odia

Ноеми Скопелити и Фиорела Маноя - Любовта се намразва

(Autori: Diego Calvetti & Marco Ciappelli)

(Автори: Диего Калвети & Марко Чапели)

L'amore si odia

Vieni qua, vieni qua,

che ti dovevo dire
tutte quelle cose che, cose che,

non hai voluto sentire, soffrire,

godere o finire.
Vieni qua, vieni qua,

sempre la stessa storia
un equilibrio instabile, instabile,

che crolla al vento di una nuova gloria, l'amore si odia.
Ah, se fosse così facile, ah,

se fosse ancora innamorato di me
ed ogni petalo, sai,

si finge di essere una rosa
per ogni goccia vorrei

diluvio sopra ogni cosa
ma tu non meriti più

un battito di questa vita
per tutto quello che conta, se conta,

sei come colla tra le dita.
Vieni qua, vieni qua,

io ti volevo bene,
ma riparlarne è inutile, inutile,

non ha più senso pensarti, capire,

provare o sparire
Vieni qua, vieni qua,

le solite parole
di un sentimento fragile, fragile,

come l'asfalto consuma la suola,

l'amore si odia.
ah, se fosse tutto facile
ah, se fosse ancora innamorata di te
ed ogni petalo sai
si finge di essere una rosa
per ogni goccia vorrei
diluvio sopra ogni cosa
ma tu non meriti più un battito di questa vita
che tutto quello che conta
se conta
sei come colla sulle dita
ed ogni petalo, sai, si finge di essere una rosa
per ogni goccia vorrei diluvio sopra ogni cosa
ogni cosa
ma tu non meriti più un attimo della mia vita
per tutto quello che conta
se conta, sei la mia impronta sulle dita.

 Любовта се намразва

Ела тук, ела тук...

трябваше да ти кажа...

всички онези неща, които

не пожела да изслушаш, изстрадаш,

порадваш или завършиш.

Ела тук, ела тук...

винаги една и съща история...

едно нестабилно равновесие,

което се срина във вятъра на новата слава,

любовта се намразва...

А ако всичко беше толкова лесно.

И ако беше все още влюбен в мен...

И всяко листче, знаеш,

си представя, че е роза.

За всяка капка бих желала

потоп върху всяко нещо.

Но ти не заслужаваш повече

нито един удар на този живот...

За всичко, което си струва, ако си струва,

ти си като лепило между пръстите.

Ела тук, ела тук...

аз те обичах,

но да говоря за това, отново е безсмислено,

няма вече смисъл да те мисля, разбирам, опитвам или укривам.

Ела тук, ела тук...

едни и същи думи...

на едно чувство крехко...

Както асфалта поглъща почвата,

любовта се намразва...

А ако всичко беше толкова лесно.

И ако бях все още влюбена в теб...

И всяко листче, знаеш,

си представя, че е роза.

За всяка капка бих желала

потоп върху всяко нещо.

Но ти не заслужаваш повече

нито един удар на този живот...

За всичко, което си струва, ако си струва,

ти си като лепило между пръстите.

И всяко листче, знаеш,

си представя, че е роза.

За всяка капка бих желала

потоп върху всяко нещо.

Но ти не заслужаваш повече

нито един миг от моя живот...

За всичко, което си струва, ако си струва,

ти си отпечатъкът ми върху пръстите.