dansyto
818 el resultado
България с Бавария ще мерят си млеката,
а аз предлагам, леко да се дръпнем от софрата
и да помислим – мери ли се тигър с буболечка
или например дребна пеперуда с едра мечка?
Но хайде стига простотии, мили родни братя, ...
  357 
Не си сама Виктория, да знаеш –
ще си пожертват и други съдбата.
Всичко ще имаш, дето пожелаеш,
че каузата ти беше тъй свята.
Сега ще ни заливат с думи мръсни – ...
  672  10 
Изпълнен съм със рани тежки.
Дали се виждат в мен? – Не знам.
Аз разгадах души човешки
и не изпитвам вече свян.
Почувствах толкова омраза, ...
  380  11 
Вятърът разлюля приспани клони,
листата пожълтели заваляха.
Показа си характера октомври
и птиците далече отлетяха.
Подготвя се диханната природа, ...
  584 
Аз светлините ярки ще запаля
в театъра – за да ви забавлявам.
Там образи прекрасни се играят –
на шута, на кралицата, на краля.
А ролите им пак ще се раздават ...
  510 
Тереза Мей ли ще танцува? –
ох леле, да не дава Господ!
Тъй непохватно се преструва –
"ливада с неполиван троскот".
Брекзита нека си довърши – ...
  337 
Ако аз имах всичките думи,
всички думи в моята торба,
ще разлея ги в музика, струни –
чудна арфа обляла света.
Всяка дума нюанс е и нота – ...
  416 
Ела любов – та аз не искам друго,
ти стигаш ми дори за сто лета,
изпълнена със чувствата си луди,
ела, преобърни я таз съдба.
И разпилей я – семе на глухарче ...
  545 
Аз искам да ме нарекат Октомври –
ще засияя с неговия чар,
облян от скъпоценните му форми,
благословени във природен дар.
Листата цветни, нежната усмивка, ...
  488 
Листата ще разровя – октомврийски,
опадали след ледена слана.
И втренчен, гладен като за огризки,
ще търся сляпо своята душа.
Дали мъглите, стиснали простора, ...
  423 
Искам да ти бъда утро –
ще те къпя в светлина.
И в душата – там отвътре,
ще изгрее радостта.
Искам да ти бъда утро – ...
  584 
Най-силно ме попарва щом лицето –
срещу ми блика с ведрост, доброта.
А вътре друго крие се в сърцето –
кроежи алчни, подлост и злина.
Нима е оправдано само щото, ...
  455 
Ех, науко, носила си слава,
ала все натискат да мълчиш.
Кой ще позволи да избуяваш,
ако ти не му се подчиниш?
Ех, науко, ти наивна, скромна, ...
  447 
Хайде, намери́ си смисъл, давай –
„смисълът е в малките неща“.
Радвай се, тъгувай, смей се, страдай,
пътя начертай си към звезда.
Някои ще кажат все раздавай, ...
  409 
Стъклен пласт, боя – сребро зад него,
помнещ светлосенки, гняв и грим,
искреност и фалш, сълзи и его –
вглеждане на поглед тъй незрим.
Дяволско творение дали е ...
  450 
На душата моя най е свидно,
да съм там сред лобните места,
следвайки едно геройство дивно
в Сливнишките хълмове, поля.
Всеки камък ми нашепва нещо, ...
  498 
Ех, какво е да си независим –
твоето от тебе да зависи?
Щом си независим – не си хрисим
и крилата не държиш ги свити.
Независим си… и незавит си… ...
  349 
Дали това е същото небе –
искрящо, със лъчите си немирни?
Обляло всяко цъфнало поле,
със цветове окичено – ефирни.
Дали това е същата земя – ...
  369 
Лъжата ли е антипод на честност,
душата ли е негатив на тяло?
Родени да се лутаме в погрешност –
отвътре сякаш нещо е разяло!?
И зее дупка, мощно издълбана, ...
  322 
Сред меките лъчи на топла есен
потърсих те, дали не си дошла?
Дали не чуваш тая дивна песен,
на славеи предчувстващи студа?
Ако те няма, няма злато в есен, ...
  541 
(На мястото на празните тирета, поставете двусрично име на антиПриятел, повторено два пъти)
Ех, _ _ _ _, _ _ _ _ знам ги аз такива –
"наивни и смирени" хитреци.
„Заспал вулкан“, готов да те залива,
щом хора покрай него са дошли. ...
  318 
Не съм те търсил, ти ме сам намери,
откри ме пак и бях стъписан аз.
Накара всичко да се разтрепери
от твоя ромон, почнал с тътнещ глас.
Ще напоиш ли или туй сълзи са? ...
  297 
Река ме тегли дръзко към началото –
пленява с мощна приливна вълна.
И всъщност даже да се бори тялото,
с душата утаяват се в калта.
И въздухът превръща се в мечтание, ...
  498 
Отправим ли неволно взор нагоре –
пред нас се ширва синьото небе.
Изчезва всяка капчица умора,
неистово сякаш то ни зове.
Денем облято е с лъчите златни ...
  528 
Обърнах се и те пред мен изгряха -
разцъфнали, усмихнати, добри,
а само преди месец сякаш бяха,
две листчета от почвата дошли.
Море от злато, жълти пеперуди, ...
  623 
Когато преродят се цветовете –
зеленото обърне се във жълто.
И с радост наберем от плодовете –
от сочността и сладостта им пълна,
усетили, че сбират се ятата – ...
  583 
Защо напускаш ме? Къде си тръгваш?
Със теб споделях моите мечти,
аз искам още дълго да прегръщаш
мен, с галещите слънчеви лъчи.
Ти трябваш ми сега, как да те пусна? ...
  391 
Една любов остава най-последна –
последната не знаела прегради.
Потърсиш ли следата и́ „безследна“,
ще блесне насред звездни водопади.
И колкото звездите на небето – ...
  520 
Аз целия ще се превърна в прах
и после ще разсея се в тревата.
Дали това ще е изкупен грях
или съдбовно – чакана разплата?
За свършеното зло или добро, ...
  551 
На никому в живота не е ясно,
какво и как се случва, и кога!?
Оказва се за жалост твърде тясно,
пространството в човешката глава.
Не са еднакви хората и могат, ...
  604 
Изгряваш в майска пролет, в юнско лято –
бяла и жълта, розова, червена.
Лъчите слънчеви по теб разляти,
изпълват и стъблата ти в зелено.
С тъй дъхаво ухание преливаш ...
  646 
Зеленото – цветът на мекотата,
разстлала се сред пролетната шир.
Зеленото обагрило гората –
убежище на животворен мир.
Зеленото – ливадите, полята, ...
  1193  10 
Разкъсани крила ми даде господ
и без да видя тръгнах да политна –
съвсем наивно втурнах се към пропаст,
а той ме хвана, сетне ме издигна.
Крила ми дал, но нужна ми е воля ...
  633 
Как мога да се примиря с душите,
незнаещи какво е милост, свян,
със хора щом прозира им в очите,
агресия и алчност с ръст голям?
Не мога да се примиря, че има, ...
  374 
Какво е красотата, ако не
поле със рози в казанлъшка пролет,
огряно от лъчи синьо море,
небе широко с ято птици в полет,
кокиче разтопило сняг през март, ...
  627 
Инстинкти вечно ни обграждат,
обвиват сякаш в жив сме плет.
Цена висока всеки плаща,
да е със себе си зает.
Не са ни нужни висши мисли, ...
  298 
Не ме поправяйте, макар и грешен,
искам да си живея тоз живот
и даже за едни до болка смешен –
неосъзнал се още Дон Кихот.
Преследвам свойте мелници и вятър ...
  564 
Няма да те дам за сто жълтици,
нито за милиони – даже в кеш.
Чакал съм те в пролет с ято птици,
мойто "всичко" за да окрадеш.
Без да питаш взимай – аз ти давам ...
  455 
Пак трябва да се сее, щом се съмне,
това е участ и съдба е наша.
Но след това какво ли ще покълне,
дано да не е само слама прашна?!
Че най – модерната ни днес култура, ...
  345 
Понякога усещам, че умирам,
тогава нещо ново в мен се ражда.
Не ми е лесно смисъл да намирам,
щом даже за доброто днес се плаща.
Вървя по разнебитени пътеки, ...
  265 
Propuestas
: ??:??