52 min reading
МЕЧОКЪТ ТЕДИ
(продължение)
9
Един път Теди се натъкна на неголямо овесено поле посока селото, в гората, около стар изоставен път. Той веднага разбра, че тази растителност на полето, не си расте от само себе си, а е свързана с човека.
Теди се поразходи по края на поляната. Овесените метлички го гъделичкаха леко, и това беше приятно усещане за него. След като обиколи полето и не намери нищо интересно, той си тръгна, но след известно време се върна, влезе навътре в овеса, и започна да хваща овесените класове с муцуната си. Така той узна вкуса на овеса, който с нещо му напомняше позабравената овесена супа. Първоначално ядеше лакомо всичко – и овеса, и стъблата, а после започна да дъвче и да смуче класовете и с изгрева си тръгна, след като отъпка немалък участък.
Овесът му хареса много, и след един ден той дойде пак и пирува цяла нощ. Той би дошъл и следващата нощ, но се отвлече, след като попадна на неголямо блато, и изплаши около три десетки жаби, които ловѝ дълго време, целият се навъртя ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up