beti
421 el resultado
Всъщност смешна се чувствам понякога
и под ноктите дращя безмълвно
друг път всички метли са ми мярката
да замитам плътта ти попътно…
Сутрин свивам мечтите си в дрешника ...
и под ноктите дращя безмълвно
друг път всички метли са ми мярката
да замитам плътта ти попътно…
Сутрин свивам мечтите си в дрешника ...
878
1
7
Очите ми... очите ми са вятър
прошепнал утрини замръкнали
разкъсват тишината ти неканено
очите ми... в очите ти са въглени...
... изпепеляват съвестта ти напосоки ...
прошепнал утрини замръкнали
разкъсват тишината ти неканено
очите ми... в очите ти са въглени...
... изпепеляват съвестта ти напосоки ...
874
13
Защото някъде в очите ми будуваш
а аз се вричам за пореден път да не заспивам...
застига ме дъждът прелял в косите ти
и в закъснели сенки ме завива...
... отново нижe обещания за лято ...
а аз се вричам за пореден път да не заспивам...
застига ме дъждът прелял в косите ти
и в закъснели сенки ме завива...
... отново нижe обещания за лято ...
782
21
„Аз никого не съм обичала така...”
... и аз така, но ми се случи,
не знам защо и докога,
но те обикнах до полуда.
А никога не съм обичала така... ...
... и аз така, но ми се случи,
не знам защо и докога,
но те обикнах до полуда.
А никога не съм обичала така... ...
683
2
8
Мълчи ми се и няма как
да кажа колко те обичам
нали ти казвах че съм прах
и все нанякъде изтичам...
... а ти не спирай говори – ...
да кажа колко те обичам
нали ти казвах че съм прах
и все нанякъде изтичам...
... а ти не спирай говори – ...
523
5
По струните на някакво пиано
в последния акорд на слънчев ден
в съня на следващото лято
по изгрева тръгни към мен...
Всяка есен вплитай думи ...
в последния акорд на слънчев ден
в съня на следващото лято
по изгрева тръгни към мен...
Всяка есен вплитай думи ...
551
11
Лицето ти покълва в мен по пладне.
Ще стигнат ли следите ти, за да потегля?
Винаги те търсех на разсъмване,
по устните дъха ти да намеря.
А толкова дълбоко е в очите ти! ...
Ще стигнат ли следите ти, за да потегля?
Винаги те търсех на разсъмване,
по устните дъха ти да намеря.
А толкова дълбоко е в очите ти! ...
559
9
Лицето ти е вярата, че дишам.
Ще стигнеш ли навреме до ръцете ми?
Винаги твърдиш, че ме обичаш,
а аз дори не се открих в очите ти!
Защото всяка жажда е безсилие, ...
Ще стигнеш ли навреме до ръцете ми?
Винаги твърдиш, че ме обичаш,
а аз дори не се открих в очите ти!
Защото всяка жажда е безсилие, ...
650
15
И тази нощ не мога да заспя...
отмервам тишината по паважа
ръцете ти гравирам върху мен
по устните дъха ти да разкажа...
И тази нощ занитена луна ...
отмервам тишината по паважа
ръцете ти гравирам върху мен
по устните дъха ти да разкажа...
И тази нощ занитена луна ...
504
9
Този път е с осанка на мъж
с грубовати ръце на бездомен
извървял всеки зов наведнъж
ниже нещо на прага до спомен...
той е залез в следобеден сън ...
с грубовати ръце на бездомен
извървял всеки зов наведнъж
ниже нещо на прага до спомен...
той е залез в следобеден сън ...
565
9
Лицето ти е пристан, облакътен на перваза ми като очакване. Ще можем ли да се преборим със страховете си? Винаги си бил по-силен от мен. А аз се пречупвам в очите ти! Толкова дълго съзерцавам себе си в тях, че ако утре всичко се срине, ще те вградя в думи и ще ги занитя по паважа – да не отекват стъ ...
553
5
"На кого да разказвам пост фактум?
Ще е истинска глупост:
двама души и вятър.
И пустош."...
(Павлина Гатева "Премълчаване") ...
Ще е истинска глупост:
двама души и вятър.
И пустош."...
(Павлина Гатева "Премълчаване") ...
408
3
„. Не пожелавай нищичко, което...
с везна в теглилка да се мери."
Евгения Тодорова
А аз те меря – дума подир дума
останаха неказаните само ...
с везна в теглилка да се мери."
Евгения Тодорова
А аз те меря – дума подир дума
останаха неказаните само ...
516
4
Имам всички пътеки на залеза…
в плахи стъпки покълнало утро,
имам толкова много подаръци –
най-големият спи до крилото ми...
... а мечти колко много съм скътала, ...
в плахи стъпки покълнало утро,
имам толкова много подаръци –
най-големият спи до крилото ми...
... а мечти колко много съм скътала, ...
517
3
"Is all that we see or seem
But a dream within a dream?"
Edgar Allan Poe...
Дори не знам защо е утро
и накъде отплаваха ръцете ти ...
But a dream within a dream?"
Edgar Allan Poe...
Дори не знам защо е утро
и накъде отплаваха ръцете ти ...
771
12
... и днес те нямам и е тихо
накъсано на кръпки без остатък
покълва вятър в дланите и зима
потропва по паважа с крясък...
и днес те нямам a е просто - ...
накъсано на кръпки без остатък
покълва вятър в дланите и зима
потропва по паважа с крясък...
и днес те нямам a е просто - ...
607
6
То е нещо което не може да бъде различно
не тъгува по вятърни мелници влюбени в залеза
още пази спомени някъде в шепите
то е нещо което обгръща ме цялата...
... то е тихият шепот на няколко кестена ...
не тъгува по вятърни мелници влюбени в залеза
още пази спомени някъде в шепите
то е нещо което обгръща ме цялата...
... то е тихият шепот на няколко кестена ...
475
5
Той ноември е някак критичен
не харесва заучени роли
все му казвам да бъде различен
но не чува и с вятъра спори...
роши в клоните тъжни врабчета ...
не харесва заучени роли
все му казвам да бъде различен
но не чува и с вятъра спори...
роши в клоните тъжни врабчета ...
525
6
Накуцвам с лявото крило... не ми достигат стъпки... да докосна клавишите... А от тишината боли – тя ослепява... сигурна съм!
Ти знаеш ли кой си, когато никой не те гледа, когато никой не се взира в думите ти... знаеш ли... Защото променящите се лица всъщност са посоките, по които нощем намирам пътя ...
Ти знаеш ли кой си, когато никой не те гледа, когато никой не се взира в думите ти... знаеш ли... Защото променящите се лица всъщност са посоките, по които нощем намирам пътя ...
692
10
Няма ни в изминалите стъпки
... нито в стихналите
в залеза безмълвни дни
(мигове напъпили безкръвно
вятърът на прага ми брои) ...
... нито в стихналите
в залеза безмълвни дни
(мигове напъпили безкръвно
вятърът на прага ми брои) ...
460
4
... дъждът си нахлупи най-синята шапка
натири два облака в нечии длани
после избърса последната капка
и тръгна към теб да забрави...
... в жълто лъчите надлъгваха залеза ...
натири два облака в нечии длани
после избърса последната капка
и тръгна към теб да забрави...
... в жълто лъчите надлъгваха залеза ...
489
6
В небето на отминали недели
да видиш че крилете ти ги няма
че някъде покълнали ръцете ми
подреждат маса с чай за двама...
и в струните занитена мелодия ...
да видиш че крилете ти ги няма
че някъде покълнали ръцете ми
подреждат маса с чай за двама...
и в струните занитена мелодия ...
508
6
Заваляха пътеки безмълвно на запад
посърнал денят се покри – да отмине
и закърпи луната в парченца остатък
две очи с нечий образ без име...
... после дълго танцува в прозорците вятър ...
посърнал денят се покри – да отмине
и закърпи луната в парченца остатък
две очи с нечий образ без име...
... после дълго танцува в прозорците вятър ...
460
5
Тя познаваше всичките думи –
той не знаеше нищо за тях...
вечер редеше единици до нули
да обгърне съня ù със смях…
и покълнал до обич в ръцете ù ...
той не знаеше нищо за тях...
вечер редеше единици до нули
да обгърне съня ù със смях…
и покълнал до обич в ръцете ù ...
471
7
Питат ме...
защо така...
... а аз не знам
но днес съм пясък...
с няколко измислени слова ...
защо така...
... а аз не знам
но днес съм пясък...
с няколко измислени слова ...
577
7
Следобедът ще се изниже бавно
и тихо ще приседне на перваза
и с мислите, потеглили нанякъде,
по устните с дъха ми ще приглася
а някакви незрели думи ...
и тихо ще приседне на перваза
и с мислите, потеглили нанякъде,
по устните с дъха ми ще приглася
а някакви незрели думи ...
439
4
Скъсявам се до късче неизбежност
по мярка са ми само думите
и всичките пропуснати възможности
да кажа нещо смислено на тръгване...
… и вятърът навън ми е по мярка ...
по мярка са ми само думите
и всичките пропуснати възможности
да кажа нещо смислено на тръгване...
… и вятърът навън ми е по мярка ...
510
9
Едни такива сини намерения
в обратното на люляков следобед
и думи с непонятни междуредия
занитени на прага като спомен
... и кълнове поникнали по струните ...
в обратното на люляков следобед
и думи с непонятни междуредия
занитени на прага като спомен
... и кълнове поникнали по струните ...
548
7
Защото се задъхвам от мълчания*
защото всичките недели са безлунни
и впиват пръсти в бледи очертания
по пясъка градят ме с устни
онези неузрели в двора ми малини ...
защото всичките недели са безлунни
и впиват пръсти в бледи очертания
по пясъка градят ме с устни
онези неузрели в двора ми малини ...
576
1
9
Познавам вятър...
... сляп е като вяра
все рее на разсъмване в небето ми криле
разплита облаци покълва в жажда
и нощем ме изплита в дъждове... ...
... сляп е като вяра
все рее на разсъмване в небето ми криле
разплита облаци покълва в жажда
и нощем ме изплита в дъждове... ...
664
12
"А смисълът на тази бавна смърт
ще прочетеш в кръвта по огледалото.
Когато се прицелиш наобратно... "
Довереница (Дочка Василева)
Когато се прицелиш наобратно ...
ще прочетеш в кръвта по огледалото.
Когато се прицелиш наобратно... "
Довереница (Дочка Василева)
Когато се прицелиш наобратно ...
1053
18
Нагазвал ли си някога до кръв
в отминали завинаги любови
в обятия разкъсани до смърт
когато всяка фибра в теб се моли...
... и да не знаеш как да продължиш ...
в отминали завинаги любови
в обятия разкъсани до смърт
когато всяка фибра в теб се моли...
... и да не знаеш как да продължиш ...
693
Не ми достига утро нито вяра
а толкова секунди пропилях –
животът е надбягване с мечтите
до следващия в дланите ти страх...
... не ми достига сила нито обич – ...
а толкова секунди пропилях –
животът е надбягване с мечтите
до следващия в дланите ти страх...
... не ми достига сила нито обич – ...
636
9
Научи ли се да заспиваш нощем
когато всеки стон е път
когато те обгръща вятър
по мачтите на кръстопът...
... и давят мисли уморени ...
когато всеки стон е път
когато те обгръща вятър
по мачтите на кръстопът...
... и давят мисли уморени ...
833
11
Обичам вкуса на горещо кафе
когато разпуква навън синева
когато в прозорците нежно небе
обгръща очите ми в синя тъга...
... когато по устните вятър сълзи ...
когато разпуква навън синева
когато в прозорците нежно небе
обгръща очите ми в синя тъга...
... когато по устните вятър сълзи ...
819
18
Душата ми е възлесто небе
от няколко причини да те искам
от залези и влюбено море
което тишината ми разплисква...
... и пясък е и вятър и скали ...
от няколко причини да те искам
от залези и влюбено море
което тишината ми разплисква...
... и пясък е и вятър и скали ...
681
24
Вятърът невинаги е порив
и понякога бездушно спи
тлее по дърветата следобед
и навървя лято в стих...
... и в очакване навярно да завихри ...
и понякога бездушно спи
тлее по дърветата следобед
и навървя лято в стих...
... и в очакване навярно да завихри ...
656
6
По миглите й се прокрадва есен
отмива лятото в очите й и теб
и с мънички листенца ниже песен
звучи дъждът неканен точно в пет
а някъде към щест изгрява утро ...
отмива лятото в очите й и теб
и с мънички листенца ниже песен
звучи дъждът неканен точно в пет
а някъде към щест изгрява утро ...
1703
21
Не се научих да прощавам
дори сега бездумно те мълча
тя жаждата невинаги засища
невинаги пречистващ е дъжда...
не се научих – всичко е до болка ...
дори сега бездумно те мълча
тя жаждата невинаги засища
невинаги пречистващ е дъжда...
не се научих – всичко е до болка ...
787
1
23
Може би затова се разплетохме, заради изтънялото разстояние и всички онези кратки мигове, в които отлагахме взаимността си за после... Заради лятото и тихите шепоти на вълните, които примамваха телата ни да се отдадат на забравата...
... а тя не идваше...
... дори онова „после” се сля с последния ст ...
... а тя не идваше...
... дори онова „после” се сля с последния ст ...
952
14
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
