gerrda
408 el resultado
Куца времето в разни посоки,
в епидемии тъне денят;
глухи истини, лъжи еднооки
в теб се раждат, но в мене болят.
И в задръстени, тягостни вени, ...
в епидемии тъне денят;
глухи истини, лъжи еднооки
в теб се раждат, но в мене болят.
И в задръстени, тягостни вени, ...
735
1
17
Изпуснах си един чудесен влак
(не мога да сравнявам с автобуси).
Замина. В шест без двайсет пак
ще мога да повярвам в разни релси.
И вдишах от един локомотив ...
(не мога да сравнявам с автобуси).
Замина. В шест без двайсет пак
ще мога да повярвам в разни релси.
И вдишах от един локомотив ...
884
8
Тези пълни с безкрайност моменти,
отрезвели ще сбъдват мечтите ми.
Изхабените филмови ленти
ще се смеят със плачещи зрители.
И във тежки антракти събирам ...
отрезвели ще сбъдват мечтите ми.
Изхабените филмови ленти
ще се смеят със плачещи зрители.
И във тежки антракти събирам ...
840
7
Островърхо настъпи моментът
да съм днес ослепяла от спомени,
„телефонно" да вярвам във теб
и да стихвам след всяко „свободно"...
Презареждам ранените истини - ...
да съм днес ослепяла от спомени,
„телефонно" да вярвам във теб
и да стихвам след всяко „свободно"...
Презареждам ранените истини - ...
736
13
Говори ми.
Днес летях...
и си мислех за теб.
Говори ми.
Толкова суша ...
Днес летях...
и си мислех за теб.
Говори ми.
Толкова суша ...
1172
21
Прекрачили прага на зимата,
посипани с тънка мъгла,
във този април се разминаха
ръката ми с твойта ръка...
посипани с тънка мъгла,
във този април се разминаха
ръката ми с твойта ръка...
742
10
625
5
През трудното мълчание на дните,
в които те събирах неизречено,
заключих обещанията си в думи,
останали във мен недосъблечени...
Разлистено се скитах на разсъмване, ...
в които те събирах неизречено,
заключих обещанията си в думи,
останали във мен недосъблечени...
Разлистено се скитах на разсъмване, ...
1045
12
Край неродените въздишки на ръцете ти
безтрепетни внезапности се сливат
със никнещите болки под очите ми
и в нищото на времето умират.
Седяхме в глухо кино. Не запалих ...
безтрепетни внезапности се сливат
със никнещите болки под очите ми
и в нищото на времето умират.
Седяхме в глухо кино. Не запалих ...
851
14
В предпролетни случайности
се срещнахме.
И пневматични,
многоцветни очила
в уж ясния ми мироглед ...
се срещнахме.
И пневматични,
многоцветни очила
в уж ясния ми мироглед ...
875
13
В среднощния синтаксис на страданиетo
оловни истини се крият.
Кипят безритмено в мълчанието
на празнотата тиха на съня.
И огнедишащи са тези истини. ...
оловни истини се крият.
Кипят безритмено в мълчанието
на празнотата тиха на съня.
И огнедишащи са тези истини. ...
936
10
С пиано под ръцете си угасва
безпаметно - картинена жена.
Прокудени, клавишите утихват
и парят в безпощадна самота.
И тъмно е. В синкопа на съня ...
безпаметно - картинена жена.
Прокудени, клавишите утихват
и парят в безпощадна самота.
И тъмно е. В синкопа на съня ...
677
10
Ах, каква съм залостена. Дива.
(Скрий от мен литургиите си слепи.)
Мен ме няма. И после ме има.
И не виждам във черното бяло.
Преоткривай ме. Тежки безсърция ...
(Скрий от мен литургиите си слепи.)
Мен ме няма. И после ме има.
И не виждам във черното бяло.
Преоткривай ме. Тежки безсърция ...
796
10
В една екзистенциална самота
се раждат най-тревожните въпроси
за смисъла. За собствената свобода,
обречена в размити коловози.
И тъмни грехове ни провокират ...
се раждат най-тревожните въпроси
за смисъла. За собствената свобода,
обречена в размити коловози.
И тъмни грехове ни провокират ...
913
10
По коридорите
на мъртва неизвестност
разхождаме тревогите си
тъмни.
Тристайни спомени ...
на мъртва неизвестност
разхождаме тревогите си
тъмни.
Тристайни спомени ...
759
19
Настъргани души и вледенени
затоплят се в ръждясал чушкопек.
Усмивки се търкалят във тавата
на осолен със сълзи слънчоглед.
Надеждите панирани се стягат ...
затоплят се в ръждясал чушкопек.
Усмивки се търкалят във тавата
на осолен със сълзи слънчоглед.
Надеждите панирани се стягат ...
1045
21
В безпризорния сън на самотния ден
натежали молитви се раждат.
Керемидена нежност угасва във мен,
в тебе светят очите на вятър.
В мен изгарят посоки. С корони от страх ...
натежали молитви се раждат.
Керемидена нежност угасва във мен,
в тебе светят очите на вятър.
В мен изгарят посоки. С корони от страх ...
875
12
1122
11
Изтръпнала болка в ръцете ми плаче -
клошарят на спомена мил.
Понякога драска и стръвно ме хапе -
пиниз от сълзлив водевил.
Избродва душата ми в тъмни одежди - ...
клошарят на спомена мил.
Понякога драска и стръвно ме хапе -
пиниз от сълзлив водевил.
Избродва душата ми в тъмни одежди - ...
700
9
Аз пресипнах от нощ
и със вятър привикнах.
Гръмотевичен зов
на врата ми увисна.
И надвикала времето, ...
и със вятър привикнах.
Гръмотевичен зов
на врата ми увисна.
И надвикала времето, ...
751
15
757
10
От първите симптоми на сбогуване
преливат тишина и невъзможност,
копнежи сини мръзнат от неслучване
и спомени, зашити в безтегловност.
От първото усещане за болка ...
преливат тишина и невъзможност,
копнежи сини мръзнат от неслучване
и спомени, зашити в безтегловност.
От първото усещане за болка ...
762
9
Пияни от нощ,
две луни се целуват.
Спомен за вечност...
две луни се целуват.
Спомен за вечност...
826
11
Ако утрото в тебе заплаче,
ако блесне в очите ти влага
и усетиш, че днес съм далече,
несъмнено ще чакаш на прага.
Ако болката в тебе прелее ...
ако блесне в очите ти влага
и усетиш, че днес съм далече,
несъмнено ще чакаш на прага.
Ако болката в тебе прелее ...
797
14
Номер шести -
единична стая.
Номер двайс'ти -
както искаш го приеми.
И нормална, ...
единична стая.
Номер двайс'ти -
както искаш го приеми.
И нормална, ...
609
6
Пустош и вятър.
И вятър и пустош дори.
Чакане.
Нощ е до лудост!
Бели стихове и жълта съмнителност... ...
И вятър и пустош дори.
Чакане.
Нощ е до лудост!
Бели стихове и жълта съмнителност... ...
860
12
По прозорците слепи се стича мълчание,
тротоарите тичат в съня си изкалян,
ожаднели фонтани се къпят в мъгли,
ретро-влюбени в зимния вятър.
Окъсняло небе се целува с дъжда ...
тротоарите тичат в съня си изкалян,
ожаднели фонтани се къпят в мъгли,
ретро-влюбени в зимния вятър.
Окъсняло небе се целува с дъжда ...
656
11
Във дланите неравни на съня ми
все по-далечно се завръщаш,
разменяме си болка, но без думи...
Целуваш утрото и си отиваш.
И някак, тръгвайки си, без да искаш, ...
все по-далечно се завръщаш,
разменяме си болка, но без думи...
Целуваш утрото и си отиваш.
И някак, тръгвайки си, без да искаш, ...
689
8
Стъпалото на вярата ми се разклаща,
на стара сива паяжина се крепи.
И скърца през самотните си нощи,
в сърцето ми се свива. Не крещи!
Не спи. Защото е протрито ...
на стара сива паяжина се крепи.
И скърца през самотните си нощи,
в сърцето ми се свива. Не крещи!
Не спи. Защото е протрито ...
722
10
Къде си, моя неразплакана любов,
боли ли те началото на края?
Нима си още нежна? И защо
ли трябва да доказваш, че си вечна?
Внезапната ни среща се смали, ...
боли ли те началото на края?
Нима си още нежна? И защо
ли трябва да доказваш, че си вечна?
Внезапната ни среща се смали, ...
897
18
Обичам ли те тъжно и погрешно,
немеят ли забравени сълзите,
убийствено ще те запомням,
ще заличавам след ръцете ти лъжите.
От липсата на спомени и белези ...
немеят ли забравени сълзите,
убийствено ще те запомням,
ще заличавам след ръцете ти лъжите.
От липсата на спомени и белези ...
1175
8
Лъжи, неподозиращи тъгите,
преплитат се в неясен хлад...
И аз - узряваща в мъглите,
първично се завихрям в кръговрат...
преплитат се в неясен хлад...
И аз - узряваща в мъглите,
първично се завихрям в кръговрат...
700
10
Зад гъстата спокойна тишина,
намерила уютен дом в душата ми,
видях преуморена любовта
да пише "Сбогом" с белите си пръсти.
Ефирна... И узряла като есен, ...
намерила уютен дом в душата ми,
видях преуморена любовта
да пише "Сбогом" с белите си пръсти.
Ефирна... И узряла като есен, ...
783
13
Простих на греховете си падението
и раните преносени забравих,
oтказах да съм жертва на страданието
и болката в очите си зарових.
Простих на разни мъжки своеволия, ...
и раните преносени забравих,
oтказах да съм жертва на страданието
и болката в очите си зарових.
Простих на разни мъжки своеволия, ...
999
14
Очите ми са ранни подозрения
и мисли са - безоблачно самотни.
Студени, нелогични измерения
рисуват ме съвсем - в рибарски лодки.
Очите ми са тихо краеточие, ...
и мисли са - безоблачно самотни.
Студени, нелогични измерения
рисуват ме съвсем - в рибарски лодки.
Очите ми са тихо краеточие, ...
700
9
Отровихме себичните си тайни,
направихме си его за сърцето
и всичките любови бяха уж безкрайни -
успяхме да си хвърлим прах в лицето.
Измисляхме поредната заблуда ...
направихме си его за сърцето
и всичките любови бяха уж безкрайни -
успяхме да си хвърлим прах в лицето.
Измисляхме поредната заблуда ...
904
12
Една трагичност, пагубно далечна,
се гърчи във душата ти и страда,
но идва миг и тихата ти нежност
прелива и във чашата ти пада.
Разбий в стената чашата пенлива! ...
се гърчи във душата ти и страда,
но идва миг и тихата ти нежност
прелива и във чашата ти пада.
Разбий в стената чашата пенлива! ...
961
11
Красив, недружелюбен, неразбран
и хищен в своя излаз на мълчание
ти ми говореше, еднакво сам
с надеждите си. И с мечтите.
Чудесен, ироничен, малко краен ...
и хищен в своя излаз на мълчание
ти ми говореше, еднакво сам
с надеждите си. И с мечтите.
Чудесен, ироничен, малко краен ...
2470
18
Разкъсани остатъци от утрото
се лутат във спокойните ми нощи
и пращат ми невинни огорчения,
увиснали небета с пълнолуние.
Понякога ме радват със страдание, ...
се лутат във спокойните ми нощи
и пращат ми невинни огорчения,
увиснали небета с пълнолуние.
Понякога ме радват със страдание, ...
638
7
1131
9
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
