Dec 31, 2011, 1:24 PM
Стените на Каркасон
© Антон Донев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Невероятно фото!
-
Впечатляващо!
-
еха много готино
-
Удоволствие за очите!
За много години! -
Като в приказките е !
-
Много ми хареса,как бих искала да надникна зад стените му!!!
Весело посрещане на Нова година!!! -
Eia (Росица Танчева): Обикновено се добавя илюстрация към текст, а тук много удачно се получи обратното
Благодаря,
Весело посрещане! -
Беше удоволствие да надникна тук
Както и да прочета написаното от Eia.
Успехи през Новата Година! -
Поздравления за хубавата снимка! Позволявам си да копирам част от своето произведение "Митът за Каркасон", за да се даде още информация на любознателните:
Ето, привечер е – замъкът е облят от мистични светлини, а гласът на Мадона, която изнася концерт, подсилва виденията. Екскурзоводът, на фона на песента, увлекателно разказва историята на древното поселище, в което човешкото присъствие е започнало да прокарва своите дълбоки дири още от около три хиляди и петстотин години преди новата ера. Келти, римляни, вестготи, сарацини, франки са оставили следите си по тези места и сякаш всеки камък е скрил в себе си смайваща легенда и чудно предание. Реката Од приказно се вие, като златиста ламя, край укрепения с величествени крепостни стени средновековен град, положил древната си снага на възвишение, от което жадният взор обгръща провинцията Лангедок и гордите Пиринеи. Гласът на екскурзовода унася Елена, но тя все пак не само чувства вълшебството на обстановката, но и разбира, че през 725 година Каркасон е бил превзет от сарацините. До старата част на поселището – Ла Сите, девойката стига по подвижен мост, под който зейва озъбената паст на дълбок ров. Двойно укрепление я очаква – близо три километрови каменни стени, изпъстрени с бойни кули, наблюдателници, насечени парапети, същи зъби на чудовище, строежът на които бил започнат през седми век, а сетне все някой по нещо добавял, за да направи крепостта още по-сигурна. Ах, този чаровен екскурзовод, как умело я пренася във времето! Разказва, че през 760 година франкският крал Пипин III, наречен Къси, успял да отнеме от сарацините голяма част от Южна Франция, но не могъл да превземе крепостта Ла Сите. Войниците му я обградили и с месеци не давали пиле да прехвръкне оттам. Но хората в градчето все пак били спасени от жена, от сарацинската принцеса Каркас и то - с хитрост! Тя наредила на обградените да гладуват, а с малкото храна да угояват едно прасе и пред очите на франките, да го изхвърлят от крепостната стена. Послушали я те - метнали животното от високия каменен вал, право в краката на Пипин Къси. Той помислил, че в Ла Сите има още много запаси от храни и наредил на войската си да отстъпи. Щастливата принцеса Каркас забила камбаните, за да оповести победата си. Оттогава започнали да наричат селището Каркасон – камбаните на Каркас. Като разказа легендата, екскурзоводът се подсмихна и пак пренесе Елена в действителността. Всъщност това било само красива приказка, а името на града го дали още римляните, през първи век преди новата ера. Но митът се хареса на Елена и тя запомни точно него. Така желаеше никога да не се предава, да вярва в чудото, да сбъдва мечтите си, въпреки всичко…
Щастлива Нова Година! -
Такива снимки много ми харесват, защото: Видях подробности, даже и при необходимата за публикуването обработка. Видях мъха върху една от хоризонталните части на стена от замъка, видях насипа, който е залесен, покритата в подножието му алея (много е вероятно там да е бил ров преди това), видях дори зеленчукови градини вляво, долу, както и интересната сграда с елипсовидни прозорци (може би склад, магазия, фабрика, а защо не и е арсенал в по-стари времена), видях и интересните червени покриви на това спретнато градче. Видях мисълта и умението на местните хора! Е, какво повече трябва да се иска от една снимка?
-
Уважавам!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
