abtasen
48 el resultado
Губя се. Изгубих се
Не ще се намеря
Губя се. Търся се
Ще се намеря ли.
Губя се. Търсят ли ме ...
  21 
Ще дойде ли моето време да избирам
Щастието, което нямам,
Мечтите несбъднати,
Приятелите, които искам,
Другарите, с които да вървя, ...
  365 
рани ме рано с
болка и тъга
скърби ме рано
от кръв и мечти
Помня те рано ...
  578 
Не ми желай любов, и
замълчи, трепти - люби.
Докосвай моите грапави ръце,
нежното сърце и без пари
люби ...
  573 
Било време. Коледа знаела,че трябва да тръгва. Навсякъде я чакали. Цяла година мислила за това, но някак без успех, без отговор ,беp... какво? Решила време е да ги питам всичките Вярата, Любовта, Надеждата, а може Добротата, Смехът, Милостта, а даже Болката и Смъртта. Те всички съществуват през цяла ...
  669 
Бягам от теб – подреждам себе си.
Бягам от себе си – търся те.
Скривам се под завивките – покрива ме съня.
Не позволявам – ритам, мисля, спомням, страдам.
Унасям се и будя – къде съм. ...
  463 
Някъде лятото закачих на Вехтата си закачалка
Щастието и Любовта.
Не помня реда кое първо, кое второ.
До тях висят отдавна
Радостта, Вярата, Надеждата. ...
  930 
Бяла си и бяла остани
по ширината на отминалите дни.
Бяла си и бяла ти бъди
в сънища, мечти.
Бяла си и забрави, че бяла си! ...
  644 
Какво от съдовете да измия ми остана,
когато Вие стихове на поети непознати
ми редите
и аз оставам със без тях
и поети тъй безброй редят пред мен ...
  589 
Огромна е мойта днешна усмивка,
която гледа цветето в градината на трите вещици.
Градината е пълна с цветя и истини и
пеещите падащи листа
на таралежите бодат се в острите игли! ...
  508 
Какво от съдовете да измия ми остана,
когато Вие стихове на поети непознати
ми редите
и аз оставам със без тях
и поети тъй без брой редят пред мен непознати ...
  535 
Върнах се в снега на люляка небесен
и тъй видях твоето лице покрито –
със светлина,
открито.
И нежни цветове дари на всички ...
  529 
Дай ми този тъжен път
да извървя го бавно
и толкова нежно
и любовно.
Дай ми твоята ръка ...
  555 
Пеейки Словотворя,
говорейки Богохуля,
живеейки Мълча.
Когато творя слова
мисля за слова. ...
  714 
Умирам с тъгата си
и тъй вървя с нея
и обично тя ме среща,
обгръща стои и блещи
кървави очи. ...
  874 
Тази музика гради цветя в стена,
измислена и тъй грижливо построена.
Издигната, съборена и нежно
тъй грижливо построена,
дадена на теб и мен, ...
  590 
Боли! И е тъжно за мен,
защото АЗ така и не успях.
Виждам! Чувствам! Тъгувам!
Търся! Срещам! Спирам!
Чудя се! ...
  583 
Сърцето си разкривено
в ръцете си държах
и исках да го стиснеш
за да престане да тупти.
Реших, на теб го дадох ...
  614 
Утрото и вечерта
бяха спрени от мъгла
тъй отиде си нощта
и без прилеп и без тъма.
Искам утрото да зажужи ...
  522 
Нямам приятелка /гадже/, а съм на морето. Звъннах на жената, с която бях и бих искал да бъда гадже
/приятел/ и попитах: Аз сега всъщност СВОБОДЕН ли съм?
В момента, в който го изрекох, се стреснах.
Когато бяхме заедно аз СВОБОДЕН ли бях?
Имам ли нужда някой да ми дава СВОБОДА? ...
  608 
Таз` майчина любов
бавно, тъжно, всекидневно
поглъща, обръгва, не насища.
Моята любов е изморена, Майко!
Тя иска ласка и прегръдка, ...
  535 
Моля, моля, моля, моля!
Мамо, Татко, Бабо, Детко!
Мооляя! Мооляя, Батко!
Тази торта бързо разрежи,
наай-голямото парче ...
  1167 
Живях тъй устремно,
като стрела
и пътища проправях,
извъртах, минавах и спирах,
ранявах ...
  560 
Майко,
дай ми тишина, сигурност и вяра.
Бъди до мен,
усмихни се,
не плачи. Твоят син е тук и тъжи. ...
  907 
Минах от там и спомних си
двете липсващи дъски
в оградата на твоя двор,
кокичетата цъфнали
в тези твой градини ...
  447 
С разтреперани и уморени пръсти
стиснах нежно и изтръгнах
от черната животодайна тяхна гръд
в тъмна, топла, лунна нощ
кокичета за теб!
  537 
Да не загубя себе си,
като разхвърляните записки,
достигнали до моя разум
и пак затрупани от други.
Или пък, мислейки за толкова, неща ...
  618 
На никому е нужно това
прекрасно, крехко, тъжно
есенно листо.
Но то е паднало и стъпкано
от нашите тъй нужни ...
  775 
Изпитвам те с думите,
които произнасям
в приказка която аз творя
за спомени, мечти, надежди и
угаснали слънца, цветя и ...
  574 
Искам завивка широка и дълга
дебела и топла, усукана около мен.
Искам да може да скрива ръце крака и теб
да тежи и унася в тъмните доби
разум и тяло, днес и утре ...
  565 
Натрупах пижами и
ризи неизгладени
и тя не може да е
нещото, което ще
откъсне ме от теб. ...
  561 
Простора, мечтите, слънцето, тишината.
Простора, по който птиците кръжат,
мечтите на моя живот.
Слънцето без да изгоря крила
тишината на спокойния и праведен дух. ...
  475 
Клеча пред теб
и моля се:
да не нараня
ръцете ти – да ги докосвам,
очите ти – да ги целувам, ...
  734 
Срещнах съдбата.
Красива, дръзка,
с детска усмивка.
Плени ме,
обзе ме. ...
  605 
Мен ме мъка мъчи.
Тежка, моя красива мъка.
Не питай за нея,
не мога да кажа.
Искам да я скрия, ...
  546 
Колко те мразя, когато те обичам
Душата трепти, сърцето изгаря,
Ръцете докосват, треперят и галят.
Инстинктът не спира
и иска, и иска! ...
  437 
Не подминавай моето градче-врабче.
Изчуруликай ми
за клоните, цветята и тревата,
звездите, слънцето, луната,
вятъра, дъжда, и стряхата, ...
  446 
Мисля, мисля, мисля.
Душата моя трепетно мълчи.
Живот, лъжа, сълзи и смях –
смях фалшив, сълзи и смях,
мисля все за този смях и тез лъжи. ...
  482 
Лутам се, търсейки верния път на своя живот.
Уморих се, вървейки по безбройните грешни пътеки.
Часовникът не спира. Ускорява неуморим и безразличен.
Чувам го, чувствам го. Уморих се.
Искам да отида у дома! Къде е това?
  509 
Кофти ден, още
имах надежда.
Не искам да Умирам
за Теб.
Искам да Живея ...
  472