тава калай, предадена за скрап,
ще ти запаля седем тихи свещи над сетния ми къшей черен хляб, ...
… навярно някой ден ще те намеря – едва ли ще е в цъфналата ръж,
ще те поканя нейде на вечеря! – да хапнеш с мен – един внезапен мъж,
Луната върху нас ще се облещи – тава калай, предадена за скрап,
ще ти запаля седем тихи свещи над сетния ми къшей черен хляб, ...
452
2
6
ДЕВОЙКАТА С МАЛИНОВИЯ ЧАЙ
... девойката с изящни рамене и, Господи! – с тъй гъвкава походка,
влетя във утринното кафене, в което пиех първата си водка,
усетих ѝ парфюма „Givenchy”: – Свободно ли е? – тихо ме запита,
и изведнъж – във двете ми уши – разнесе се див громол на копита, ...
... девойката с изящни рамене и, Господи! – с тъй гъвкава походка,
влетя във утринното кафене, в което пиех първата си водка,
усетих ѝ парфюма „Givenchy”: – Свободно ли е? – тихо ме запита,
и изведнъж – във двете ми уши – разнесе се див громол на копита, ...
139
3
2
КОЙТО И ДА СИ, ЧОВЕЧЕ
... късно снощи без подател писъмце при мен дойде,
кой ли бе ми го изпратил? – не разбрах и откъде,
белокрило – зимно птиче! – долетяло в моя свят,
с топлото „Аз те обичам! ” в плик без марка и печат, ...
... късно снощи без подател писъмце при мен дойде,
кой ли бе ми го изпратил? – не разбрах и откъде,
белокрило – зимно птиче! – долетяло в моя свят,
с топлото „Аз те обичам! ” в плик без марка и печат, ...
178
5
3
НОСТАЛГИЯ
... понякога ужасно ми се иска да съм отново същото хлапе,
което ветролее бяла ризка, доде си пийва сокчето – фрапе,
лови на тетраподите скариди – и ниже чепарета за сафрид,
или отива – слънцето да види, пропадащо зад гърбавия рид, ...
... понякога ужасно ми се иска да съм отново същото хлапе,
което ветролее бяла ризка, доде си пийва сокчето – фрапе,
лови на тетраподите скариди – и ниже чепарета за сафрид,
или отива – слънцето да види, пропадащо зад гърбавия рид, ...
394
2
3
ДУШАТА НА СВЕТОВНОТО СИРАЧЕ
… понякога – когато съм самин, задавам си най-сложнте въпроси –
защо не делна хляба си един с човечеца пред храма, който проси?
Защо на вехтошарина не дам последната си риза в гардероба?
Как да си купя свещ във някой храм със сетния си пукнат лев във джоба? ...
… понякога – когато съм самин, задавам си най-сложнте въпроси –
защо не делна хляба си един с човечеца пред храма, който проси?
Защо на вехтошарина не дам последната си риза в гардероба?
Как да си купя свещ във някой храм със сетния си пукнат лев във джоба? ...
420
4
5
ПЕСЕНТА, КОЯТО НЕ ТИ ИЗПЯХ
Пия мусони и пея мистрали.
Дишам тайфуни – издишам мъгли.
Мълния в мене саваните пали.
Матерхорн срива се в мен на скали. ...
Пия мусони и пея мистрали.
Дишам тайфуни – издишам мъгли.
Мълния в мене саваните пали.
Матерхорн срива се в мен на скали. ...
533
4
4
ЕДИН НИЩО И НИКАКЪВ КАШОН
Ще си стелна кашон – и ще седна на мократа пейка,
и додето Айшето листопада в брезента мете,
ще погледам как кротко есента и от мен си офейква,
а пък аз подир нея неусетно вървя към стоте. ...
Ще си стелна кашон – и ще седна на мократа пейка,
и додето Айшето листопада в брезента мете,
ще погледам как кротко есента и от мен си офейква,
а пък аз подир нея неусетно вървя към стоте. ...
183
1
3
ТЕФТЕРЧЕТО НА БОГА
... навярно Господ начислява в тефтера нашите дела –
минути на позор и слава, добра постъпка, мисъл зла,
във всекиго от нас се вглежда – и ни наглежда ден и нощ,
дали – дал някому надежда, за другиго не си бил лош, ...
... навярно Господ начислява в тефтера нашите дела –
минути на позор и слава, добра постъпка, мисъл зла,
във всекиго от нас се вглежда – и ни наглежда ден и нощ,
дали – дал някому надежда, за другиго не си бил лош, ...
201
4
3
АСАНСЬОРНА ЛЮБОВ
... между хукнали етажи в някакъв среднощен вход
асансьорът спря да каже: – Свързвам ви за цял живот! –
и тържествено държа ни реч! – с алармения звън,
спяха хората в пижами своя сладък трети сън, ...
... между хукнали етажи в някакъв среднощен вход
асансьорът спря да каже: – Свързвам ви за цял живот! –
и тържествено държа ни реч! – с алармения звън,
спяха хората в пижами своя сладък трети сън, ...
168
6
3
ДЕВОЙКАТА ОТ РИЛСКАТА ПУСТИНЯ
... слизах си съвсем полека сам – по горската пътека,
както си вървях из клека, в миг девойчица съзрях –
бяла, румена, засмяна! – вятър вейна ѝ в сукмана,
и не знам какво ми стана! – я погледнах – някак плах, ...
... слизах си съвсем полека сам – по горската пътека,
както си вървях из клека, в миг девойчица съзрях –
бяла, румена, засмяна! – вятър вейна ѝ в сукмана,
и не знам какво ми стана! – я погледнах – някак плах, ...
160
2
2
ЖЕНИТЕ, СЪС КОИТО СЪМ СЕ ЛЮБИЛ
... Жените, със които съм се любил през своя, отлетял от мен, живот,
все още си ги смислям – светъл пубер, макар и старче – пълен идиот,
загадъчни, тъй шеметни, красиви! – и днес мечтая миг да съм до тях,
в бистрото да ги черпя сок от киви! – да се пилея в топлия им смях, ...
... Жените, със които съм се любил през своя, отлетял от мен, живот,
все още си ги смислям – светъл пубер, макар и старче – пълен идиот,
загадъчни, тъй шеметни, красиви! – и днес мечтая миг да съм до тях,
в бистрото да ги черпя сок от киви! – да се пилея в топлия им смях, ...
190
2
1
ЕДНО „MARLBORO” ПРЕДИ СЪН
... навярно рано се родих, и някой пич – ще бъде скоро? –
под слънцето с едно „Ап-чих!” ще палне моето „Маrlboro”,
в припадащите мрачини, под музиките – грийн и ретро,
ще люби своя низ жени! – тъй както аз ги любех светло, ...
... навярно рано се родих, и някой пич – ще бъде скоро? –
под слънцето с едно „Ап-чих!” ще палне моето „Маrlboro”,
в припадащите мрачини, под музиките – грийн и ретро,
ще люби своя низ жени! – тъй както аз ги любех светло, ...
453
2
1
КОБИЛКАТА ОТ МОКРИТЕ ТРЕВИ
... ко̀нче в мократа люцерна кръсти изгрева с глава,
през полето тръгна – черна, тръпка в дългата трева,
листопадът дърпа дрипи в дупки на лисик крадлив,
вятър с бодро „Ой-ла-рипи!” ти напомня, че си жив, ...
... ко̀нче в мократа люцерна кръсти изгрева с глава,
през полето тръгна – черна, тръпка в дългата трева,
листопадът дърпа дрипи в дупки на лисик крадлив,
вятър с бодро „Ой-ла-рипи!” ти напомня, че си жив, ...
468
4
1
СПОМЕН ЗА ДЯДО И БАБА
... да поседим край старата синия,
доде на туча боб чорбица ври,
на дядо люти чушки да му стрия,
ония! – дето огън ги гори, ...
... да поседим край старата синия,
доде на туча боб чорбица ври,
на дядо люти чушки да му стрия,
ония! – дето огън ги гори, ...
278
6
4
ВСЕ ПО-СМИРЕН, ВСЕ ПО-ДОБЪР
… ненужен като вехт чадър, забравен след дъжда в тролея,
все по-смирен, все по-добър – тъй тихо на света живея! –
на Царя – ако сторя път – пред мравка опвам магистрала,
и дишам Обич с пълна гръд – последен жител на Шамбала, ...
… ненужен като вехт чадър, забравен след дъжда в тролея,
все по-смирен, все по-добър – тъй тихо на света живея! –
на Царя – ако сторя път – пред мравка опвам магистрала,
и дишам Обич с пълна гръд – последен жител на Шамбала, ...
220
2
4
ЕДИН МИГ НАДЕЖДА
... от болките се учех да съм благ, и през сълзи да пея светли песни,
да не приемам никого за враг, преди юмрук в лицето ми да тресне,
понякога се случва да греша, но вслушвам се във мравката по Пътя –
да си вървя с протегната душа! – и нищо моя взор да не помътя, ...
... от болките се учех да съм благ, и през сълзи да пея светли песни,
да не приемам никого за враг, преди юмрук в лицето ми да тресне,
понякога се случва да греша, но вслушвам се във мравката по Пътя –
да си вървя с протегната душа! – и нищо моя взор да не помътя, ...
208
3
1
ПИСМО ОТ ОМАГЬОСАНИЯ КРЪГ
… кога ще се измъкна, аз не зная, от своя вечно омагьосан кръг? –
все в смислите на този свят дълбая и лутам се из тях – един карък,
цял ден приемам празното за пълно – а пълното го няма въобще,
и – ето ме! – вървя сега по хълма, и Пътят ме търкаля към стоте, ...
… кога ще се измъкна, аз не зная, от своя вечно омагьосан кръг? –
все в смислите на този свят дълбая и лутам се из тях – един карък,
цял ден приемам празното за пълно – а пълното го няма въобще,
и – ето ме! – вървя сега по хълма, и Пътят ме търкаля към стоте, ...
181
1
МИРИШЕ МИ НА ИНДРИШЕ
... мирише ми на индрише, на мама, сладко от смокини,
на скришния ликьор в шише, прикътано преди години,
на стар комод и тайнствен скрин със накатани прани ризи,
на мащерка, на див пелин – и на сачак с тютюн на низи, ...
... мирише ми на индрише, на мама, сладко от смокини,
на скришния ликьор в шише, прикътано преди години,
на стар комод и тайнствен скрин със накатани прани ризи,
на мащерка, на див пелин – и на сачак с тютюн на низи, ...
422
4
3
ИЗПРАЩАНЕ НА ЕСЕННИЯ ПРИПЕК
... листопадът тихо си окапа, вехнат – голи, старите липи,
котаракът кротко ближе лапа, търка си очите – пак ще спи,
в двора две прегърбени смокини свеждат се над припека златист,
вятърът подкара Бокерини, сетне метна Шуман, Григ и Лист, ...
... листопадът тихо си окапа, вехнат – голи, старите липи,
котаракът кротко ближе лапа, търка си очите – пак ще спи,
в двора две прегърбени смокини свеждат се над припека златист,
вятърът подкара Бокерини, сетне метна Шуман, Григ и Лист, ...
213
2
МАЛКО ДЪРВЕНО ЧОВЕЧЕ
... когато бях младоче голобрадо и цял ден светли песнички ви пях,
не мислех че ще бъда вехто дядо, на Седма пейка станало за смях,
и че край мен девойките напролет ще отминават като край дърво,
не приютило птиците след полет, разлистено! – Бог знае за какво, ...
... когато бях младоче голобрадо и цял ден светли песнички ви пях,
не мислех че ще бъда вехто дядо, на Седма пейка станало за смях,
и че край мен девойките напролет ще отминават като край дърво,
не приютило птиците след полет, разлистено! – Бог знае за какво, ...
176
2
1
АВТОГРАФ ВЪРХУ ЛЕДА
В казана бърка циганинът Рафи.
Върти Луната тънък ятаган.
На топло под юргани и чаршафи
градът отдавна спи като заклан. ...
В казана бърка циганинът Рафи.
Върти Луната тънък ятаган.
На топло под юргани и чаршафи
градът отдавна спи като заклан. ...
172
3
4
ЧОВЕКЪТ СЪС ЗЛАТНОТО КЛЮЧЕ
... понеже му се вижда вече краят на тъпия – отвсякъде! – живот,
дошло е ред и аз да осъзная, че се разминах с тлъстия джакпот,
до днес не спастрих пукната стотинка – за евро не говоря въобще,
в любимата ми Шишкова градинка ви чакам вечер с трепет на дете, ...
... понеже му се вижда вече краят на тъпия – отвсякъде! – живот,
дошло е ред и аз да осъзная, че се разминах с тлъстия джакпот,
до днес не спастрих пукната стотинка – за евро не говоря въобще,
в любимата ми Шишкова градинка ви чакам вечер с трепет на дете, ...
523
6
4
ЧОВЕК Е МНОГОТОЧИЕ В БЕЗКРАЯ
... едва ли някой ден ще осъзная по колко празни пътища вървях,
как не успях да свържа двата края в тонажи суета и пътна прах.
Как се пилеех в светлите Надежди с надеждата за по-добър живот
и гледах се с живота изпод вежди! – и аз му вярвах, пълен идиот! – ...
... едва ли някой ден ще осъзная по колко празни пътища вървях,
как не успях да свържа двата края в тонажи суета и пътна прах.
Как се пилеех в светлите Надежди с надеждата за по-добър живот
и гледах се с живота изпод вежди! – и аз му вярвах, пълен идиот! – ...
169
5
3
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
