Валери_Станков
1,578 results
АНАЛИЗ НА ЗАЛЯЗВАЩОТО СЛЪНЦЕ
... не ме е еня въобще
какво ще стане по-нататък –
светът дали ще разчете
от мен словесен отпечатък, ...
... не ме е еня въобще
какво ще стане по-нататък –
светът дали ще разчете
от мен словесен отпечатък, ...
205
3
3
АЗ ДОЙДОХ, ЗА ДА БЪДЕШ МАРИЯ!
Извини ме, че се сгромолясвам –
вихър в топла купа със сено,
в тази Коледна нощ си прекрасна! –
не една! – три Марии в едно, ...
Извини ме, че се сгромолясвам –
вихър в топла купа със сено,
в тази Коледна нощ си прекрасна! –
не една! – три Марии в едно, ...
217
4
5
БЯЛО КОТЕНЦЕ С ЧЕРНИ УШИ
... бяло котенце с черни уши,
може би зажадняло за ласка,
приближи ме – и се престраши! –
в миг ръката ми благо одраска. ...
... бяло котенце с черни уши,
може би зажадняло за ласка,
приближи ме – и се престраши! –
в миг ръката ми благо одраска. ...
235
7
5
ИГУМЕНЪТ НА РАЯ
… някога, когато бях по-млад, по-красив – и някак си по-умен,
вярвах в Божията благодат – в някой манастир да съм игумен,
щом пропеят Третите петли, да отварям портите на храма! –
да ви срещам със добре дошли! – пък и друга радост да си нямам, ...
… някога, когато бях по-млад, по-красив – и някак си по-умен,
вярвах в Божията благодат – в някой манастир да съм игумен,
щом пропеят Третите петли, да отварям портите на храма! –
да ви срещам със добре дошли! – пък и друга радост да си нямам, ...
158
2
3
БЛАГОСЛОВ
… каквото ми е дадено от Бога, със него си живея цял живот –
торба със рими мъкна в изнемога – и сигурно изглеждам идиот?
Във всичките възможни психиатрии ме вписаха в графата „Много луд!“
А аз в кълбо надежди необятни търкалям се във бездни черен студ. ...
… каквото ми е дадено от Бога, със него си живея цял живот –
торба със рими мъкна в изнемога – и сигурно изглеждам идиот?
Във всичките възможни психиатрии ме вписаха в графата „Много луд!“
А аз в кълбо надежди необятни търкалям се във бездни черен студ. ...
209
4
3
ПРИБИРАМ СЕ ВЪВ СВОЯТА ДУША
… Природата започна да злобее – суграшица и преспи тежък сняг –
и вятър вие – все по-ненадеен, нехранимайко зъл! – немил-недраг,
зад облаците слънцето се сгуши, харман мъглата просна – сур солей,
и няма кой под кривите ми круши да ми рече поне едно: – Здравей! ...
… Природата започна да злобее – суграшица и преспи тежък сняг –
и вятър вие – все по-ненадеен, нехранимайко зъл! – немил-недраг,
зад облаците слънцето се сгуши, харман мъглата просна – сур солей,
и няма кой под кривите ми круши да ми рече поне едно: – Здравей! ...
141
3
1
ИЗРЕЧЕНО ВЪВ ВИРТУАЛА
Нима живея в свят на глухонеми?
Кому да кажа тихичко: – Здравей!
По улиците бродят джи-ес-еми! –
вторачени във своя тъп дисплей. ...
Нима живея в свят на глухонеми?
Кому да кажа тихичко: – Здравей!
По улиците бродят джи-ес-еми! –
вторачени във своя тъп дисплей. ...
203
2
4
ДЮШЕШ ЗА ДЯДО ВАЛЕРИ
... все по-често напоследък се усещам адски стар,
вече не звъни съседът, не излизам на пазар,
в пощенската ми кутия паяк примки си плете,
бира спрях дори да пия със картофките соте, ...
... все по-често напоследък се усещам адски стар,
вече не звъни съседът, не излизам на пазар,
в пощенската ми кутия паяк примки си плете,
бира спрях дори да пия със картофките соте, ...
193
2
1
ДЕТИНСКИ СПОМЕН
… не знам що значи думата омраза, пред никого не рекох сквернослов –
когато бях момче, баща ми каза: – Светът е, сине, място за Любов!
Донади сетне: – Искам те добричък! Такъв да те запомни този свят.
Така я карам, тате – светъл птичък! И – ей ме! – вече старец белобрад. ...
… не знам що значи думата омраза, пред никого не рекох сквернослов –
когато бях момче, баща ми каза: – Светът е, сине, място за Любов!
Донади сетне: – Искам те добричък! Такъв да те запомни този свят.
Така я карам, тате – светъл птичък! И – ей ме! – вече старец белобрад. ...
194
4
4
МОЛИТВА ЗА БЯЛОТО ОБЛАЧЕ
... живея в бяло облаче, което по цял ден обикаля над света,
понякога се спира над морето или хвърчи над летните жита,
на неговото светло ръбче сядам и гледам отминаващия свят,
туй облаче с душица белобрада на мене ми е повече от брат, ...
... живея в бяло облаче, което по цял ден обикаля над света,
понякога се спира над морето или хвърчи над летните жита,
на неговото светло ръбче сядам и гледам отминаващия свят,
туй облаче с душица белобрада на мене ми е повече от брат, ...
150
3
2
СНОПЧЕ СВЕТЛИНА
… аз благославям всеки земен миг, във който Бог ми даде да живея –
посрещам всеки изгрев с „Чик-чирик!“ – или си грача с чайките на кея,
тропосвам по напуснатия плаж – побратим на безсънните мелтеми,
със тях натрупах доста трудов стаж – да пишем оди, стихчета, поеми, ...
… аз благославям всеки земен миг, във който Бог ми даде да живея –
посрещам всеки изгрев с „Чик-чирик!“ – или си грача с чайките на кея,
тропосвам по напуснатия плаж – побратим на безсънните мелтеми,
със тях натрупах доста трудов стаж – да пишем оди, стихчета, поеми, ...
140
4
4
КОТАРАЧЕТО МИ РОНИ
... котарачето ми Рони все опашката си гони,
вместо да лови мишлета, пак в долапа шета.
И от вехтите фотьойли все ме пита: – Няма кой ли
да ми купи стек с гранули? Бягай бързо, чу ли! ...
... котарачето ми Рони все опашката си гони,
вместо да лови мишлета, пак в долапа шета.
И от вехтите фотьойли все ме пита: – Няма кой ли
да ми купи стек с гранули? Бягай бързо, чу ли! ...
151
2
2
БЪЛГАРСКОТО СТАДО
… да бяха ми открили овча чума – или пък нещо друго! – кво да е,
пък аз съм жив и си вървя по друма след втора проба във Монпелие,
а в моя чест копаят два-три трапа – със кеф във Велинградската мера! –
и кметът вчера даже метна капа! – от радост, че във трапа ще умра, ...
… да бяха ми открили овча чума – или пък нещо друго! – кво да е,
пък аз съм жив и си вървя по друма след втора проба във Монпелие,
а в моя чест копаят два-три трапа – със кеф във Велинградската мера! –
и кметът вчера даже метна капа! – от радост, че във трапа ще умра, ...
180
2
5
АЗ СНОЩИ ПОСАДИХ ЕДНА ЛИПА
… когато си затръгвам от света, ще литна с ококорени зеници –
и Словото на Бога ще чета – че ние сме ята нетрайни птици,
че сме дошли на този свят за миг и в този миг, за всекиго последен,
след късичкия наш родилен вик си хълтаме във мрака непрогледен, ...
… когато си затръгвам от света, ще литна с ококорени зеници –
и Словото на Бога ще чета – че ние сме ята нетрайни птици,
че сме дошли на този свят за миг и в този миг, за всекиго последен,
след късичкия наш родилен вик си хълтаме във мрака непрогледен, ...
151
4
3
ЧЕРНА КОТКА НА БЕЛИЯ СНЯГ
... черен котарак на двора под вихрулка дрипав сняг,
свил опашка край стобора, кротко мърда бял мустак,
пръстите ми щом подуши, ме погледна с поглед мек,
здрасти – каза, аз съм Шуши, ти си много мой човек, ...
... черен котарак на двора под вихрулка дрипав сняг,
свил опашка край стобора, кротко мърда бял мустак,
пръстите ми щом подуши, ме погледна с поглед мек,
здрасти – каза, аз съм Шуши, ти си много мой човек, ...
111
2
1
КОГАТО ВЕЧЕ НЯМА ДА МЕ ИМА
Не съм бедняк. Но и не съм богат.
Живея с туй, което Бог ми даде –
две риби – и коричка чер комат,
и не оставих никой братец гладен. ...
Не съм бедняк. Но и не съм богат.
Живея с туй, което Бог ми даде –
две риби – и коричка чер комат,
и не оставих никой братец гладен. ...
162
3
1
РАЗГОНЕНАТА КУЧКА НА ВСЕМИРА
Дали защото Поезията
е разгонената кучка на Всемира,
дали защото вековечната й пещера
поетите за крамоли ...
Дали защото Поезията
е разгонената кучка на Всемира,
дали защото вековечната й пещера
поетите за крамоли ...
160
2
2
БЕЗДНА ОТ ЛЮБОВ
… защо ли тъй светът освирепя – не смогнах и до днес да осъзная,
забива се във мен – като скрипя! – нелепото предчувствие за края,
защо се трепем в глупави войни, защо един на друг си правим мръсно,
кой нашите надежди подмени – мечтите ни за Обич да възкръснат? ...
… защо ли тъй светът освирепя – не смогнах и до днес да осъзная,
забива се във мен – като скрипя! – нелепото предчувствие за края,
защо се трепем в глупави войни, защо един на друг си правим мръсно,
кой нашите надежди подмени – мечтите ни за Обич да възкръснат? ...
136
2
1
ВЛАКЪТ КЪМ ЗИМАТА
Мисли за мен, че съм се метнал
във някой ненадеен влак,
душа – безпътна и несретна,
напъхал в смачкания сак, ...
Мисли за мен, че съм се метнал
във някой ненадеен влак,
душа – безпътна и несретна,
напъхал в смачкания сак, ...
186
3
1
КЛАСНОТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Шапката започна да ме стяга
и ще си я грабна някой ден,
ще нарамя пътната тояга
с ризи две в торбето си от лен, ...
Шапката започна да ме стяга
и ще си я грабна някой ден,
ще нарамя пътната тояга
с ризи две в торбето си от лен, ...
151
3
3
БУДНА КОМА
Без теб живея – сякаш в будна кома.
Но и това е, все пак, „C'est la Vie“.
И моят ден се влачи – все по-тромав.
А в нощите ми сън не ме лови. ...
Без теб живея – сякаш в будна кома.
Но и това е, все пак, „C'est la Vie“.
И моят ден се влачи – все по-тромав.
А в нощите ми сън не ме лови. ...
141
1
3
ЕДНО ДОБРО ДЪРТАЧЕ
… не съм забравил как се диша чисто, какво е да не мъкнеш тежък грях –
в душата ми търкулна Бог мънисто! – с туй камъче два века преживях,
дъртаче – на седемдесет години – но все трептулка в мен едно дете,
за мен дори и пукнат лев не чини какво светът си мисли въобще, ...
… не съм забравил как се диша чисто, какво е да не мъкнеш тежък грях –
в душата ми търкулна Бог мънисто! – с туй камъче два века преживях,
дъртаче – на седемдесет години – но все трептулка в мен едно дете,
за мен дори и пукнат лев не чини какво светът си мисли въобще, ...
151
3
3
АНАЛИЗ НА ИЗЛИШНИЯ ШУМ
Как искам да потъна в тишината,
когато свири сетното щурче,
и в подмола пъстървата се мята,
доде под мен реката си тече, ...
Как искам да потъна в тишината,
когато свири сетното щурче,
и в подмола пъстървата се мята,
доде под мен реката си тече, ...
128
2
3
СТИХОТВОРЕНИЕ, ПАДНАЛО НА БОРДЮРА
… понякога присядам на бордюра със третата си биричка в ръка
и гледам как градът край мен се щура, и Времето тече като река,
а върху мен се свлича листопадът и аз съм никой в падналия мрак,
в мен рой надежди всуе си пропадат, че някому ще бъда нужен пак – ...
… понякога присядам на бордюра със третата си биричка в ръка
и гледам как градът край мен се щура, и Времето тече като река,
а върху мен се свлича листопадът и аз съм никой в падналия мрак,
в мен рой надежди всуе си пропадат, че някому ще бъда нужен пак – ...
122
2
1
СВЕТЪТ Е СВЯТО МЯСТО ЗА ЛЮБОВ
... преди да си отида от света, дано не съм нахално неприличен,
ще си поискам няколко неща – да бъда цвете в длани на момиче,
да бъда пролет, слънчице и дъжд, и охлювче в потайно треволяче,
и хаирсъз през цъфналата ръж, кога за дъжд и мъж небето плаче! – ...
... преди да си отида от света, дано не съм нахално неприличен,
ще си поискам няколко неща – да бъда цвете в длани на момиче,
да бъда пролет, слънчице и дъжд, и охлювче в потайно треволяче,
и хаирсъз през цъфналата ръж, кога за дъжд и мъж небето плаче! – ...
152
2
2
БЯХ, ИЛИ НЕ БЯХ?
Най-сетне и такива дни дойдоха – да се запитам бях, или не бях? –
и как живях – пияница, пройдоха? – или мъдрец, смирен като монах,
дали след куп излъгани надежди простиха ми добрите ми деца,
дали ще се завърнат дните прежни с избягалите ми Отвъд слънца, ...
Най-сетне и такива дни дойдоха – да се запитам бях, или не бях? –
и как живях – пияница, пройдоха? – или мъдрец, смирен като монах,
дали след куп излъгани надежди простиха ми добрите ми деца,
дали ще се завърнат дните прежни с избягалите ми Отвъд слънца, ...
137
2
2
MEMENTO MORI
Сладкото бонбонче „Смекта“ ми напомня, че съм жив,
подир нас остава текстът, писан с простичък молив,
кой си бил, какво си сторил, нищ, или богат на власт,
крах и слава, и love story! – всичко наше чезне с нас, ...
Сладкото бонбонче „Смекта“ ми напомня, че съм жив,
подир нас остава текстът, писан с простичък молив,
кой си бил, какво си сторил, нищ, или богат на власт,
крах и слава, и love story! – всичко наше чезне с нас, ...
111
1
1
ВЛАКЪТ НА ЛЮБОВТА
... покрай старата пекарна – гларус, краднал си бюрек,
чувам – влакът ти към Варна бъхти релсите цял век,
заорал в Девета глуха – през полята с див зокум,
във купето вятър духа – сякаш в Тар и Къзълкум, ...
... покрай старата пекарна – гларус, краднал си бюрек,
чувам – влакът ти към Варна бъхти релсите цял век,
заорал в Девета глуха – през полята с див зокум,
във купето вятър духа – сякаш в Тар и Къзълкум, ...
123
1
1
МЕДЕН МЕСЕЦ В СОФИЯ
Най-после се дотътрих с „Биомет”-а.
И Влада ме посрещна в три без пет.
На гарата изпихме две кафета
със по едно пакетче липов мед. ...
Най-после се дотътрих с „Биомет”-а.
И Влада ме посрещна в три без пет.
На гарата изпихме две кафета
със по едно пакетче липов мед. ...
175
1
1
БЕЗСЪНИЦИ
„И стиховете, дето пишем,
когато краднем от съня си...”
Никола Вапцаров
… животът е едно черпаче сол, ...
„И стиховете, дето пишем,
когато краднем от съня си...”
Никола Вапцаров
… животът е едно черпаче сол, ...
103
2
1
СЕЛЦЕ КРАЙ ПЪТЯ
Селце без поп, ченге, дори без кмет,
с ошетани от цигани кошари,
гърнето от разнищения плет
го взеха калайджии катунари, ...
Селце без поп, ченге, дори без кмет,
с ошетани от цигани кошари,
гърнето от разнищения плет
го взеха калайджии катунари, ...
140
5
4
ЖЕНИТЕ СА ПОНЯКОГА ЩАСТЛИВИ
… най-тихото листо от листопада – и капчица от есенния дъжд
ще подаря на милата ми Влада, дано да ме запомни – светъл мъж,
перце от отлетелите ми птици, че да си пише стихчета в зори,
и да я гледам в сините зеници – за мен ли Обич, Боже, в тях гори? ...
… най-тихото листо от листопада – и капчица от есенния дъжд
ще подаря на милата ми Влада, дано да ме запомни – светъл мъж,
перце от отлетелите ми птици, че да си пише стихчета в зори,
и да я гледам в сините зеници – за мен ли Обич, Боже, в тях гори? ...
139
2
3
ПЕСЕН ОТ ДЪЛБОКАТА МЪГЛА
... мокри савани мъглата размята,
фарът сирената своя наду,
сякаш мелтемът изви над водата
песен на някакво странно урду, ...
... мокри савани мъглата размята,
фарът сирената своя наду,
сякаш мелтемът изви над водата
песен на някакво странно урду, ...
112
2
3
КОЛКО Е ЧАСЪТ?
... това се казва кеф и половина,
най-после да задишам с пълна гръд! –
жена ме спря във Морската градина
и каза: – Чичко, колко е часът? ...
... това се казва кеф и половина,
най-после да задишам с пълна гръд! –
жена ме спря във Морската градина
и каза: – Чичко, колко е часът? ...
178
5
4
ПОСЛЕДНОТО МИ ЕСЕННО ЛИСТО
… защото ми е есенно, защото ще хлътнем скоро в тежки бездни студ,
последното листенце от дървото слетя прощално в твоя топъл скут,
ти ахна! – ти бе толкова красива – че аз за миг изгубих ум и дум,
това листенце много ти отива! – показаха те в тъпия Newsroom, ...
… защото ми е есенно, защото ще хлътнем скоро в тежки бездни студ,
последното листенце от дървото слетя прощално в твоя топъл скут,
ти ахна! – ти бе толкова красива – че аз за миг изгубих ум и дум,
това листенце много ти отива! – показаха те в тъпия Newsroom, ...
158
2
1
НАЙ-СЕТНЕ ПОМЪДРЯХ
… изглежда, напоследък помъдрях –
защо ли? – просто нямам си идея,
глупакът все избива ме на смях,
пред мъдреците почвам да немея, ...
… изглежда, напоследък помъдрях –
защо ли? – просто нямам си идея,
глупакът все избива ме на смях,
пред мъдреците почвам да немея, ...
144
5
2
ЕЛА ДА ПИЙНЕШ С МЕН ЕДНО КАФЕ?
В неделя сутрин сядам на кафе.
И тихичко за тебе си мечтая –
как с черното палтенце – кадифе,
ще влезеш във самотната ми стая. ...
В неделя сутрин сядам на кафе.
И тихичко за тебе си мечтая –
как с черното палтенце – кадифе,
ще влезеш във самотната ми стая. ...
185
2
2
КРАЯТ НА ЦИГАНСКОТО ЛЯТО
Мръсна вълна на фъндъци тръска гъстата мъгла.
Ято късни пъдпъдъци в трънките се опетла.
Зайче в миг уши навири – и опашката си сви.
И по неговите дири хлътнах в жълтите треви. ...
Мръсна вълна на фъндъци тръска гъстата мъгла.
Ято късни пъдпъдъци в трънките се опетла.
Зайче в миг уши навири – и опашката си сви.
И по неговите дири хлътнах в жълтите треви. ...
145
1
МЕЖДУ ФАЗА И НУЛА
... гледам тъпи сериали, смуча бира като смок,
в мъртвите ми катедрали тъй не слиза моят Бог,
ден година спря да храни, и – самотен като псе,
със пияните акрани блъскам цял ден сантасе, ...
... гледам тъпи сериали, смуча бира като смок,
в мъртвите ми катедрали тъй не слиза моят Бог,
ден година спря да храни, и – самотен като псе,
със пияните акрани блъскам цял ден сантасе, ...
176
3
4
СБОГОМ, МОЯ ЕСЕН!
… защо ли си провождам есента? – та тя със мене беше тъй красива! –
научи ме как шалче да плета от листопада – вейнал кротка грива,
как да напиша някой светъл стих със дългия дъждец върху асфалта,
и да изпратя припека с „Ап-чих!“ на Седма пейка – пълна откачалка, ...
… защо ли си провождам есента? – та тя със мене беше тъй красива! –
научи ме как шалче да плета от листопада – вейнал кротка грива,
как да напиша някой светъл стих със дългия дъждец върху асфалта,
и да изпратя припека с „Ап-чих!“ на Седма пейка – пълна откачалка, ...
132
3
2
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
