Lena K. Sadler

The exact circumstances of the origin of The Urantia Book are unknown. The book and its publishers do not name a human author. Instead, it is written as if directly presented by numerous celestial beings appointed to the task of providing an "epochal" religious revelation. ^[8][9]

As early as 1911, William S. Sadler and his wife Lena Sadler, physicians in Chicago and well known in the community, are said to have been approached by a neighbor who was concerned because she would occasionally find her husband in a deep sleep and breathing abnormally.^[10][11] She reported that she was unable to wake him at these times. The Sadlers came to observe the episodes, and over time, the individual produced verbal communications that claimed to be from "student visitor" spiritual beings.^[12][11] This changed sometime in early 1925^[12] with a "voluminous handwritten document," which from then on became the regular method of purported communication.^[12][13] The individual was never identified publicly but has been described as "a hard-boiled business man, member of the board of trade and stock exchange."^[11]

The Sadlers were both respected physicians, and William Sadler was a debunker of paranormal claims, who is portrayed as not believing in the supernatural.^[14] In 1929, he published a book called The Mind at Mischief, in which he explained the fraudulent methods of mediums and how self-deception leads to psychic claims. He wrote in an appendix that there were two cases that he had not explained to his satisfaction:^[15][16]

The other exception has to do with a rather peculiar case of psychic phenomena, one which I find myself unable to classify. ... I was brought in contact with it, in the summer of 1911, and I have had it under my observation more or less ever since, having been present at probably 250 of the night sessions, many of which have been attended by a stenographer who made voluminous notes. A thorough study of this case has convinced me that it is not one of ordinary trance. ... This man is utterly unconscious, wholly oblivious to what takes place, and, unless told about it subsequently, never knows that he has been used as a sort of clearing house for the coming and going of alleged extra-planetary personalities. ... Psychoanalysis, hypnotism, intensive comparison, fail to show that the written or spoken messages of this individual have origin in his own mind. Much of the material secured through this subject is quite contrary to his habits of thought, to the way in which he has been taught, and to his entire philosophy. In fact, of much that we have secured, we have failed to find anything of its nature in existence.

In 1923, a group of Sadler's friends, former patients, and colleagues began meeting for Sunday philosophical and religious discussions, but became interested in the strange communications when Sadler mentioned the case at their fourth meeting and read samples at their request.^[13][12] Shortly afterwards, a communication reportedly was received that this group would be allowed to devise questions and that answers would be given by celestial beings through the "contact personality."

Sadler presented this development to the group, and they generated hundreds of questions without full seriousness, but their claim is that it resulted in the appearance of answers in the form of fully written papers.^[17] They became more impressed with the quality of the answers and continued to ask questions, until all papers now collected together as The Urantia Book were obtained. The group was known as the Forum, and was formalized as a closed group of 30 members in 1925 who pledged not to discuss the material with others.^[18] Over time, some participants left and others joined, leading to a total membership of 486 people over the years from diverse backgrounds and a mix of interest levels.^[19][b] A smaller group of five individuals called the Contact Commission, including the Sadlers, was responsible for gathering the questions from the Forum, acting as the custodians of the handwritten manuscripts that were presented as answers, and arranging for proofreading and typing of the material.^[20] Bill Sadler, Jr. is noted to have composed the table of contents that is published with the book.^[21]

The Sadlers and others involved, now all deceased, claimed that the papers of the book were physically materialized from 1925 until 1935 in a way that was not understood even by them, with the first two parts being completed in 1934 and the third and fourth in 1935.^[22] The last Forum gathering was in 1942.^[22]

After the last of Part IV was obtained in 1935, an additional period of time supposedly took place where requests for clarifications resulted in revisions. Sadler and his son William (Bill) Sadler, Jr. at one point wrote a draft introduction and were told that they could not add their introduction. The Foreword was then "received."

The communications purportedly continued for another two decades while members of the Forum studied the book in depth, and according to Sadler and others, permission to publish it was given to them in 1955. The Urantia Foundation was formed in 1950 as a tax-exempt educational society in Illinois,^[23] and through privately raised funds, the book was published on October 12, 1955.^[24]

Only the members of the Contact Commission witnessed the activities of the "sleeping subject", and only they knew his identity.^[10] The individual is claimed to have been kept anonymous in order to prevent undesirable future veneration or reverence for him.^[25] Martin Gardner states that an explanation concerning the origin of the book more plausible than celestial beings is that the Contact Commission, particularly William Sadler, was responsible. Gardner's conclusion is that a man named Wilfred Kellogg was the sleeping subject and authored the work from his subconscious mind, with William Sadler subsequently editing and authoring parts.^[26] Gooch believes Sadler wrote the book, possibly with help from others on the Contact Commission.^[27] A statistical analysis using the Mosteller and Wallace methods of stylometry indicates at least nine authors were involved, and by comparatively analyzing the book against The Mind at Mischief, does not indicate authorship or extensive editing by Sadler, without ruling out the possibility of limited edits.^[28]

Copyright status[edit]

In 1991, after having compiled an index of The Urantia Book and distributed free copies via computer disk and printouts, Kristen Maaherra was sued by the Urantia Foundation for violating their copyright on the book.^[29] In 1995, Maaherra won a Summary Judgment declaring the Urantia Foundation's copyright renewal invalid.^[30] Upon appeal, the judgment was reversed and awarded to the Urantia Foundation.^[31][32]

Four years later, in 1999, Harry McMullan III and the Michael Foundation published a book, Jesus–A New Revelation, which included verbatim 76 of the 196 papers included in The Urantia Book. McMullan and the Michael Foundation subsequently sought a legal declaration that the Urantia Foundation's copyright in The Urantia Book was either invalid or, alternatively, that the copyright had not been infringed upon. Urantia Foundation's copyright was held to have expired in 1983 because the book was deemed to have been neither a composite work nor a commissioned work for hire. These two arguments having been rejected, a U.S. court held that, since the Conduit had deceased prior to 1983, only the Conduit's heirs would have been eligible to renew the copyright in 1983 and, since they had not done so, the Urantia Foundation's copyright on the book had expired and the book had therefore passed into the public domain. This decision was upheld on appeal.^[6]

Overview[edit]

The Urantia Book is 2,097 pages long and consists of an introductory foreword followed by 196 "papers" divided into four parts:

• Part I, titled "The Central and Superuniverse", addresses what the authors consider the highest levels of creation, including the eternal and infinite "Universal Father," his Trinity associates, and the "Isle of Paradise."
• Part II, "The Local Universe", describes the origin, administration and personalities of the local universe of "Nebadon," the part of the cosmos where Earth resides. It presents narratives on the inhabitants of local universes and their work as it is coordinated with a scheme of spiritual ascension and progression of different orders of beings, including humans, angels, and others.
• Part III, "The History of Urantia", compiles a broad history of the Earth, presenting a purported explanation of the origin, evolution and destiny of the world and its inhabitants. Topics include Adam and Eve, Melchizedek, essays on the concept of the Thought Adjuster, "Religion in Human Experience," and "Personality Survival."
• Part IV, "The Life and Teachings of Jesus", is the largest part at 775 pages, and is often noted as the most accessible^[33] and most impressive,^[34] narrating a detailed biography of Jesus that includes his childhood, teenage years, family life, public ministry, as well as the events that led to his crucifixion, death, and resurrection. It continues with papers about appearances after he rose, Pentecost, and finally, "The Faith of Jesus." 

                                              ---------------------

                    Това е оригиналът  на направения превод.

           Всеки може да го види в сайта: http://www.urantia.org/

                                            =============

                   Написването на "Урантия" – една странна история       

          Нещо, което, всеки интелегентен българин си заслужава да знае.

                                                                                  (от преводача)

Lena K. Sadler
Точните обстоятелства за произхода на книгата "Урантия" са неизвестни. Книгата и нейните издатели не назовават автора. Вместо това, се казва, че пряко се били представили множество небесни същества назначени да осигурят " епохално " религиозно откровение. [8 ] [9]”
Още през 1911 г. Уилям С. Sadler и съпругата му Лена Sadler , лекари в Чикаго и добре известни в обществото, се казва, че са били  посетени от един съсед, който е загрижен, защото тя  от време на време го информирала че, мъжът и е в дълбок сън и дишането необичайно . [10] [11] Тя съобщила, че не е могла да го събуди по това време. Дошлите да наблюдават семейство Sadlers установяват, че с течение на времето, лицето се свързва с духовни същества. [12] [11]. Това се променя и след време в началото на 1925 [12] се получава "обемен ръкописен документ ", което, от този момент нататък става редовен метод за предполагаема комуникация. [12] [13] Съществата  никога не са били идентифицирани публично, но са описани като " утвърден бизнесмен, член на управителния съвет на търговията и фондова борса. " [11]
 Сем.Sadlers -двамата уважавани лекари - са представени  като невярващи в свръхестественото . [14] През 1929 г. те публикуват книга, наречена The Mind на Mischief , в която те обясняват за измамните методи от медиуми и как самозаблуда води до психични претенции. Но пишат в допълнение, че е имало два случая, които не биха могли да се обяснят задоволително. [15] [16]
     Другото изключение е свързано с доста особен случай на психически явления, Авторът обяснява: бил съм в контакт с него. През лятото на 1911 , го е правил под мое наблюдение повече или по-малко, може би е имало най- вероятно 250 нощни сесии, много от които са били в присъствието на стенограф, който е записал обемни бележки. Задълбочено проучване на този случай ме убеди, че този човек е напълно в безсъзнание, напълно забравил за това, което става и освен, ако не му се каже за това впоследствие, никога не знае, че той е бил използван като вид приемно лице за идване и отиване на предполагаеми извън планетарни личности. Психоанализата, хипноза, не успяват да докажат, че писмените или говорими послания на този човек са плод на неговия ум. Голяма част от материалите, осигурени по този начин, са доста необичайни на навиците ни на мислене  в начина, по който той ги е научавал, и са цяла философия. В действителност, много неща, които сме анализирали ние, не сме успели да намерим нищо странно в начина му на поведение.
През 1923 г. група приятели на д-р Садлър , бивши пациенти и колеги, започнали срещи в неделя и правели философски и религиозни дискусии, но се заинтересували и от странните съобщения , когато Sadler ги споменал.  На четвъртата си среща изпратили на невидимите личности тяхното искане . [13] [ 12] Скоро след това се получило съобщение, че на тази група ще бъде позволено да се разработят въпроси и отговорите ще бъдат дадени от небесни същества чрез "контакт личност. "
Sadler представя тази дейност на групата и те задават стотици въпроси, като на шега, но резултатът е, че това води до появата на отговори под формата на напълно писмени документи . [17] Тези документи впечатляват групата много повече със  сложноста на отговорите и хората в нея продължават да задават въпроси, докато, в крайна сметка се събират всички получени документи   наименувани The Book Урантия. Групата е известна като форум, и е била оформена като затворена група от 30 членове през 1925 г. , който си обещават да не обсъждат материалите с други хора. [18] С течение на времето някои от участниците напускат, но се присъединяват други, което води до общ брой на членовете на 486 човека през годините, които са от различни среди и комбинации. [19] [ б ] Оформя се по-малка група от пет лица, наречена Комисията , включително и Sadlers , която е отговорна за събирането писмените и устни материали от форума, в качеството на попечители на ръкописните текстове, които били представени като отговори на задавани въпроси, и осигуряването на корекция и писането на материала. [20].  

 Bill Sadler –младши, отбелязва , че Урантия е съставена от тези отговори публикувани в книга . [21]
Семейство Sadlers и другите участници, сега всички покойници , заявили, че документите на книгата се физически материализирали от 1925 до 1935 г. по начин, който не е бил разбран дори от тях.  Като първите две части били получени през 1934 г. , а третият и четвъртият том в 1935  год. [22] Последното събиране на групата Forum било през 1942 година. [22]
След получаването на ръкописа на последната част( IV ) през 1935 г., е било необходимо допълнително време. Предполага се, че имало искания за разяснения и ревизия. Предговорът, се получава по същия начин – чрез „ комуникации”
Това продължава още две десетилетия , докато членовете на форума изучават книгата в дълбочина и според Sadler и други, разрешение да я публикуват им е било дадено през 1955 година .

    The Урантия Foundation е създадена през 1950 г. като освободено от данъци образователно общество в Илинойс , [23] и чрез частно набраните средства, книгата е публикувана на 12 октомври 1955 година. [24]
Само членовете на Комисията, наблюдавала дейността " контакт по време на сън " , са знаели самоличността на конктактьора . [10]

 Твърди, че е била запазена анонимност, за да се предотврати нежелани в бъдеще почит или уважение към него. [25 ] Martin Gardner заявява, че обяснението, относно произхода на книгата че е от небесни същества е, отговорност на Комисията, особено на Уилям Садлър.  Гарднер твърдял, че един човек на име Уилфред Kellogg е автор на книгата. [26] Но друг,Гуч, вярва че Sadler е написал книгата, вероятно с помощта на други от Комисията. [27]

    Статистическия анализ с помощта на Mosteller и Уолъс по методи stylometry показва, че най-малко девет автори са участвали в написването, и от сравнителния анализ с книгата Mind на Mischief, не посочва авторството или обширна редакция от Sadler , без да се изключва възможността на частични редакции. [28]
През 1991 г. , след като е съставен индекс на книгата Урантия ,се разпространяват безплатно копия чрез компютърни дискове и разпечатки , Срещу Kristen Maaherra бе предявен иск от страна на фондация „ Урантия” за нарушаване на техните авторски права върху книгата. [29] През 1995 г. Maaherra спечели правото да напише резюме  но Фондацията, го обяви за невалидно. Решението е отменено и правото за издаване е присъдено на Урантия Foundation. [31] [32]
Четири години по-късно, през 1999 г., Хари McMullan III и Майкъл Foundation публикуват книга , „Исус - ново откровение” , което включва дословно 76 от всичките 196 документа, включени в книгата Урантия. McMullan и Michael Foundation впоследствие търсят правна декларация, че авторските права на Фондацията за книгата Урантия са невалидни или , като алтернатива, че авторските права не са били накърнени .На Copyright Урантия (фондацията) правата изтичат след тридесет години, което означава, че то са изтекли през 1983 г. , Книгата е счита за нито съставно работа, нито произведение под наем. Тези два аргумента, са били отхвърлени.Съд на САЩ постанови, че,  тъй като Conduit са починали преди 1983 г., само наследници им са могли да се ползват за подновяване на авторски права през 1983 г. и , тъй като те не са направили това , авторското право на Фондация Урантия за книгата е изтекъл и книгата може да се издава от всеки. Решението бе потвърдено при обжалването.  [6]
Книгата Урантия е в обем 2097 страници и се състои от увод (предговор), последван от 196 "документи", разделена на четири части :
• Част I , озаглавена "Централна и Superuniverse" , разглежда това, което авторите мислят за най-високите нива на сътворението, включително вечен и безкраен " Universal Отец , " Trinity сътрудници, и "остров Paradise ".
• Част II , " The Local Universe" , описва произход, администрация и личности на местната вселена "Nebadon" от страна на космоса, където Земята пребивава. Тя представя разказите за жителите на местните вселени и тяхната работа, тъй като се координира със схема на духовното възнесение и за развитието на различни дейности на същества, включително хора , ангели, и други.
• Част III, "История на Урантия", съставя подробна историята на Земята - произход , еволюция и съдбата на света и неговите обитатели . Темите включват Адам и Ева, Мелхиседек, есета по концепцията на мисълта Adjuster , "Религията в човешкия опит " и "Личност оцеляване. "
• Част IV , "Животът и учението на Исус", е най-голямата част от книгата - 775 страници, и често се отбелязва като най-достъпна [33] и най-впечатляваща. [34] Разказва подробно биографията на Исус, която включва детството му, тийнейджърските му години, семеен живот, обществено служение, както и събитията, довели до разпятието, смъртта и възкресението. Тя продължава с документи за изяви и след като възкръснал, Петдесетница, и най-накрая дава обширно изложение за, " Вярата на Исус" и в кого трябва да се вярва.