Валери_Станков
1,383 results
МОМИЧЕТО ОТ УЛИЦА „СЕКВОЯ”
Момичето от улица „Секвоя”,
което има поглед на дете,
едва ли някой ден ще бъде моя –
летя със двата крака към стоте! ...
Момичето от улица „Секвоя”,
което има поглед на дете,
едва ли някой ден ще бъде моя –
летя със двата крака към стоте! ...
139
НЕДЕЛНА ПЕСЕН
... задава се неделя – ето, на! – светът край мен заникъде не бърза,
потънал в пасторална тишина, ще се отдам на творческия мързел,
ще гледам паячето как тъче във мрежите си простите ми рими,
как с три трошици дребното врабче се готви да изкара 300 зими, ...
... задава се неделя – ето, на! – светът край мен заникъде не бърза,
потънал в пасторална тишина, ще се отдам на творческия мързел,
ще гледам паячето как тъче във мрежите си простите ми рими,
как с три трошици дребното врабче се готви да изкара 300 зими, ...
129
3
РЕЦЕПТАТА НА МАМА
Когато моят ден ми стане чер,
и писне ми баирите да бия,
си паля огън – и пека пипер
връз мамината черна тенекия. ...
Когато моят ден ми стане чер,
и писне ми баирите да бия,
си паля огън – и пека пипер
връз мамината черна тенекия. ...
159
3
4
В СМОКИНОВИЯ ДЪЖД НА ВАРНА
... над мен небето килна се на чорчик и облакът дъждовен мях разпра,
три гларуса в смокиновото дворче на сухец свиха чорлави пера,
помъкнаха се вади край бордюра, по-дълги от несръчния ми стих,
и лодчица от вестника „Култура” край локвите на спирката си свих, ...
... над мен небето килна се на чорчик и облакът дъждовен мях разпра,
три гларуса в смокиновото дворче на сухец свиха чорлави пера,
помъкнаха се вади край бордюра, по-дълги от несръчния ми стих,
и лодчица от вестника „Култура” край локвите на спирката си свих, ...
142
1
3
ЗАВРЪЩАНЕ НА МЪЖ
Артилерийският снаряд
от мене по-неточно пада –
дойдох, неканен, по обяд,
когато сипваше обяда. ...
Артилерийският снаряд
от мене по-неточно пада –
дойдох, неканен, по обяд,
когато сипваше обяда. ...
205
2
3
ТРЪГВАМ ПОДИР СВЕТЛИТЕ СИ ВЛЪХВИ
... рожковите взеха да жълтеят, вятърът – тревите да суши,
тръгват по крайбрежната алея котките, наострили уши,
лъжа ли се, тъй ли ми се чини? – хлад откъм морето се поде,
и мъгли през старите смокини ветролеят дрипаво перде, ...
... рожковите взеха да жълтеят, вятърът – тревите да суши,
тръгват по крайбрежната алея котките, наострили уши,
лъжа ли се, тъй ли ми се чини? – хлад откъм морето се поде,
и мъгли през старите смокини ветролеят дрипаво перде, ...
91
2
2
БАЩА МИ СИ ОТИВА
... баща ми си отива с всеки ден –
очите му в отвъдното блуждаят,
седни, ми казва, сине мой, до мен,
защото сигурно това е краят, ...
... баща ми си отива с всеки ден –
очите му в отвъдното блуждаят,
седни, ми казва, сине мой, до мен,
защото сигурно това е краят, ...
213
7
5
КРАЙ РЕКАТА СЪС ЗЛАТНИТЕ РИБКИ
... от дерето със кисели шипки, с жълта сламка в беззъби уста,
край реката със златните рибки сурна чехли към мен есента –
дъх пое, на тревата поседна, хвърли камъче в подмола тих,
сякаш беше дошла за последно да ѝ вържа две панделки в стих, ...
... от дерето със кисели шипки, с жълта сламка в беззъби уста,
край реката със златните рибки сурна чехли към мен есента –
дъх пое, на тревата поседна, хвърли камъче в подмола тих,
сякаш беше дошла за последно да ѝ вържа две панделки в стих, ...
157
2
2
СНЕГЪТ КАТО ЗАБРАВА, СЪН И СПОМЕН
... къде се губя толкова лета,
нима из светове, в които няма
да седна пак край своя стар баща,
да се заровя във купа̀та слама, ...
... къде се губя толкова лета,
нима из светове, в които няма
да седна пак край своя стар баща,
да се заровя във купа̀та слама, ...
207
3
4
ХЛЯБЪТ НА БАБА
... рисувам в стих прекрасните неща, с които помня къщата на баба –
в мига – преди да влезе във пещта, как кротко във месала втасва хляба,
а баба ръсва стиска брашънце – и мацва го със масълце от шкафа,
и дядо Станко – с грейнало лице – обръща живи въглени с дилафа, ...
... рисувам в стих прекрасните неща, с които помня къщата на баба –
в мига – преди да влезе във пещта, как кротко във месала втасва хляба,
а баба ръсва стиска брашънце – и мацва го със масълце от шкафа,
и дядо Станко – с грейнало лице – обръща живи въглени с дилафа, ...
221
8
7
ИГРАЕЩИЯТ С ДУМИ
... седя и пиша в тихата си стая, и питам се – Мислител на Роден,
додето в стихче с думите играя, дали не си играят те със мен? –
дали не тръгна троскота с копраля на своя, изгорял от пек, бостан,
на динени кори ли ме пързалят, или ме свличат в гърло на вулкан, ...
... седя и пиша в тихата си стая, и питам се – Мислител на Роден,
додето в стихче с думите играя, дали не си играят те със мен? –
дали не тръгна троскота с копраля на своя, изгорял от пек, бостан,
на динени кори ли ме пързалят, или ме свличат в гърло на вулкан, ...
164
2
3
ЛУДИЯТ НА ВАРНА
Когато лудият на Варна
на пейката в дъжда седи,
връз мен небето не стоварва
потоци падащи звезди, ...
Когато лудият на Варна
на пейката в дъжда седи,
връз мен небето не стоварва
потоци падащи звезди, ...
236
2
3
ХИПОТЕЗА ЗА СТРОЕЖА НА ПИРАМИДИТЕ
Навярно във предишния живот
строил съм пирамидите в Египет,
защото помня колко тона пот
пролях тогава в тамошния припек. ...
Навярно във предишния живот
строил съм пирамидите в Египет,
защото помня колко тона пот
пролях тогава в тамошния припек. ...
189
6
8
СКУЧЕН ЛЕТЕН ДЕН
... денят бе като всички други, дори – бих казал, скучен ден,
две-три разведени съпруги във парка седнаха край мен,
с две бабки минах светофара – и ги напътих през града,
и делнахме си по цигара с един клошарин под дъжда, ...
... денят бе като всички други, дори – бих казал, скучен ден,
две-три разведени съпруги във парка седнаха край мен,
с две бабки минах светофара – и ги напътих през града,
и делнахме си по цигара с един клошарин под дъжда, ...
161
1
6
БЯХ ШЕПА СЛЪНЧЕВА ВОДА
... дали е спомен, стих и сън, или е приказка красива? –
потъна младостта ми вдън горите – в тръни и коприва,
разпрала ризка дрипав лен в немилостивите шубраци,
изпраща старостта към мен все по-категорични знаци, ...
... дали е спомен, стих и сън, или е приказка красива? –
потъна младостта ми вдън горите – в тръни и коприва,
разпрала ризка дрипав лен в немилостивите шубраци,
изпраща старостта към мен все по-категорични знаци, ...
132
4
5
ТОЧКА, ЗАПЕТАЙКА И ТИРЕ
Загърбих вече скърби, страст, заблуди и гепих най-големия джакпот –
във мен мъжът напролет да се буди! – денят да бъде повод за живот,
по-як дори от хималайски кедър, до грош за всички болчици платих,
мен Господ ме научи да съм щедър, да се раздавам в песен или стих, ...
Загърбих вече скърби, страст, заблуди и гепих най-големия джакпот –
във мен мъжът напролет да се буди! – денят да бъде повод за живот,
по-як дори от хималайски кедър, до грош за всички болчици платих,
мен Господ ме научи да съм щедър, да се раздавам в песен или стих, ...
240
2
5
ПОДАРЯВАМ ВИ СВОИТЕ РИМИ
Преди да литнат над света в пространствата необозрими,
не ги подстригвам на черта! – разчорлените свои рими.
Оставям си ги – рой деца, тъй непокорни! – непослушни,
да се търкалят – слънчица! – додето вятър ми ги шушне, ...
Преди да литнат над света в пространствата необозрими,
не ги подстригвам на черта! – разчорлените свои рими.
Оставям си ги – рой деца, тъй непокорни! – непослушни,
да се търкалят – слънчица! – додето вятър ми ги шушне, ...
189
2
4
В ЛЕНИВИТЕ СЛЕДОБЕДИ НА ЮЛИЙ
... в ленивите следобеди на юлий, из топлите поли на есента,
защо ли Времето не ни потули, преди да дойде краят на света,
да съхраним с теб пухчето надежда и стръкче от вселенската Любов,
с която Господ всекиму отрежда миг светлинка пред вечния покров, ...
... в ленивите следобеди на юлий, из топлите поли на есента,
защо ли Времето не ни потули, преди да дойде краят на света,
да съхраним с теб пухчето надежда и стръкче от вселенската Любов,
с която Господ всекиму отрежда миг светлинка пред вечния покров, ...
141
2
2
ЖЕНА ОТ НЕБЕТО
... когато светват лампите полека и в парка тихо пада вечерта,
и във морето лунната пътека изтегли си сребристата черта,
и подир миг крайбрежната алея от светла глъч край мен се огласи,
си мисля, че си струва да живея за теб – макар и само във станси, ...
... когато светват лампите полека и в парка тихо пада вечерта,
и във морето лунната пътека изтегли си сребристата черта,
и подир миг крайбрежната алея от светла глъч край мен се огласи,
си мисля, че си струва да живея за теб – макар и само във станси, ...
163
4
5
ДЕВОЙКАТА, КОЯТО МЕ ХАРЕСА
... мен жегата ужасно ме нервира,
а пък и време беше му все пак,
реших и аз – вместо да пия бира,
да сляза днес на варненския бряг, ...
... мен жегата ужасно ме нервира,
а пък и време беше му все пак,
реших и аз – вместо да пия бира,
да сляза днес на варненския бряг, ...
324
3
5
ОТЛОЖЕНО ЮЛСКО УТРО
Пак очерта се седмица без край.
И – смачкали надежди илюзорни,
край мене всички ревнаха „Джулай!”,
а след „Джулай”-я туриха и „Морнинг”. ...
Пак очерта се седмица без край.
И – смачкали надежди илюзорни,
край мене всички ревнаха „Джулай!”,
а след „Джулай”-я туриха и „Морнинг”. ...
132
2
1
ДЕТЕ НА БОЖИЯ БЕЗКРАЙ
По цяла нощ мълчаните ми думи болят ме – като удари със нож.
Не съм мъдрец като Мевляна Руми, че да ви ръся бисерите с кош.
Чета – и пиша простата си книга, и простичко живея – ден за ден.
И хлябът ми за още двама стига! – ако остане краешник за мен. ...
По цяла нощ мълчаните ми думи болят ме – като удари със нож.
Не съм мъдрец като Мевляна Руми, че да ви ръся бисерите с кош.
Чета – и пиша простата си книга, и простичко живея – ден за ден.
И хлябът ми за още двама стига! – ако остане краешник за мен. ...
188
1
1
ИСИХИЯ
... дошло е време всичко да простя и да забравя злост и лошотия,
животът ми върви, видя се тя, към своя край – пресветла исихия,
с мълчаните премъдрости благат, зарязал всички щения телесни,
готов съм да разкажа този свят със шумол на трева и птичи песни, ...
... дошло е време всичко да простя и да забравя злост и лошотия,
животът ми върви, видя се тя, към своя край – пресветла исихия,
с мълчаните премъдрости благат, зарязал всички щения телесни,
готов съм да разкажа този свят със шумол на трева и птичи песни, ...
121
2
1
ЧОВЕКЪТ Е СВЕТУЛКАТА НА БОГА
... сред най-неозаптимите мъже, във чийто списък нявга бях начело,
днес просто съм тотално неглиже! – във помисли, на кефове и дело,
последният, с когото някой би поел на път към смахнатото утре –
мъжът със Йерихонските тръби през windows-а на вашите компютри, ...
... сред най-неозаптимите мъже, във чийто списък нявга бях начело,
днес просто съм тотално неглиже! – във помисли, на кефове и дело,
последният, с когото някой би поел на път към смахнатото утре –
мъжът със Йерихонските тръби през windows-а на вашите компютри, ...
181
2
3
СПОМЕН ЗА ЕДНА СОФИЙСКА ОДИСЕЯ
... мечтаех си за своята изгора – от столичните жеги премалял,
и се залутах нейде в Банишора, напълно непознат за мен квартал,
с метрото сетне стигнах до Обеля, на пръсти минах и Студентски град,
накриво тръгна цялата неделя! – по-черна и от Дантевия Ад, ...
... мечтаех си за своята изгора – от столичните жеги премалял,
и се залутах нейде в Банишора, напълно непознат за мен квартал,
с метрото сетне стигнах до Обеля, на пръсти минах и Студентски град,
накриво тръгна цялата неделя! – по-черна и от Дантевия Ад, ...
150
2
4
ГРЕХОВНИ И БОЖЕСТВЕНО КРАСИВИ
... най-хубава си призори в четвъртък, а подир петък идат други дни,
започват грешни мисли да човъркат душата ми – мильо от светлини,
ще дойдеш ли, добре ли си, къде си, ела при мен във Райските поля? –
наместо да ти пращам есемеси, пердетата ще взема да сваля, ...
... най-хубава си призори в четвъртък, а подир петък идат други дни,
започват грешни мисли да човъркат душата ми – мильо от светлини,
ще дойдеш ли, добре ли си, къде си, ела при мен във Райските поля? –
наместо да ти пращам есемеси, пердетата ще взема да сваля, ...
211
1
3
БРАТЪТ НА СЕКУНДНАТА СТРЕЛКА
... когато пушех „Marlboro“, когато
със нервите все още бях добре,
и кефех се на мъжкото си лято
във джинсите – и ризка на каре, ...
... когато пушех „Marlboro“, когато
със нервите все още бях добре,
и кефех се на мъжкото си лято
във джинсите – и ризка на каре, ...
128
3
2
ТАНЦУВАЩИЯТ С ДУМИ
... да бъде път и светлина, какво ли друго да поискам? –
да хвърля сянка пред Жена, брадясал в бялата си ризка,
да гребна шепичка вода от нейните бездънни стомни,
и – че е вятър без юзда, мъжът във мен да си припомни! – ...
... да бъде път и светлина, какво ли друго да поискам? –
да хвърля сянка пред Жена, брадясал в бялата си ризка,
да гребна шепичка вода от нейните бездънни стомни,
и – че е вятър без юзда, мъжът във мен да си припомни! – ...
177
3
3
СЕЛФИ СЪС СТАРАТА МИ ШАПКА
... щракнете селфи с лятото, преди по пътищата нейде да отпраши,
преди мелтемът с хъркащи гърди! – да се напъха в сънищата ваши,
постройте се в редичка по един, викнете зелее-е! – срещу обектива,
под пламналия залез в цвят кармин, поседнали в тръстиката ръждива, ...
... щракнете селфи с лятото, преди по пътищата нейде да отпраши,
преди мелтемът с хъркащи гърди! – да се напъха в сънищата ваши,
постройте се в редичка по един, викнете зелее-е! – срещу обектива,
под пламналия залез в цвят кармин, поседнали в тръстиката ръждива, ...
152
2
4
СТРАННА ПТИЦА
Мен цял живот Неволята ме учи
със всекиго да съм добър човек –
дори да ме залае злобно куче,
да делна с него хлебеца си мек, ...
Мен цял живот Неволята ме учи
със всекиго да съм добър човек –
дори да ме залае злобно куче,
да делна с него хлебеца си мек, ...
271
3
2
НИКОГА ПОВЕЧЕ
Ща да те водя в гори занемели,
да ти се кефя – на туфи цветя,
да ти се нежа на пазвите бели,
вятър вечерник – край теб да летя, ...
Ща да те водя в гори занемели,
да ти се кефя – на туфи цветя,
да ти се нежа на пазвите бели,
вятър вечерник – край теб да летя, ...
162
2
ПЕСНИЧКА ЗА ВЛЮБЕНИТЕ МРАВКИ
... по спуканите мои керемиди си тропа тихо варненският дъжд,
ела при мен, любима? – и ще видиш, отвсякъде погледнато, съм мъж,
стиши се под несръчната ми ласка? – да чезна във очите ти добри,
да те обичам – гола и прекрасна! – додето слънцето се зазори, ...
... по спуканите мои керемиди си тропа тихо варненският дъжд,
ела при мен, любима? – и ще видиш, отвсякъде погледнато, съм мъж,
стиши се под несръчната ми ласка? – да чезна във очите ти добри,
да те обичам – гола и прекрасна! – додето слънцето се зазори, ...
257
4
2
АВТОПОРТРЕТ С КНИГА
Незнайни в паметта ми глъбини ме връщат пак във детските години,
когато книги четох – планини! – и слушах Бах, Бетовен, Бокерини,
все вярвах, че е вечен Дон Кихот – и Родион Разколников е вечен! –
и си мечтаех – в моя мил живот, да мина през света – добро човече, ...
Незнайни в паметта ми глъбини ме връщат пак във детските години,
когато книги четох – планини! – и слушах Бах, Бетовен, Бокерини,
все вярвах, че е вечен Дон Кихот – и Родион Разколников е вечен! –
и си мечтаех – в моя мил живот, да мина през света – добро човече, ...
206
5
9
ЧАСОВНИК ОТ БОКЛУКА
Животът ме люлее на кантар –
след радостите – ядове отровни.
Живея като някой стар клошар,
намерил във казана скъп часовник. ...
Животът ме люлее на кантар –
след радостите – ядове отровни.
Живея като някой стар клошар,
намерил във казана скъп часовник. ...
204
2
4
АВТОПОРТРЕТ ПО ПЛАДНЕ
В небето слънцето по пладне
ще кажеш – камъни троши.
Да хвърлиш камък, де ще падне?
И блатото се пресуши. ...
В небето слънцето по пладне
ще кажеш – камъни троши.
Да хвърлиш камък, де ще падне?
И блатото се пресуши. ...
185
2
5
АВТОПОРТРЕТ С РИМИ
... понякога съм сам и гол, дори костюмът зле стои ми,
седя си в неудобен стол – и пиша неудобни рими,
не зная кой си ги чете – и връзва ли с тях двата края? –
с тях вече стигнах до стоте, но не пораснах над кравая, ...
... понякога съм сам и гол, дори костюмът зле стои ми,
седя си в неудобен стол – и пиша неудобни рими,
не зная кой си ги чете – и връзва ли с тях двата края? –
с тях вече стигнах до стоте, но не пораснах над кравая, ...
153
4
5
НЕКА ДРУГ НА СВЕТА ТЕ РАЗКАЗВА
... ти си облаче в лятно небе, ти си вятър в момчешко хвърчило,
из брадата ми – дим от кюмбе, с 10 пръстчета ровиш тъй мило,
светла птица, се връщаш от юг, и е толкова топъл октомврий! –
ти си капка от пеещ капчук, уж в летеж! – а морето те помни, ...
... ти си облаче в лятно небе, ти си вятър в момчешко хвърчило,
из брадата ми – дим от кюмбе, с 10 пръстчета ровиш тъй мило,
светла птица, се връщаш от юг, и е толкова топъл октомврий! –
ти си капка от пеещ капчук, уж в летеж! – а морето те помни, ...
191
2
4
ПЕЧАЛНИ БЕЛИ КОРАБИ
... а тук валя проливен дъжд и взеха да гърмят неоните.
Вдовица – пламнала за мъж, увисна есента на клоните.
Свалиха я на заранта – и метнаха я във линейката.
И – сякаш псе, се разскимтя ...
... а тук валя проливен дъжд и взеха да гърмят неоните.
Вдовица – пламнала за мъж, увисна есента на клоните.
Свалиха я на заранта – и метнаха я във линейката.
И – сякаш псе, се разскимтя ...
196
2
1
МЪЖКО А CAPELLA ПЕЕНЕ
Сега съм шепот на трева
върху плешивите баири –
и глухоняма синева
хрипти ми в гърлото – и свири. ...
Сега съм шепот на трева
върху плешивите баири –
и глухоняма синева
хрипти ми в гърлото – и свири. ...
123
2
1
КЪДЕ СИ ТИ, ПРЕКРАСНО МОЕ ДЕТСТВО?
... защо не съм момченце босоного – да слизам на напечения плаж,
да срещам птиците от Чад и Того, за пенсийка с това натрупах стаж,
завързал с връвка летните бермуди, с хавлийката в продънения сак,
къде изчезнах? – мама да се чуди, доде тропосвам варненския бряг, ...
... защо не съм момченце босоного – да слизам на напечения плаж,
да срещам птиците от Чад и Того, за пенсийка с това натрупах стаж,
завързал с връвка летните бермуди, с хавлийката в продънения сак,
къде изчезнах? – мама да се чуди, доде тропосвам варненския бряг, ...
117
2
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
