линасветлана
837 el resultado
Диагноза
Боли! От ляво, адски ме боли
и болката ме дърпа в тишината.
Което трябва да се измълчи
присяда в гърлото. Души душата. ...
  541  11 
Реквием
онази
форма на живот
изричаше със жар
последното си (ежедневно) ...
  532 
Вместо сбогом
навих си на ината да похарча
оставащите ми секунди време
за щастие което доста понагарча
и няма как да се превърне в бреме ...
  581 
Очакване
Безсъници, наричани със позабравените имена,
на спомени, с издрани лакти или колене,
надигат се на пръсти, ала няма как да хванат
онази сладост на хлапашките ми страхове. ...
  655  15 
Покана
ако
си търсиш някой лош
комуто
да се сърдиш и да мразиш ...
  737  17 
Въпросителни
Петък е! Ден като ден!
Щурат се мисли, хора и птици.
Грее небето над мен.
Виждам се в мъдрите му зеници. ...
  502 
знаеш ли
плаши ме с нещо думата "трябва"
може би
нейната дълга ръка
твърде често ...
  489 
В Нищото*
Живея, някак си,
в безмълвната си проза,
от изгрева до залеза
и в премълчаното сънувам ...
  466 
нуждая се от твоята любов
не искам липсата ѝ да ме разпилява
защото знам че някъде далеч от тук
за нещо нереално някой друг
(сред болката си) ...
  538  12 
Монологът на едно залитане
Всеки звук се стреми към съвършенството на класическия изказ. Всъщност, съвремието не знае какви са били терзанията на несъвършените човешки ежедневия тогава, но това не му пречи да се повдига на пръсти за да наднича в тях и да назидава, с предположенията на логическите си ...
  1163 
Винаги
страхувай се от премълчаното
то винаги ще ти прелива от очите
ще чака като вярно куче до пианото
да го помилваш или да го сриташ ...
  471 
Епизод*
било какво било
изрече хубавото плачейки и тръгна
преди да хлопне входната врата
пресегна самотата ...
  433 
Какво от това
напоследък спя рядко
и се храня малко
живея на скорост
и играя на руска ролетка ...
  469 
Бъбривите моменти
Завъдих разни притежания
като бълхи досадни в лятна жега.
Не мога, докато подскачат,
хапейки ме, да ги хвана. ...
  451  12 
Знам, общо е леглото ни
и масата, и светлината.
Върти се слънчевият лик
и неуморно свири лунната соната.
Когато пръстите му отмалеят ...
  430 
искам нуждая се трябва
нещо ново ме грабва
в своите непознати обятия
и променя моите възприятия
споменът стигане няма ...
  540 
Мигът
Под миглите си крие дъждове,
а в ирисите - слънце.
Живее и обича
както смята за добре. ...
  489  10 
Дневникът- Привечер
опазил своето
наситил се на чуждото
денят
прибира се ...
  460 
Под дъжда,
който извира отвсякъде,
Вятърът
се преструва на влюбен
и преследва безгрижно водните капки. ...
  544 
Жажда
цяла нощ
в олука бълбука
жаждата
на бездънните небеса ...
  651  12 
Съм
Приседнал съм,
като Слепец,
пред входната врата
на храма, ...
  560 
>
>
> За да стигнеш върха първо трябва да изкачиш планината.
> Кирил Ганчев- Кирето
Поглед от високото ...
  608 
Изповед
роб на представата за света
на живелите преди мен
аз съзнавам страстта
и отричам нейната тлен ...
  533 
Дневникът - Надявам се да дойдеш
Случва се, понякога, човек да не знае къде се намира. В емоционално отношение, това изгубване е за потърпевшия истинска трагедия, а околните дори не я забелязват. За да се "намери", изгубеният в "непознатото" задава, на който мине край него, въпроси, но как да ти отг ...
  1197 
Вместо коментар
в контрастите на жизнения път
в идеите които ни привличат
в копнежите на живата ни плът
историите ни съдбата си обичат ...
  613  20 
Все още
Неделята си спомня вместо мен
какво е някой край кафето ми да тича;
да дърпа и скъсява утрото на моя ден,
опитвайки се да покаже колко много ме обича. ...
  490 
Игра
правя ти място
да седнеш отсреща
и се взирам в играта
която с тебе играем ...
  502 
Не ревнувай
влюбчивия палав хлапак
който още се учи как и кого да обича.
Той не знае защо го наричаш глупак
щом отнякъде гузен виновно дотича. ...
  520 
Силуети
подвластни на усещането за съдба
разделяха на вкусни хапчици мига
преглъщаха с усмивка своите желания
изтръгваха живота на свободната им воля ...
  492 
надявам се да ми разкажеш някой ден
(не бързай помълчи си колкото е нужно)
какво за себе си намери и изгуби в мен
(доверията си не ги отглеждахме задружно)
там някъде зазидани зад тишина и страх ...
  568  11 
очаквам те
да прелетиш край моя кръгозор
какво очакване
направо си е неизбежно
сънливият баир събужда се със зор ...
  496 
Признание
формата на сърцето ми
е чисто човешка
ако я вземеш в ръце
ще видиш колко е тежка ...
  456 
Репортаж
Глупостта си изцапа ръцете
до ушите с мастило
и щастлива ги вдигна високо и двете
сякаш размахва пред всички кандило ...
  444 
Монолог на "Наблюдателя"
> По всичко личи, че онова,
>
> което си е проличало досега
> ...
  664  10 
Вместо молитва
не бива да се вкореняваш в тази плът
не се живее с нея никак лесно
щом мерне хоризонт тя хваща своя път
от гривата на страстна нощ ...
  782  15 
Въздишка
носталгия по вените тече
в очите гледам остаряващото време
а то самото бръчици плете
дано си хване онова което ...
  664  13 
> "Когато всичко отива на кино,
>
> това е сигурен знак,
>
> че трябва да излезеш от филма..." ...
  699  12 
Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Цветето на живота
Цветето на живота се готвеше да увехне преди да е създало следващото си семе. Приемаше съдбата си защото разбираше, че винаги се намира сърце, което да пожелае да се докосне до вълшебството на кръговрата, на онзи кръговрат, който може да ...
  771 
Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Горската вещицата
Някога, толкова отдавна че вече не си спомням точно кога, хората живееха на големи групи и за да оцелеят през дългите студени нощи се притискаха един в друг. Докато усещаха близостта си и с телата си се топлеха, сънуваха всеки своите сън ...
  858 
Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Трябва
посветено на кокошчицата, която остана у дома
онези думи ...
  768 
Propuestas
: ??:??