Довереница
482 el resultado
Какво е празник? Пълна шепа смях...
Топуркащи из къщата крачета.
На дядо от калпака пада сняг,
а баба прави баница с късмети.
Навред из къщата се носи ароматът ...
  1461  21 
Дали защото в календара на живота ни
разместиха се черното и бялото...
Фалшиви са и дните ни, и нощите.
Системата ни ценностна разпадна се...
Поредното убийство по екраните ...
  875  27 
Духът на Коледа излиза от черупката
веднъж в годината. И с лъскава усмивка
раздава дарове. И показно разчупва
между богатите и бедни тази ивица,
която ги дели на правомощници ...
  1250  33 
Една лисица в лозето се скри.
На чувствата ми гроздето изяде.
Една лисица - мен опитоми,
а после със усмивка ме предаде...
Без виното горчивите ми истини ...
  860  24 
Вината
брои греховете ми -
отколешни,
днешни
и бъдещи... ...
  744  17 
Лавина разнолики погледи
по тротоарните неравности подскача.
Променливите, преддъждовни пориви,
стопяват се висящи в полуздрача...
Над маратонките пробягва смях ...
  768  23 
И днес...
Осъмна утрото без теб. И днес.
Дъждът е малък и расте
в очите постепенно като есен
завеси спуснала над лятното небе... ...
  878  22 
Усещам тишината как пораства
В памет на баща ми...
Септември скъса броеницата
жестоко и непреднамерено.
Зърната и, превърнати във липса, ...
  738  17 
Да срещнеш някого на кръстопът. Почти
на четири душата ти разрязал,
с недоверчиво сгушени мечти,
сред куп надежди още ненамразени...
Да се разминеш с вечерта. Почти... ...
  1150  36 
Родопа, още чуваш ли му стъпките?
На 15-ти септември е роден Николай Хайтов - in memoriam
Родопа, още чуваш ли му стъпките?
А песента, която нощем скита
с плача на гайда по хайдушки пътища? ...
  933  27 
Потъваш... С всеки прилив на внимание.
И с всеки ден по мъничко от крайчеца.
А някога... В ръце държеше вятъра...
А някога... Говореше с луната...
И слънцето, което просто топлеше, ...
  730  23 
Това по бузата не е сълза...
По повод прочетено във в. "Телеграф" - На площада в крайморски град туристи се забавляват, целейки психично болен със сурови яйца. Едно яйце се продава по лев. Нещастникът е доволен, защото така си осигурява прехраната...
Насам, народе! Туристическа атракция!
Предлагаме ...
  951  35 
Просто ден
зад гърба ми
уморен се търкулва.
И потъват в съня ми
пак въпроси потулени. ...
  910  31 
За сляпата неделя - песни пеят.
За сляпата неделя - клетви ръсят.
Защото тя, когато е прогледнала,
оказвало се безвъзвратно късно.
Че сляпата неделя ще ни върже, ...
  936  30 
Светлините на гарата се отдръпваха бавно. Влезе в първото празно купе - метна раницата на багажната мрежа и се отпусна... Развиделяваше се, но само навън. Вътре в него тъмното си беше свило гнездо и не го напускаше. Влакът приспивно и монотонно тактуваше по релсите: "тук-там", "тук-там"...
И както в ...
  1420  15 
Умира лятото. В очите на цветята -
задъхана молитва за дъждовност.
А слънцето е все така с превратно
разбиране за топла безгреховност.
Умира лятото. Във стъпките по плажа. ...
  797  25 
Българийо, осанката ти горда
е спомен, който днес малцина помнят.
Победите ти на различни фронтове
са в склада за преоценени стоки...
От бляскавите нявгашни доспехи ...
  980  20 
В моите сънища -
твоите бягства...
Твоето слънце -
над моята сянка...
Непревъзмогнати ...
  804  31 
А синеока е на вятъра молитвата...
На всички Марии - Магдалени честит имен ден!
Мария,
камбаните отмерват разстояния,
и изпод стъпките тревата пак расте... ...
  895  24 
Тази нощ. Помълчете за малко...
Тази нощ. Забравете злините.
Стари болки и нови забрани.
Тази нощ ще докосне звездите...
Тази нощ. Погледнете нагоре. ...
  998  32 
Докосни ме с очи. На разсъмване.
И луната във мен ще се смее.
С онзи летен смях, чийто кълнове
от мен във тебе после ще прелеят.
Докосни ме с очи. И ще бъда ...
  820  28 
Когато ежедневието е умиране...
И нощите са тънки като косъм
опънат по посоката на изгрева.
И капелно към вените тече живот.
И въздухът тежи - не е за дишане, ...
  917  28 
Тези жълти цветя покрай пътя
всяка сутрин ми махат усмихнати.
Пак си представям, че си тръгвам
от твоя свят съвсем, завинаги...
От твоя свят съвсем, завинаги ...
  992  29 
Прескача счупените тротоарни плочки.
Говори си сама. И се учудва,
че никой срещу нея не започва
с въпросите ú диалог...Не ги ли чуват?
А те напират, толкова са много. ...
  928  21 
Видях в очите ти - златист сатен,
маслинови отблясъци от залез -
едва, едва в морето потопен.
И шепот бризов, кротко галещ
гърба на вълните - светкавици, ...
  871  27 
Луната! Хайде, стига си се кискала!
Забирай си звездите и да спят.
Затваряйте на сънищата книгата
и не забравяйте на страницата знака.
Щурчета! Престанете да лудувате! ...
  850  29 
Неспокойни коне
със копита потропват
и полето ухае на билки...
Слънцето накъм хълма
захожда към косачите, ...
  756  23 
На ивици нарязана заетост
е обградила миговете волност.
Животът - пърхащо кълбо неподреденост,
обстрелва ме с жестокост или подлост.
Съобразяване. Внимание. Завои... ...
  1037  34 
Целувам ти ръка
за добротата,
с която камъка
превръщаш
във възглавница. ...
  992  33 
Старикът - много блед и неизбръснат,
със всеки ден по малко се стопява.
Привикнал е със болката - не пъшка,
и всяко ново утро благославя...
Усмивката - калинка неуместна - ...
  1121  29 
Излезе на чардака и погледна към небето. Време беше. Наметна си жилетката, нахлузи галошите и с куцукане тръгна към пътната врата. Бавничко я отвори и притвори и се отпусна на пейката. Загледа как слънцето се затъркаля откъм Кольов баир надолу, надолу, после се скри за малко зад Черната кория, после ...
  1262  19 
Накъде? Помръкнаха годините
след толкова сънувана любов.
Жестоко е, че се разминахме
и само в сънищата е възможно
предчувствията да възтържествуват, ...
  792  27 
Когато никовете оживяват...
на четири момичета от Пловдив с любов
Проблясъци от мисли в стихове
като комети кръгозора ми пресичат.
И аплодирам непознати никове, ...
  715  27 
Историята онемя от неразлистване...
Обидена от страстите съвременни,
от новите „икони" и „спасители"
(накацали мухи по питка медена).
Историята онемя от пренаписване. ...
  951  26 
Най-късото лято
на спомена
отново нахлува
в съня ми.
Захапва по кучешки ...
  966  30 
Надеждата - с превързани очи
сред лабиринти от въпроси криволичи.
Откъснати парченца от мечти
като несбъднат дъжд в праха се стичат.
Надеждата - неясен, странен свят, ...
  805  26 
Като струни на китара
проблясват слънчеви лъчи.
И утрото по тях прокарва
пръсти трескави и тихи.
Звучат акорди с птичи песни. ...
  1083  32 
Повлияно от филма "451 градуса по Фаренхайт"
и в чест на деня на книгата - 23-ти април.
В живота ми онази важна част,
която под обвивката е скрита
и над която никой няма власт, ...
  964  28 
Ний - дребните по дух, те оценяваме
като каприз сезонен и проява
на слънцето, дъжда и вятъра.
И с термометъра те разкрояваме
на зима, пролет, лято или есен, ...
  1031  32 
Стъпки. Очакване.
Страх. Неизвестност.
Спомени в раклата.
Мисъл експресна.
Тръгва, напомня ...
  682  24 
Propuestas
: ??:??