HariMarSui
210 el resultado
- Обичам пролетта. Виж белите ми цветчета. Каква премяна само имам, нали? - нареждаше малко сливово дърво. Но на цветята завиждам. Цъфтят, радват хората, които минават край тях... О, а ние само през пролетта цъфтим. Пак ми стана тъжно. Пак заплаках. Виж, цветчетата ми летят към земята. Като гледам т ...
  1213 
Поздравявам всички,
които с буквички и срички
бъркат във студено Нещо,
пък вадят Топло и Горещо.
А и в Нищото да влязат, ...
  377 
Поникна от едно семенце. Поникна бързо. Показа се над пръстта. Бързаше да види слънцето.
- Хубаво е, че не съм самотно - мислеше си растението, като гледаше поникналите тревички. Но много скоро тези малки тревички започнаха да пият соковете му. Влагата не му достигаше. Посърна.
- Кой ще ме спаси? - ...
  581 
Вятърът все си търсеше другар в играта. Нали все препускаше насам-натам. Гонеше облаците. И сега съзря птицата. Тя си правеше гнездо.
- Ще съборя гнездото ти - ù каза - ако не дойдеш с мен, ще го съборя.
- Моля те, ветре, не го събаряй! С толкова много труд го изградих. В него искам да отгледам дечи ...
  659 
Защо всички казват - страхлив като заек? Не е вярно това. Ама, никак не е вярно. Слушайте и сами преценете, моля.
Играехме си с двете ми братчета на един хълм. Бяхме на високо и мислехме, че сме в безопасност, докато не видях сянката на орела. Не се изплаших за себе си. За братчетата си се уплаших. ...
  1215 
Една лятна вечер магарето Марко лежало на двора и си почивало. Тревата се размърдала и до него застанало зайче. Малко зайче с наострени ушички.
- Здравей, чичо - казало зайчето.
- Че какъв чичо съм ти аз, бе зайо?
Възмутило се магарето. Даже се обърнало на другата страна.
- Извинявай! Имаш дълги уши ...
  696 
Знаете какъв е летният дъжд, завалява и спира изведнъж.
Бяха паднали първите капки. Листата на дърветата зашумяха. Една мравка търкаляше пред себе си зрънце и си мърмореше:
- Трябва да се подслоня някъде. Ще загина от този дъжд.
Спря се и видя гъбката.
- Може ли, гъбке, да се мушна под чадърчето ти? ...
  1109 
- Ей дете, не ме ли видя? Наведи се, де! Не ме чува сигурно. Аз съм орехчето. Досега бях на дървото. Бях със зелена ризка и се криех в зелените листа. После ризката ми стана кафява, натежах и паднах от клончето. Сега лежа тук и чакам да ме вземе някой. Ядката ми е много вкусна. Сладкишите с моите яд ...
  1333 
Подпрени на стената стояха три стълби. Стълби с различна височина. Стояха и си говореха - колко е важно да си стълба.
- Не само важно и много отговорно е да си стълба - каза най-високата. Човекът, качен на стълба, е по-важен и по-отговорен. И колкото стълбата е по-висока, по-важен и отговорен е той. ...
  622 
Събрали се представители на целия пернат свят - да порицаят орела.
Отправили забележки за поведението му. Не трябвало да напада животните и, в никакъв случай, пернатите. Трябвало да стане добър, благ, хрисим, а не свиреп и жесток като сега. Вече никой да не плаши децата си с него.
Засрамен, орелът о ...
  753 
В боровата горичка беше тихо и спокойно. Борчетата и елхичките си говореха тихо, тихо.
Едно малко борче каза високо, че всички го чуха:
- И какво? Много сте доволни, че сте иглолистни дървета ли? С остри бодли вместо листа, с шишарки вместо плодове? Гордеете се, нали? И за какво живеем? Да се издига ...
  808 
Времето бърза ли?
Аз ли съм бавна?
Спъвам се. Гледам
пътеката - равна.
Нищо. С бастуна ...
  433 
Нощ. Тишина.
Гледаш луната -
все е самотна,
но... е в позлата.
Върху звездите ...
  511 
Помнела реката
времената стари.
Имала и риба,
но пък и комари.
Радостно поила ...
  627 
Има детето слабост голяма.
Слабост към своите татко и мама.
Още роди се - радост голяма,
вносните дрешки купи му мама.
Вносна количка чак от Хавана, ...
  735 
Дядо рибката попита:
- Рибке златна, дяволита,
я, кажи ми, мило чедо,
как да турим с тебе редо?
Как да няма тарикати, ...
  613 
1. Всяка жаба гьола пази,
не умее ли да лази.
2. И звярът мравояден
от мравки бе изяден.
3. Имаше дебела кожа - ...
  385 
Времето бяга
бурно и бясно
с удар под кръста
от ляво на дясно.
И ти се опитваш ...
  474 
Щъркели летят над нас.
Щъркели над град Бургас.
Те от висините сини
виждат само ламарини.
То, от пустите антени, ...
  841 
С ритници и лакти -
работа чиста -
пътя проправя си
кариериста.
Чистата съвест ...
  394 
Небето беше синьо, синьо. Слънцето грееше и се смееше. В средата на зелената поляна зайчето разтвори статива си и започна да рисува.
Със синьо нарисува небето. С жълто слънце, което грее и се смее. В средата нарисува зайче, което на разтворен статив рисува синьо небе, жълто слънце, което грее и се с ...
  712 
Аз родих се, значи,
в следвоенно време.
Имах и удачи,
срещах и проблеми.
Рапортувах често ...
  391 
- Винаги съм се възхищавал на бръмченето ти. - каза комарът на пчеличката.
- На моето бръмчене се възхищаваш? Я, чуй бръмбъра. Чува се, че идва.
- Да бе, благодаря- кацна до тях бръмбърът. - Чуйте истинско бръмчене. Отдалеч се чува и не е като нас - мъничко, дребничко - а е птица. Чували ли сте, виж ...
  645 
Самото то не знаеше откъде го довя вятърът до този храст. Беше едно малко семенце. Пусна коренчета, стъбло, листенца.
- Хубав е животът - мислеше си растението и листенцата му потреперваха радостно. - Да имаше поне малко водица. Толкова е горещо днес.
В този миг капна капката.
- Откъде ли дойде тази ...
  1385 
На покрива на къщата сложиха петле. Едно такова особенно петле - ветропоказател. Метално, оцветено в красиви цветове. Все се въртеше - ту наляво, ту надясно. Изобщо, въртеше се. На всички посоки се въртеше.
Долу в двора живееше семейство от петел, кокошка и малки пиленца. От известно време кокошката ...
  852 
Посрещахме двама
със тебе зората.
Вечер следяхме
рога на луната.
Въздишахме често, ...
  445 
Обичах да ходя с баба на вилата. Беше винаги интересно и хубаво там. Най-много обичах поляните край вилата. Особено тази с лайката. Цяла една поляна с лайка. Толкова хубаво миришеше тази лайка. Ходех и на други места с децата на съседите, но тази поляна ми беше любимата. Там четях книжките си. И най ...
  847 
Сътворил е Богът
и Адам, и Ева.
Те измислили
след това и лева.
Е, Адам бил умен - ...
  469 
Зад стобор от седем плета
седем палави козлета
помощно стопанство свиха,
със вълка се съюзиха.
Той прогонва всички други ...
  670 
Дядовата ръкавичка
вече не стърчи самичка.
Тук-таме по двечки, трички
се навъдиха сестрички
и във тях по правилата ...
  585 
Имал Кòсът във гората
най-голямата заплата,
че макар и малко прост,
важен е заемал пост.
Но... решила Кума Лиса ...
  1007 
Зъбчето беше на едно малко момиченце. Люлееше се от извесно време. Люлееше се, на всички посоки се люлееше и с все сила викаше:
- Защо все ме блъскаш, все ме буташ? Едва се крепя на мястото си. В началото усещах само побутване и не обръщах внимание, не се оплаквах. Но ти сега прекали. Вече знам - ис ...
  1418 
Защо са казали -
всяка жаба да си знае гьола?
Аз пък искам - моят гьол да си знае жабата.
И... съм решила
да ме запомнят всички - ...
  676 
Старият гарван кацваше всеки ден на това дърво. Всеки ден на този клон кацваше, че беше нависоко и се виждаше надалеч. Обичаше да наблюдава живота в гората и небето. Тогава не се чувстваше толкова самотен.
Сега виждаше малки зайчета да си играят. Майка им постоянно ги съветваше за нещо и най-много е ...
  1569 
Срещнали се костенурка и таралеж. На една горска пътека се срещнали.
- О, здравей, здравей - казал таралежът. Все искам да те питам нещо. Не ти ли омръзна да носиш къщата си винаги със себе си? Не ти ли тежи?
- Е, тежи ми, затова съм толкова бавна. Ами ти, с тези бодли как минаваш през храстите? Ето ...
  5348 
- Гу-гу-чух, гу-гу-чух.
- Добре де, какво си чула? Все това - чух - повтаряш. Казвай какво си чула.
- Гу-гу-чух славеят да пее.
- Га-га кога?
- Гу-гу-чух го вчера. ...
  690 
Нощ. Тишина.
Гледаш луната...
Все е самотна,
но е в позлата...
Върху звездите ...
  400 
Една майка имала две деца. Момиче и момче имала. Грижела се за тях. Обичала ги. Не им давала работа да работят - да не се изморят, да не се наранят...
Децата растели лоши и разглезени. Все се карали, все се биели. Майката често плачела - не получавала обич от децата си.
Богинята на природата виждала ...
  679 
Вятърът довя в гората, незнайно от къде, гъсеница. Сега тя лежеше на едно листо и си почиваше след принудителния полет.
Точно тук, под това дърво се бяха събрали животните от гората и си говореха. Заслуша се гъсеницата в разговора им.
- Най-силният съм аз - каза лъвът. - Когато изрева, цялата гора т ...
  634 
Крясък на гларус,
писък на чайка,
кораб отплувал,
сълзи на майка,
влюбени, смях, ...
  409 
Propuestas
: ??:??