Аnna
186 el resultado
Простираш нежно пръсти,
но стигаш само Мрака.
Протягаш крехки длани,
ала удрят се отново в стоновете като вик,
политат, напрягат сетивата. ...
но стигаш само Мрака.
Протягаш крехки длани,
ала удрят се отново в стоновете като вик,
политат, напрягат сетивата. ...
215
2
2
Отворено небето плаче робски.
Не идва очакваният зов.
Безхаберно листата танцуват
Непоканена гостенка моли за левче.
Красива е, устните и са като полети. ...
Не идва очакваният зов.
Безхаберно листата танцуват
Непоканена гостенка моли за левче.
Красива е, устните и са като полети. ...
187
1
2
И прохождам неопитно, страхливо в нощта
Следа в сърцето опустяло нежно всява,
а вятъра сърдит показва си мощта
И прах, и пепел от надежди той довява.
Жажди по жарави, трупа той в Всемира ...
Следа в сърцето опустяло нежно всява,
а вятъра сърдит показва си мощта
И прах, и пепел от надежди той довява.
Жажди по жарави, трупа той в Всемира ...
184
2
2
Безмълвно във вихъра съм само шепот.
Тялото се гърчи.
Роптае срещу несгодите житейски.
Пропадат с вятъра клоните.
Топло е и някак нетрезво. ...
Тялото се гърчи.
Роптае срещу несгодите житейски.
Пропадат с вятъра клоните.
Топло е и някак нетрезво. ...
221
1
2
Там, близо до водата,
седя на малка пейка,
гледайки реката,
с очи невиждащи,
раздрани от кървави лъчи. ...
седя на малка пейка,
гледайки реката,
с очи невиждащи,
раздрани от кървави лъчи. ...
239
2
4
С тъга отворен е пликът.
Намирам старото писмо.
Думите крещят.
Снагата се вие от спомени.
Бях обичана. ...
Намирам старото писмо.
Думите крещят.
Снагата се вие от спомени.
Бях обичана. ...
236
2
2
Призрачни облаци се прокрадват.
В суматоха е небето.
Готово да заплаче.
И да намокри хората.
Слънцето пее приспивно. ...
В суматоха е небето.
Готово да заплаче.
И да намокри хората.
Слънцето пее приспивно. ...
220
1
2
Лятото изгаря.
Претръпнала махам с мечти.
Огледално отражение на битието.
Виждам истината.
Коя от всичките? ...
Претръпнала махам с мечти.
Огледално отражение на битието.
Виждам истината.
Коя от всичките? ...
180
2
Белезникав оттенък на възприятията.
Звук на целувка.
Прегръдката е като дъга.
Подарявам усмивки.
Пълнота и розов цвят. ...
Звук на целувка.
Прегръдката е като дъга.
Подарявам усмивки.
Пълнота и розов цвят. ...
184
1
Слънцето напевно пече. Смътно помня изминалия ден. Знам, че много плаках и беше тъжен шепотът на врабчетата.
Ден като ден. Сутрешно ставане, дъх от любимо кафе. После спорт, готвене, обяд и отново тази тишина, без суматоха и акорди. Бях тук, и там, и никъде. На ум прескачах планини, наяве сълзите мо ...
Ден като ден. Сутрешно ставане, дъх от любимо кафе. После спорт, готвене, обяд и отново тази тишина, без суматоха и акорди. Бях тук, и там, и никъде. На ум прескачах планини, наяве сълзите мо ...
234
1
Разсеяно утро. И дъх на кафе. Птичи песни. Забързан е вятърът.
Една врата е затворена. Друга-скрибуца.
Парцалената кукла е като мечта.
Пътувам към себе си толкова дълго. Индиго от спомени нахлуват в паметта.
Часовникът рязко напомня за срещата. ...
Една врата е затворена. Друга-скрибуца.
Парцалената кукла е като мечта.
Пътувам към себе си толкова дълго. Индиго от спомени нахлуват в паметта.
Часовникът рязко напомня за срещата. ...
420
2
2
Петя колебливо влезе в магазина. Погледна към хладилната витрина. Знаеше, че е там, бирата, отново и отново преминаваше към тъжните и някак обсебващи мисли. Бирата, провинена и сълзлива, стоеше в кухнята и отпийвайки по инерция, момичето пържеше чушките.
Светът бе затворено небе, отчуждена и студена ...
Светът бе затворено небе, отчуждена и студена ...
320
1
7
Струна от вятър.
Разсеяни мисли.
Далечен повей.
Размазано червило.
Облачни честоти. ...
Разсеяни мисли.
Далечен повей.
Размазано червило.
Облачни честоти. ...
256
Омотана в примките на живота, свеждам глава.
Очите са приковани към пода.
Стаята е малка, а душата ми е свита на кълбо.
Уморени илюзиите се борят с реалността.
Устните ми са влажни отражения на целувките. ...
Очите са приковани към пода.
Стаята е малка, а душата ми е свита на кълбо.
Уморени илюзиите се борят с реалността.
Устните ми са влажни отражения на целувките. ...
234
Прашни мисли потъват в нощта. Обидена душата ми възстава.
Очаквам любимия, с тревога.
Сърцето пее тихо,
въздишка плаха от устните се отронва.
... Ала тишината е по-силна от мен. ...
Очаквам любимия, с тревога.
Сърцето пее тихо,
въздишка плаха от устните се отронва.
... Ала тишината е по-силна от мен. ...
289
Затварям очи, оглеждам се в Луната. Огледалата лъжат с вяра. Денят е като камък от многобройни истинали надежди, изпросена обич, лютив сос от смълчани думи. Лято е, разхождам се покрай езерото, а плачещите върби ронят усмивки. Наблизо косят трева, оглеждат ме, ала очите ми са слепи. Едно детско глас ...
273
С мълчание изпращам залеза,
с дихание от свежест посрещам утринта.
Протягам пръстите, прибирам косите, с усмивка чакам обичта.
Ала прокрадва се в мислите страхът от срещата при пейката любима. Езерото-мълчи, вятърът-гълчи, крачка подир крачка, няма го, не дойде.
Уплаши ли се от чувствата, от пламъка ...
с дихание от свежест посрещам утринта.
Протягам пръстите, прибирам косите, с усмивка чакам обичта.
Ала прокрадва се в мислите страхът от срещата при пейката любима. Езерото-мълчи, вятърът-гълчи, крачка подир крачка, няма го, не дойде.
Уплаши ли се от чувствата, от пламъка ...
207
Живях, а не разбрах това. Дишах, а другите дишаха истински.
Танцувах, а танцът бе поклон към свободата. Разресвах косите си, но нямаше кой да ги погали, някак по детски....
Усмихвах се, ала тъгата по устните играеше танго.
Бягах, когато стъпките ехтяха по тротоарите и връщаха спомените от миналото.
...
Танцувах, а танцът бе поклон към свободата. Разресвах косите си, но нямаше кой да ги погали, някак по детски....
Усмихвах се, ала тъгата по устните играеше танго.
Бягах, когато стъпките ехтяха по тротоарите и връщаха спомените от миналото.
...
814
2
2
Убиец съм на обич. На наранени любови. Промъквам се слепешката чрез дирите живи. Помагам на инквизитора, догонвам бича. Спомените едва живи се смеят в нощта. Разранена тигрица, а жалка в обичта. Събличам надежди, търся оковите, захвърлени, смешни. Присмивам се клоунски, зарязвам емоции. Врагът ми е ...
517
1
В блатото на чувствата вървя със сведена глава. На ум катеря планини от неугледни спомени. Опознавам себе си по пътя крив. Правият не ми е интересен. Безбрежна е пустинята, дори и глътка нямам. Тежест и пустота, вятър от пясъчни измами. Гордостта си тръгна, за любовта - гадая. Ръката гали твоята кос ...
979
Когато любовта си отиде. Остава неизказани думи, думи, болящи колкото скала. Всеки прилича на себе си, всеки греши. Имам много грешки, но това прави ли ме лоша? Зла, ако съм това пагубно удобство ли е, не съм ли прокудена за обичта? Обичам, ала и греша.Аз съм цветето, което умира бързо. Небето, коет ...
801
1
Той влезе в кухнята. Роси готвеше яхния. Прегърна я, целуна я. Скоро хапнаха. Обядът бе като мелодия, защото се обичаха. Роси беше бременна в 3 - я месец и в тихите и големи тъмни очи се четеше приятно очакване... Гошо ходеше на две работи, за да има повече парички. Роси работеше в малко магазинче з ...
310
2
Тя дойде от нищо. Роди се от жена, която и без това имаше многолюдно семейство. Трудно е да си беден и да изхранваш 9 гърла... Бащата, нехранимайко, обичаше пиячката и ако можеше да се прибира по-рядко вкъщи, отдавна да бе забегнал с някоя сводница. През този ден валеше, кротко, тихо ромонеше, но на ...
367
Когато любовта си отиде. Остава неизказани думи, думи, болящи колкото скала. Всеки прилича на себе си, всеки греши. Имам много грешки, но това прави ли ме лоша? Зла, не съм ли прокудена за обичта? Обичам, ала и греша.Аз съм цветето, което умира бързо. Небето, което синее кратко. Листото, отронено, п ...
574
Всичко започна от един поглед.
Голямото междучасие приличаше на жуженето на кошер от пчели.Децата шумно се смееха,говореха, тичаха, дори се прегръщаха.
Позволяваха си да пушат навън. Директорът, г-н Попов, строг, пълен, отегчен, някак не му се занимаваше да прави чести забележки на събралите се непо ...
Голямото междучасие приличаше на жуженето на кошер от пчели.Децата шумно се смееха,говореха, тичаха, дори се прегръщаха.
Позволяваха си да пушат навън. Директорът, г-н Попов, строг, пълен, отегчен, някак не му се занимаваше да прави чести забележки на събралите се непо ...
262
1
Обичах живота. Всяко трептене във въздуха улавях през призмата на любовта. От детството си нямах прекалено хубави спомени. Майка се грижеше за нас - трите деца, а аз бях изтърсачето в семейството. Майка разбрала че чака рожба на 41 години. За тогавашните нрави, това бе прекалено късна възраст. А и и ...
267
1
Красива вещица по пътя чертае фигури от сняг.Студът е обхванал дребните къщи на селото. Листата спят зимен сън. Тихо е и някак самотно.Птица се обажда, а после сърдито отлита. Ден, а все едно е нощ. Поласкани устните рисуват сърце. Тежи като камък.Мечтите са обърнати хоризонти.
Обличам любимата блуз ...
Обличам любимата блуз ...
987
1
2
Всичко започваше от края на началото. Намираш обичта и тя те поглъща като разрязана ябълка. Вкусът в първите дни е приказен, правиш планове за намереното щастие. Влюбена си, ощастливена, открита, чиста и невинна. До онази горчива глътка кафе, с малко захар, а с много илюзии. Да, горчи, какво пък! Ще ...
638
1
Не разбра защо тя спря да му пише. Не получаваше отговори, в началото се опита да си спомни с какво я бе обидил. Тя тръгна вечерта след бурната любов, усмихвайки му се, разстлала раменете с красивите си коси. На другия ден - мълчание... Звънеше, а телефонът бе изключен. Недоумяваше, смесица от трево ...
594
1
6
На ъгъла един павилион седи и дреме. Продавачът на средна възраст, коцкар, търси нови клиенти, старите са му до болка омръзнали. Припечелва не много, ала достатъчно. До павилиона е хубавата му двуетажна къща, има две дъщери, едната омъжена, другата- на инвалидна количка. Красиво е момичето, засичала ...
289
1
Неразлистило се дърво, кафяво до черно, листи по парка, тишина от птица, ходещо дете...Студът разтваря душа от духа и тропа нервно по нараненото сърце.
Прах, задушливо отразява мислите.Езерото е като мислещ изполин.Пейките мълчат кротко. Небето твори история. Вървя приведена, слушам любимата си груп ...
Прах, задушливо отразява мислите.Езерото е като мислещ изполин.Пейките мълчат кротко. Небето твори история. Вървя приведена, слушам любимата си груп ...
668
1
В звукът на тишината, сърцето бие два пъти по-бързо. Виждайки любовта, смисълът има име. Душата вече не е сама. Тя диша и се движи чрез другия
Тогава и самота проговаря, затова човек се чувства щастлив. Има защо. А Господ одобрително поклаща глава, клоунски се смее, защото обичта го надживява. Така ...
Тогава и самота проговаря, затова човек се чувства щастлив. Има защо. А Господ одобрително поклаща глава, клоунски се смее, защото обичта го надживява. Така ...
1037
1
2
Каменно се блъска сърцето , а водата отнася вихъра на болката. Вълни,а душата ми прелива,спорят те, с кои са по-силни....
Нежните ми рамене болят от ударите на думите.Онези думи,които се молят на сълзите,да не потекат,да се усмирят.Ала сълзите са непокорни,спускат се по бузите и се сливат с розовите ...
Нежните ми рамене болят от ударите на думите.Онези думи,които се молят на сълзите,да не потекат,да се усмирят.Ала сълзите са непокорни,спускат се по бузите и се сливат с розовите ...
713
1
Тихата утрин ме събужда и ме гали по косата. Спирам алармата, а студът навън, ме заразява с открита воля.
Нежните ми длани търсят кафеварката из кухнята. Глъч от светната лампа, съседът вика кучето. Напразен шум, непотребни думи от досада.Мирис от ароматно кафе, ме досъбужда от унеса, кара ме да зат ...
Нежните ми длани търсят кафеварката из кухнята. Глъч от светната лампа, съседът вика кучето. Напразен шум, непотребни думи от досада.Мирис от ароматно кафе, ме досъбужда от унеса, кара ме да зат ...
964
1
Отново е вечер,задушна,немечтана,свадлива,безпространствено суха,удря в гърдите,свива очите за кратко макар, за да остане до сутринта,когато мечтата идва и криле от нежна душевност се рее в косите на вятъра..
Едно детско гласче събужда заспалата съвест на жената до дивана,а от устните и се отронва т ...
Едно детско гласче събужда заспалата съвест на жената до дивана,а от устните и се отронва т ...
806
Коридорът е прекалено дълъг, упомрачително тъмен, станал е от кога ли жилище на мишки, прилепи и плъхове. Самоизяждане. Мълчание, а после неспирни писъци.Кълбо от нерви, разстояние в полупразното пространство. Дъх на гнило, на песен от оглозгани кости, на кълбо от някогашни страсти.
Трябва да намеря ...
Трябва да намеря ...
394
1
2
Небето е синьо-зелено, покривало от облаци тешат душата. Свеждам поглед, а после-очите. Роптая наум срещу несгодите. Преминавам пред ада на чувствата. Мълчи часовникът, като замръзнала пътека. Гледам към отсрещната къща. Там мина детството ми. Мама вече я няма.Тихо е, някак протяжно. Стоножката до м ...
436
1
2
Раздирам с нокти покривалото на огледалото. От там ме гледа влюбено лице. Усмихвам се, а после замълчават розовите устни.
Някъде се чува хлеч на дете.
Той ме кара да се наведа. Стоя смълчана като борова гора, а как желая да си говоря с вятърът!
Пътят на сърцето очовечено върви към гибел.
Вече не ми ...
Някъде се чува хлеч на дете.
Той ме кара да се наведа. Стоя смълчана като борова гора, а как желая да си говоря с вятърът!
Пътят на сърцето очовечено върви към гибел.
Вече не ми ...
649
1
2
Звън на аларма, ала навън все още е тъмно. Протягам ръце, любимият още спи в пашкула на емоциите тихи. Ставам, а очите тежат, някак сухи са нежните ми устни. Обличам се бавно, сънят е още в мен. Но слизам по стълбите, котка се умилква, друга мяука гладно. Търся салам, а после кафеварката. Косите ме ...
643
1
3
Нелепи тътени роптаят свише,
загнездени в тъмни дири,
проядени от тъги.
Сърце, отнето от обичта
напомня черното под очите, ...
загнездени в тъмни дири,
проядени от тъги.
Сърце, отнето от обичта
напомня черното под очите, ...
231
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
