Аnna
186 el resultado
Има мигове, в които човек се чувства по-различно. И иска да ги изживее пак. Те му навяват спомени, които никога няма да забрави. В такъв момент всичко губи реалните си очертания. Разбираш, че той е тук, до сърцето.Призрачно послушен. Наблюдава те. Гледа в очите. Нужна, пълноценна връзка-истинска без ...
1468
1
2
Намерих те. Беше кацнал върху косите ми, развявани от вятъра.
Намерих те. Сред шепота на юлските нощи диви.
Намерих те. Там уханието на тръпката напомня за цвета от липа.
Намерих те. В клоните от пътеки на живота. Разнолики като ден и нощ. В унеса от тъга и скръб, с цветни сълзи. Понякога с минутна ...
Намерих те. Сред шепота на юлските нощи диви.
Намерих те. Там уханието на тръпката напомня за цвета от липа.
Намерих те. В клоните от пътеки на живота. Разнолики като ден и нощ. В унеса от тъга и скръб, с цветни сълзи. Понякога с минутна ...
1239
1
... Снежно-бели облаци ме обгръщат и ме топлят в кошмарите... Белотата заслепява сетивата и забравям за нараняването. Сякаш е топло, нежно, меко, красиво... Между долу и горе няма прегради, а мекостта преобръща представите ми за Рая и Ада...
... Цъфтежът на дръвчетата е пълен с нежността на мекотата ...
... Цъфтежът на дръвчетата е пълен с нежността на мекотата ...
1976
1
2
Опит за стихотворение
Не зная коя съм,
не зная къде си
и дали ще те видя отново...
Сърцето ми гори за тебе, ...
Не зная коя съм,
не зная къде си
и дали ще те видя отново...
Сърцето ми гори за тебе, ...
720
2
9
Прекършени криле.
Неистов зов за споделеност.
Крясък на гарван в нощта.
Събирам падналите ноти в шепи.
Дълбая егото със стон. ...
Неистов зов за споделеност.
Крясък на гарван в нощта.
Събирам падналите ноти в шепи.
Дълбая егото със стон. ...
1801
4
9
... Всяко събуждане е болка от неосъществения сън.
Всяко събуждане кара тялото да иска още мигове на покой.
Всяко събуждане налага насилственото отваряне на очите, точно когато в топлото легло си се пренесъл в света на пътешественика.
И от всяко събуждане Адът е отново такъв, а Раят – съкровено мечт ...
Всяко събуждане кара тялото да иска още мигове на покой.
Всяко събуждане налага насилственото отваряне на очите, точно когато в топлото легло си се пренесъл в света на пътешественика.
И от всяко събуждане Адът е отново такъв, а Раят – съкровено мечт ...
972
1
8
Полетата са пусти, а уж е лято. Зеленината е лъжливото човешко чувство за битието.
Влакът се клатушка като полета на хартиените вестникарски листи по поречието на видимата реалност.
Някой отвори прозореца, задушно е. Вятърът е и мой приятел, защото размразява кълбото на отчаянието.Като онзи мъж, под ...
Влакът се клатушка като полета на хартиените вестникарски листи по поречието на видимата реалност.
Някой отвори прозореца, задушно е. Вятърът е и мой приятел, защото размразява кълбото на отчаянието.Като онзи мъж, под ...
1005
Ритъмът на музиката заглушаваше ударите на камшика по тялото. То охкаше, гърчеше се-неумолимо, упорито, настойчиво- и хленчеше за пощада.
Ударите караха тялото на девойката да се огъва, а извивките отмерваха болката от невъзможното бягство.
Историята е кратка като живота. Момичето просто искаше да о ...
Ударите караха тялото на девойката да се огъва, а извивките отмерваха болката от невъзможното бягство.
Историята е кратка като живота. Момичето просто искаше да о ...
647
2
...Може би човекът е наистина изначално самотен? Толкова хора има уж наоколо, а самотата е като граблива птица в нощта...Когато приемат те за даденост, духът боледува и жадува за нежност… Искам да обичам-силно и неудържимо, храбро и дълбоко-Теб… Отдалечаваме се все повече и повече, гори сърцето, тял ...
1245
2
Старата къща се мръщеше по своему на кроежите на заможните платци. Дърветата, красиви в своята мощ, храстите, елегантни в пъстрата си премяна, се осъждаха на смърт. На мястото на двора и старата постройка предстоеше строеж на триетажна кооперация. Тревогата като хамелион се препичаше на слънце. Круш ...
1140
1
8
> Тази е Моята заповед:
> да любите един другиго.
> /Йоан 15:12 /
... Като влезем в един дом, ние виждаме много предмети в него и знаем,че те са дело на човешката ръка. А когато пък излезем сред природата можем да наблюдаваме безкрайно множество неща - слънцето, небето, планините, реките, моретата.
...
> да любите един другиго.
> /Йоан 15:12 /
... Като влезем в един дом, ние виждаме много предмети в него и знаем,че те са дело на човешката ръка. А когато пък излезем сред природата можем да наблюдаваме безкрайно множество неща - слънцето, небето, планините, реките, моретата.
...
737
3
7
Птицата донесе клонче от надежда и я постави върху ръката на девойката. Този жест силно трогна Женя, която поплака върху гроба на баба си.Паметникът напомняше за преходния живот, идваш като жар, а тръгващ си с пепел.Люлката на любовта крехко се подаваше зад папрата отляво. Някой я наблюдаваше мълчеш ...
1133
1
Студенината плъзна по тялото ми. Стъпалата, дланите, устните се гърчеха под мраморните плочки в банята.Мокро е,осезаемо хладно.Кръвта изстива постепенно в жилите ми.Умирам ли?Какво е болката? Само физическо усещане? А духът? Ах, той е още в тялото! Успокоявам се отново. Зрението обхваща част от стар ...
1717
2
Хора. Суматоха. Ехо от гласове. Плач на дете. Отваряне на врата. Зала. Важна особа. С книга в ръце. Тиха музика. Класика! Затаеност. Глас на водещата ритуала. Ето и младоженците. Тя - с дълга бяла рокля и с воал на лицето. Той - с черен костюм и сива риза. Бащата води девойката. Вълнение. Хълцане. Н ...
1213
2
2
Ти не си истинска. Там стои някоя друга, с твоето лице, име, ръст, години, тяло. Близначка може би.И сърцето пулсира като в луда надпревара. Чувстваш се заровена в земята. Диханието е накъсано, не достига въздух, челото- мокро, а устните горят като жарава. Очите са освирепели хищници на дързостта. Д ...
973
1
"Не се страхувам от чуждите куршуми
не се страхувам от тайнствената смърт,
не се страхувам от теб-вина
не се страхувам от небитието нейде..."
В средата на времето те зърнах. Издирваха беглеца. И те скрих.Мълчах умело, мълчах дълго и по цели дни.Говореше ми тихо-по тялото човешко. ...
не се страхувам от тайнствената смърт,
не се страхувам от теб-вина
не се страхувам от небитието нейде..."
В средата на времето те зърнах. Издирваха беглеца. И те скрих.Мълчах умело, мълчах дълго и по цели дни.Говореше ми тихо-по тялото човешко. ...
1664
4
Някой тропаше упорито. Не по вратата. Будеше Душата. Приличаше на огнен змей, ала сякаш имаше гърбица като камила. От устата излизаше не пламък, а дим. Сивочерен.
Девойката беше заспала на дивана. Шумът приличаше на Сън. Навън – звезди. Луна. Лято. Тропането продължаваше. Приличаше на леки удари по ...
Девойката беше заспала на дивана. Шумът приличаше на Сън. Навън – звезди. Луна. Лято. Тропането продължаваше. Приличаше на леки удари по ...
925
3
2
Призракът на отминалата любов се бореше с наранената душа. Тъгата като лястовиче пронизваше спомените по теб... Написах писмо, адресирано до надеждата, която молех за един едничък шанс – да те видя отново. Унижавах се чрез всяка истина, която щеше да прочетеш. Ето, накажи ме отново, урока – не ще пр ...
1465
1
2
Човекът гледаше рекламите по Нова телевизия и сякаш скучаеше.
Над него една светулка трептеше тревожно около лампата в стаята.Нейните очи не привличаха цветовете на дъгата след дъжда... Тя светеше, когато навън всичко е обвито в пашкула на съня.
Тъмнината бе повторната нейна природа. Вторичният живо ...
Над него една светулка трептеше тревожно около лампата в стаята.Нейните очи не привличаха цветовете на дъгата след дъжда... Тя светеше, когато навън всичко е обвито в пашкула на съня.
Тъмнината бе повторната нейна природа. Вторичният живо ...
1050
2
2
Котката истерично мяукаше под прозореца. Погледнах през него в стаята с любопитство.Видях оскъдна мебелировка- стол, маса и... молитвеник.
На стената-икона и малко кандилце. Странно! А уж къщата беше най-обикновена, с кирпичени тухли и пропукани провинциални стени.Преди броени минути от дома излезе ...
На стената-икона и малко кандилце. Странно! А уж къщата беше най-обикновена, с кирпичени тухли и пропукани провинциални стени.Преди броени минути от дома излезе ...
625
2
Независимо от времето, една млада жена, с леко наведена глава и с прибрани коси, разхождаше кучето по близката поляна до блоковете. Не се набиваше на очи, а може би и аз нямаше да я забележа, ако не минавах на връщане от работа по същия този път.
И тази вечер, огряна от лунната светлина, тя замислен ...
И тази вечер, огряна от лунната светлина, тя замислен ...
957
1
6
Помогни ми!-молеха те очите ми, а мъглата скриваше твоя поглед.
Помогни ми!-молеха устните...Вятърът отвяваше думите и тревожно издигаше своя вой.Преливаше го в плача на бурята и аз усещах как студът обгръща тялото ми.
Помогни ми!-молеше душата ми и искаше да се вкопчи в теб.Но ти си тръгна.И аз усе ...
Помогни ми!-молеха устните...Вятърът отвяваше думите и тревожно издигаше своя вой.Преливаше го в плача на бурята и аз усещах как студът обгръща тялото ми.
Помогни ми!-молеше душата ми и искаше да се вкопчи в теб.Но ти си тръгна.И аз усе ...
654
1
5
Телефонът звънеше продължително. Ася спеше, ала звънът досадно ехтеше. Чу се тежка въздишка изпод завивките.Ръката поопипа част от вещите върху шкафчето. Сънените и очи, разрошената коса, я правеха миловидно очарователна.
Будилникът показваше седем сутринта.
Телефонът продължи да звъни продължително ...
Будилникът показваше седем сутринта.
Телефонът продължи да звъни продължително ...
524
2
4
Момичето приближи. Държеше в ръцете си запалена свещ. Залезът се сливаше с пламъка на божието целомъдрие.С Лора.Момичето приближи. Казваше се Лора. Беше останало сираче, едва на пет годинки. Спомените будеха у нея дъх от сълзи и коприва.Опитваше се да си спомни детството, родната майка. Онази майка, ...
636
1
5
Стъклената перла и порцелановата кукла бяха приятелки. Всеки божи ден те обичаха да прекарват по-голямата част от деня заедно. Заговорите на съседките обичката и бръшлянката не ги разделяха, а ги правеха по-силни, единни и целеустремени. Есента беше любимият им сезон, в който се разхождаха сред лист ...
573
Полетът на приятелчето от детинство пробуди заснежените спомени и разяри облаците над пропадналия мътен хоризонт.
Бягството на малкото птиче прогони навъсения дим от тухлените комини.
Идващото гъвкаво тяло ме викаше чрез трептенията на телеграфните жици и с ядосаното буботене на далечния вятър.
Поле ...
Бягството на малкото птиче прогони навъсения дим от тухлените комини.
Идващото гъвкаво тяло ме викаше чрез трептенията на телеграфните жици и с ядосаното буботене на далечния вятър.
Поле ...
1398
2
4
Понечих да отворя външната врата.Една котка измяука продължително и побягна. От кого? Дълго търсех ключа.Къде се е скрил?Въздъхнах облекчено, виждайки го и треснах вратата след себе си.Вятърът разрошваше непокорната ми коса и упорито шепнеше в ушите, зачервени от студа.
Целият свят беше виновен за б ...
Целият свят беше виновен за б ...
502
1
5
Съвестта ме молеше...
Спасявам се от теб, бягайки навън.
Нощта обещава да подари своите тайни.
Ухае на теменужени страсти по кремавите пориви за обич.
Синя луна задава въпроси към пространствените илюзии за надежда. ...
Спасявам се от теб, бягайки навън.
Нощта обещава да подари своите тайни.
Ухае на теменужени страсти по кремавите пориви за обич.
Синя луна задава въпроси към пространствените илюзии за надежда. ...
1012
2
2
> Не наричай нищо "свое", освен душата си...
> Сервантес (,,Дон Кихот,,)
Дон Кихот се запази дълго време млад. Но сега, когато вече прехвърляше триста години, старостта му натежа. Имаше способността да се превъплъщава непрекъснато в разни страни под различни имена. Със смяната на столетията смени не ...
> Сервантес (,,Дон Кихот,,)
Дон Кихот се запази дълго време млад. Но сега, когато вече прехвърляше триста години, старостта му натежа. Имаше способността да се превъплъщава непрекъснато в разни страни под различни имена. Със смяната на столетията смени не ...
1289
2
9
> По-добре приеми истината, каквато и да е тя, отколкото да очакваш нещо друго, но лъжа.
> М. Сервантес
Видях светлината в твоите очи.Тя ме прониза като проблясък на светкавица в мрака. Видях теб, там, сред тълпата от хора, сред аплодисментите и букетите с цветя.
Твоите очи не виждаха светлините, въ ...
> М. Сервантес
Видях светлината в твоите очи.Тя ме прониза като проблясък на светкавица в мрака. Видях теб, там, сред тълпата от хора, сред аплодисментите и букетите с цветя.
Твоите очи не виждаха светлините, въ ...
1197
2
Пътувам по трудните пътеки, с ръце страхливо скрила в пазви.Загърбвам минали неволи, подавайки се на човешките тайни.В косите ме гали вятърът, а аз го моля да не спира да обича. Сърцето ми тупти със сила недостъпна и в пламък изгарят устните от бъдещите страсти.Но не сега! Трябва да почакат! И посре ...
1032
1
2
Ела при мен, тишина! Оголи длани и погали ме с тежка въздишка по насълзените ми клепачи!
Ела, тишина! Ще се помоля за прошка чрез безплътния призрак на любовта. А ти опрости греха ми. Прости ми, тишина!
Далече от слънцето, лятото, морето, изпрати ме по безмълвните си устни към всемира на собствената ...
Ела, тишина! Ще се помоля за прошка чрез безплътния призрак на любовта. А ти опрости греха ми. Прости ми, тишина!
Далече от слънцето, лятото, морето, изпрати ме по безмълвните си устни към всемира на собствената ...
1282
1
4
Всичко започва с мълчанието. Телефонът мълчеше, пощаджийката мълчеше, приятелите-мълчаха, колегите и родителите -мълчаха.Тишината следеше събитията и разговаряше със себе си. Гери, с дистанционно в ръка се съсредоточаваше с досада към образите от екрана. По телевизията излъчваха предаването: "Култ" ...
511
5
...Бягството на времето събуди съкровеността на инстинктите.
Скоро беше валяло, а тревата мокреше пръстите на ръцете и краката на Еймъс, в това истинско съприкосновение с природата утроба- майка и баща едновременно. Полъхът на вятъра разгромяваше с нежността си мислите на мъжа.
Сигурно дъждът подрон ...
Скоро беше валяло, а тревата мокреше пръстите на ръцете и краката на Еймъс, в това истинско съприкосновение с природата утроба- майка и баща едновременно. Полъхът на вятъра разгромяваше с нежността си мислите на мъжа.
Сигурно дъждът подрон ...
460
Съдбата си играе с мен. С моята душа, люлееща се в мрака.Много е тъмно, звездите напомнят тунел, изпълнен с потайности.
Забавление след забавление. Смях, много смях. Примес на горчива ирония. Скрита, притъпена болка. Светът е различен. Настоящето крие красота. В моминското въображение. Музика, идващ ...
Забавление след забавление. Смях, много смях. Примес на горчива ирония. Скрита, притъпена болка. Светът е различен. Настоящето крие красота. В моминското въображение. Музика, идващ ...
948
4
Нощта беше настъпила. Пълнолуние. Звезди. Мечти. Вяра във вселенската любов. Лудост. Танци. Пространства. И пак лудост. И пак любов.
...Часовникът показваше един и четвърт. Христина се въртеше неспокойно в леглото, а завивките галеха пода.
- Покаяние, покаяние, ти трябва да се покаеш!Както Адам и Ев ...
...Часовникът показваше един и четвърт. Христина се въртеше неспокойно в леглото, а завивките галеха пода.
- Покаяние, покаяние, ти трябва да се покаеш!Както Адам и Ев ...
566
1
3
"Не възлагай върху ми твърде жестоки страдания.
Спомни си,че аз съм прах и пепел..."
Навръх Великден се понесе слух за случилото се в малката църквица:
-Божията майка плаче с кървави сълзи! Ще дойде и Страшния съд!-чуваше се ядовитият глас на клисаря- Разкайте се за греховния си живот, за греховните ...
Спомни си,че аз съм прах и пепел..."
Навръх Великден се понесе слух за случилото се в малката църквица:
-Божията майка плаче с кървави сълзи! Ще дойде и Страшния съд!-чуваше се ядовитият глас на клисаря- Разкайте се за греховния си живот, за греховните ...
540
1
5
Обувките се удряха в малкото дървено легло, напомнящо за нечия кончина.Краката, облечени в сиви, добре изгладени панталони придържаха тялото на човека. Креват или място за вечен отдих? Рай или Ад? Отговорът - мълчеше. Мъжът също не показа желание да се пробуди заради хорското нахално любопитство. Ед ...
557
5
Празна стая. Отпусната душа.
Покоят задушава. Очертанията на косите ми са вече с косъмчета бели. Огледалото е за красота. Не гледам в него. Аз съм другата, чуждата. Любовта се изгуби някъде там, в безкрая на желанията.
Сълзите напират, очите мълчат.
Искам да крещя.
Чуйте ме, хора! ...
Покоят задушава. Очертанията на косите ми са вече с косъмчета бели. Огледалото е за красота. Не гледам в него. Аз съм другата, чуждата. Любовта се изгуби някъде там, в безкрая на желанията.
Сълзите напират, очите мълчат.
Искам да крещя.
Чуйте ме, хора! ...
975
2
Нощта падаше над града като ударена птица.
Листата, паднали от бурята, лежаха по улиците, говорейки си.
Дългите коси на жената препускаха като вятър покрай заспалите сгради и дъхът на момичето, топлеше нежното и лице.
Беше много красива, особено когато те погледнеше с премрежения си поглед на мадона ...
Листата, паднали от бурята, лежаха по улиците, говорейки си.
Дългите коси на жената препускаха като вятър покрай заспалите сгради и дъхът на момичето, топлеше нежното и лице.
Беше много красива, особено когато те погледнеше с премрежения си поглед на мадона ...
2130
3
7
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
