линасветлана
837 el resultado
Условия, с железни правила
размахват пръст, градят решетка.
Безценната ми свобода
живее, като птица, в клетка.
Изхранва се, предимно със зърна, ...
  744 
Беля съм
и съм била трън,
и камъче в обувката,
и запетая,
случайно срещната навън, ...
  474 
Все тая да е! В тези:
желаем здраве, благоденствие, живот
пред чаша, от която да отпие
умората
преди да се сбогува с този епизод… ...
  396 
намирам се където съм
в потока на живота
и плувам в своя свят-
листо изгубващо
усещането за посока ...
  365 
научени да мерим славата на пътя
със собствената мярка на ръста
изгубваме усещането за посока
и тихичко потъваме в пръста
да там е тъмно топло и уютно ...
  390 
тъгува ми се
ала само с теб
в онази странна светлина
от неугасващи в очите ни усмивки
тогава знам че всичко е наред ...
  422 
в изживените бури
в преживяната страст
който много говори
да мълчи го е страх
и не виждат душите ...
  690  13 
седем капчици сол
седем сладки сълзи
половинка живот
четвъртинка мечти
от това е омесен ...
  748  17 
Любовта ми говори.
Любовта ми мълчи.
Тя държи ми ръката
аз я милвам с очи.
И ме сгушва да чуя ...
  448  14 
Предвидимият хаос очаква
своя миг на покой.
Виж, и той като нас се надява
да векува, но с кой?
Аз съм твърде разумна- ...
  376 
Не черпи
с твоята мъка моите дяволи!
Вече са сити.
Уважавам отминалите любови,
но не пилея по тях ...
  556  11 
преди да се превърне в ден
нощта в прозореца се спря
огледа пламналото си лице
намръщи се на дългата коса
надникна в сянката на сън ...
  554 
Позволи ми
да заровя спомен
в почвата на близостта
твърде малък
много скромен ...
  335 
Сам
в онзи път
като път
срещам сплотявам разделям
времето в своята плът ...
  386 
Не, не ми се прибира отново
в самотата на твоите думи.
Остави ме с орлите да скитам,
в непознати небета и бури,
за да свия гнездо на открито. ...
  469 
Нагарчат дните. Устните пропукват.
Изпръхва влагата. Търкулва се мигът.
Преди да се отрони трябва да се върнеш.
Назад, назад, тъй както умолява песента.
Но ти не си Калина и не си мома, уви. ...
  389 
* на Ивет
този белег отдавна го носиш
твърде много на стигма прилича
беше време разделно за двама
време стъпкало всяко обичам ...
  414 
Компромисът
се измори
две дини под една и съща
мишница да носи.
Замисли се и се реши ...
  348 
Да, внезапно му поникна корен:
взе че влюби се във нечие небе.
По презумпция остава си свободен,
но свободен ли е всъщност или не.
Мислите го пращат право в ада. ...
  418 
разбирам
колко малко ме разбираш
кое те кара
да се взираш в мен
навярно ти се виждам ...
  393 
Избегнала
взаимното начало
като слепец претърсващ пътя
с дарените от свише сетива
Тя ...
  450 
Какво и колко струва на човек
куражът да си премълчава?
За себе си говори този век
и нещо свое ден след ден създава.
Картината- изпълнена със зов. ...
  327 
Пътувам с теб. От тук до там
и на обратно. Животът ни-волан,
извърта пътищата многократно.
Посрещат ни. Изпращат ни. Очакват.
Вали. Препича. Пак вали, и все е някак ...
  446 
Не е било…
Онова, което те разплаква
като мъничко дете.
Виж, часовникът
как в такт отмерва ...
  508 
Време разделно: лице срещу маска,
а пиесата… чака. Копнее нечия ласка.
Стичат се струйките грим. Ролите плачат.
Публиката подсмърча. Знае кой е палача.
Съди. Строго. На смърт. За назидание. ...
  451 
Знам защо се сипе пролетния дъжд.
Плачещият облак срещам не веднъж.
Той прикрива с длани моето лице
сякаш за да брани радостта с ръце.
В шепите му хлипа крехка синева. ...
  496  15 
Гърбави.
Стръмни.
Скат върху скат.
Улици. Улички.
Свързват. Делят. ...
  586  14 
Все нагоре
... аз те тебе чекам мори
дома да си дойдеш...
народна песен
Песента се върти из простора, ...
  626  15 
в тишината блести като зеница
светлината на нежна милувка
синевата изтри всяка граница
няма вече лъжа и преструвка
върху белия лист на всемира ...
  566 
безкрайно Те(б) Обичам
и вдишвам близостта ти
и сдържам дълго дъх
за да се гмурна и доплувам
в тишината на словата ...
  558 
прегърбени
въпросите забиват нос
в земята под нозете си
и се започва
потребното разделяне на две и две ...
  422 
черешката на тортата
се приземи върху върха на бора
фатална грешка
плод на нечия техническа умора
събра за да извади навика от коловоза ...
  514 
рингът е празен турнирът приключи
знае какво предстои и когато се случи
тук ще е сцена- щедро ще дава и взема
в битката всекиму тази житейска арена
наболяват ме дланите коленете сърцето ...
  371 
с тишината сме стари приятелки
запознахме се с нея внезапно
падна гръм и прогони
светлината от късното лято
много скоро и двете разбрахме ...
  573 
Докато плача и се смея,
от щастие за щастие,
над чашата си със живот,
преди да я изпия
или изтърва и счупя, ...
  343 
Докато този свят се мръщи
на младата си пролет,
прибралият се,
за мъничко в къщи,
отново готви се за полет. ...
  320 
Минорът се надвеси над мига
над капчиците сън в очите му
едно прошепна друго премълча
кой знае где са му сега следите
преплува сам реката на дълга ...
  673 
тъкмо вържа две и две
там до двете прежно озаптени
ме налазват още сто и две
хилнати и нагласени
всяка вика “мен хвани ...
  437 
с Теб не седнахме да броим
колко пътища извървяхме
просто тръгвахме като дим
все нагоре и все се бояхме
да опитаме както живее дъжда ...
  536 
висината се взира в прозореца
на затворен в завесите свят
и по сенките търси у хората
силуета на свой стар познат
тя не знае дали ще намери ...
  617  13 
Propuestas
: ??:??