МЕЧОКЪТ ТЕДИ
(продължение)
9
Един път Теди се натъкна на неголямо овесено поле посока селото, в гората, около стар изоставен път. Той веднага разбра, че тази растителност на полето, не си расте от само себе си, а е свързана с човека.
Теди се поразходи по края на поляната. Овесените метлички го гъделичкаха леко, и това беше приятно усещане за него. След като обиколи полето и не намери нищо интересно, той си тръгна, но след известно време се върна, влезе навътре в овеса, и започна да хваща овесените класове с муцуната си. Така той узна вкуса на овеса, който с нещо му напомняше позабравената овесена супа. Първоначално ядеше лакомо всичко – и овеса, и стъблата, а после започна да дъвче и да смуче класовете и с изгрева си тръгна, след като отъпка немалък участък.
Овесът му хареса много, и след един ден той дойде пак и пирува цяла нощ. Той би дошъл и следващата нощ, но се отвлече, след като попадна на неголямо блато, и изплаши около три десетки жаби, които ловѝ дълго време, целият се навъртя ...