линасветлана
837 el resultado
553
12
В годината на заека
В годината на заека,
щом чувствата заспят,
не се сближавай с болката
и с дупките на мишия ù свят. ...
В годината на заека,
щом чувствата заспят,
не се сближавай с болката
и с дупките на мишия ù свят. ...
868
23
И
Подгъне ли се пътят,
започне ли да спъва пъргавите ти нозе
с ръбати пришки, с неочакван склон,
не се опитвай като бяла мишка в клетка ...
Подгъне ли се пътят,
започне ли да спъва пъргавите ти нозе
с ръбати пришки, с неочакван склон,
не се опитвай като бяла мишка в клетка ...
646
13
глухарче
причината да съм - наричам корен
(оставям го свободно да расте)
понякога го гледам с обич
(но в повечето пъти - не) ...
причината да съм - наричам корен
(оставям го свободно да расте)
понякога го гледам с обич
(но в повечето пъти - не) ...
1369
21
Бъди!*
На всяка крачка по един пророк и всеки знае само своята си правда -
продава я, почти насила ти я пъхва сред душата, и всеки ден, и пак
присмива се на опита да го избегнеш и те догонва със циничен благослов.
Така те срещнах - блъсна своя страх и в мен... Здравей, измислице Любов! ...
На всяка крачка по един пророк и всеки знае само своята си правда -
продава я, почти насила ти я пъхва сред душата, и всеки ден, и пак
присмива се на опита да го избегнеш и те догонва със циничен благослов.
Така те срещнах - блъсна своя страх и в мен... Здравей, измислице Любов! ...
952
23
Непозната
Създадох свят и с музика го осветих.
Научих го да разговаря – с тишина не го смутих.
Изписвайки лъжовен стих,
косите на живота неусетно посребрих. ...
Създадох свят и с музика го осветих.
Научих го да разговаря – с тишина не го смутих.
Изписвайки лъжовен стих,
косите на живота неусетно посребрих. ...
913
20
"О"
прибирам си сърцето в буквичката “О”
(с аритмиите всеки сам се разпорежда)
докато съчувствам на дъждовното дърво
ще стопля някак следващата ти надежда ...
прибирам си сърцето в буквичката “О”
(с аритмиите всеки сам се разпорежда)
докато съчувствам на дъждовното дърво
ще стопля някак следващата ти надежда ...
796
15
Очакване
аз все се взирам в пелената на студа
(не идва пролетта в изтръпналите клони)
прииждат птиците, строят гнезда
(а дъждовете няма кой да ги прогони) ...
аз все се взирам в пелената на студа
(не идва пролетта в изтръпналите клони)
прииждат птиците, строят гнезда
(а дъждовете няма кой да ги прогони) ...
982
9
Според мен
Противно на приетите представи,
целувах дъждове сред горските дъбрави.
Изгребвах им мътилките, изпращах и посрещах
им дъгите, и често се усмихвах на мъглите. ...
Противно на приетите представи,
целувах дъждове сред горските дъбрави.
Изгребвах им мътилките, изпращах и посрещах
им дъгите, и често се усмихвах на мъглите. ...
701
20
Късно
Думите се случват късно,
много късно -
вече е погълнала душата
хапката си от солена пръст ...
Думите се случват късно,
много късно -
вече е погълнала душата
хапката си от солена пръст ...
1013
25
Импресия
Синя усмивка, среднощна, безсънна
се оттича в апокрифа на ласкава сянка.
Запознай се с човека, който остана навън
да боде с поглед тъмната рамка на твоята дрямка. ...
Синя усмивка, среднощна, безсънна
се оттича в апокрифа на ласкава сянка.
Запознай се с човека, който остана навън
да боде с поглед тъмната рамка на твоята дрямка. ...
1271
44
От тук
(на мама)
******
натоварени с мисли и с мисии
сътворяваме коренища- разпятия ...
(на мама)
******
натоварени с мисли и с мисии
сътворяваме коренища- разпятия ...
675
21
Кой
Някой мечтае! Някои нямат мечти!
А светът се върти, но защо е така?
Никой не знае! Знаеш ли Ти?
Знаеш ли колко Обич Обич не среща? ...
Някой мечтае! Някои нямат мечти!
А светът се върти, но защо е така?
Никой не знае! Знаеш ли Ти?
Знаеш ли колко Обич Обич не среща? ...
556
13
Носталгия
съскат инстинктите
въглени върху сняг
зимна вечер
спомен-южняк ...
съскат инстинктите
въглени върху сняг
зимна вечер
спомен-южняк ...
770
14
Звездни въздишки
Цял ден Мързелът кърми, крепи, приспива, радва се и се забавлява с по-малкото си братче Страха. Търкулна се Слънцето зад хоризонта. Боднаха уличните лампи по един малък кръг светлина в сипаничавите очертания на пътните артерии и се запрозяваха даже и най-върлите фенове на късните кл ...
Цял ден Мързелът кърми, крепи, приспива, радва се и се забавлява с по-малкото си братче Страха. Търкулна се Слънцето зад хоризонта. Боднаха уличните лампи по един малък кръг светлина в сипаничавите очертания на пътните артерии и се запрозяваха даже и най-върлите фенове на късните кл ...
947
20
Сънища
Притихнал храм. Овален купол. Угаснали жертвени огньове. Морски дълбини. Мрак зад надеждна бариера на силово поле. Кристална сфера. Аз! Босите ми ходила, дългата ми бяла роба, разпуснатите коси, рангът ми на знаеща, задълженията на можеща, съжаленията и угризенията на властваща със заучена по ...
Притихнал храм. Овален купол. Угаснали жертвени огньове. Морски дълбини. Мрак зад надеждна бариера на силово поле. Кристална сфера. Аз! Босите ми ходила, дългата ми бяла роба, разпуснатите коси, рангът ми на знаеща, задълженията на можеща, съжаленията и угризенията на властваща със заучена по ...
1073
1
26
По едно
И бялото се рони, скъпи ми Приятелю!
И то потъва в сенките на мисълта,
а те запомнят само нашите появи
преди да ни изтласкат вдън земя. ...
И бялото се рони, скъпи ми Приятелю!
И то потъва в сенките на мисълта,
а те запомнят само нашите появи
преди да ни изтласкат вдън земя. ...
773
23
Ръцете ми
причинно-следствени
потъват в аромата
на човешките заблуди
вълшебен дар е сцената за тях ...
причинно-следствени
потъват в аромата
на човешките заблуди
вълшебен дар е сцената за тях ...
649
1
18
Дано
Ръцете ми - две щедри невъзможности -
прегръщат лунноцветите на любовта.
Душата ми въздиша над словата на поетите -
поех по дирята, оставена от техните пера. ...
Ръцете ми - две щедри невъзможности -
прегръщат лунноцветите на любовта.
Душата ми въздиша над словата на поетите -
поех по дирята, оставена от техните пера. ...
665
21
Нечий свян
... търкулна се Луната,
засмя се на света,
приглади с нежна длан
притурената болка от съдбата ...
... търкулна се Луната,
засмя се на света,
приглади с нежна длан
притурената болка от съдбата ...
1013
37
Храм
на границата между личните ни светове
строя (защо ли точно там) от думи храм
за твоя Бог (все още) едва ли всичко знам
абстрактните икони очакват нещо да им дам ...
на границата между личните ни светове
строя (защо ли точно там) от думи храм
за твоя Бог (все още) едва ли всичко знам
абстрактните икони очакват нещо да им дам ...
837
24
За нея
Обичам я тази любов -
без нея светът ще помръкне -
не зная дали ще ни има,
не искам нов свят да се пръкне ...
Обичам я тази любов -
без нея светът ще помръкне -
не зная дали ще ни има,
не искам нов свят да се пръкне ...
804
26
Дяволита истина
Не, не ми поникна корен,
и не искам чуждото небе –
по презумпция съм уж свободен,
и от всеки взимам кой каквото ми даде. ...
Не, не ми поникна корен,
и не искам чуждото небе –
по презумпция съм уж свободен,
и от всеки взимам кой каквото ми даде. ...
924
18
Приказка за нас - Коледа
- Какво търсиш в кухнята?
- Нищо!
- Какво нищо? Нещо шумоли зад гърба ти.
- Така ли? Не е вярно! ...
- Какво търсиш в кухнята?
- Нищо!
- Какво нищо? Нещо шумоли зад гърба ти.
- Така ли? Не е вярно! ...
1791
49
Трансформация
Отказах ябълката на греха - не нея исках -
исках топлата ми длан дланта ти да докосне,
да ме захвърли в красотата на смеха,
в горчивите изписани следи-мечти, ...
Отказах ябълката на греха - не нея исках -
исках топлата ми длан дланта ти да докосне,
да ме захвърли в красотата на смеха,
в горчивите изписани следи-мечти, ...
894
25
Урок за възрастни
Спънах се в тревогата и тя заплака.
Извиних ù се, но... трябваше да я превържа някак.
Нямах нищо подходящо под ръка, а виждах колко я боли -
нищо, че се силеше да се усмихне - бе готова да прости. ...
Спънах се в тревогата и тя заплака.
Извиних ù се, но... трябваше да я превържа някак.
Нямах нищо подходящо под ръка, а виждах колко я боли -
нищо, че се силеше да се усмихне - бе готова да прости. ...
1143
33
Желание
когато уморени от различия
душите си изгубим в черните безличия
и сънищата ни напъждат в сърдитите безвремия
когато се наричаме с най-лошите сравнения ...
когато уморени от различия
душите си изгубим в черните безличия
и сънищата ни напъждат в сърдитите безвремия
когато се наричаме с най-лошите сравнения ...
756
17
Призвание
опита есента да ни предпази от дъжда
от мокрия му смях и ледените пръски
загърна мислите ни в дъждобран от шарени листа
и песничка запя за синева изчезваща на пръсти ...
опита есента да ни предпази от дъжда
от мокрия му смях и ледените пръски
загърна мислите ни в дъждобран от шарени листа
и песничка запя за синева изчезваща на пръсти ...
658
22
Не мога
Някой ден ще напиша писмо,
както правят другите хора.
Ще започва с: Как си? Здравей!
Съдиш ли своята ежедневна умора? ...
Някой ден ще напиша писмо,
както правят другите хора.
Ще започва с: Как си? Здравей!
Съдиш ли своята ежедневна умора? ...
941
25
Пространства
"аз" съм си "аз",
"ти" си "ти",
но животът обича думата "ние"
и защото тук идваме да се смеем и плачем, ...
"аз" съм си "аз",
"ти" си "ти",
но животът обича думата "ние"
и защото тук идваме да се смеем и плачем, ...
583
1
10
Преди
Сурови сме с единствения си живот
и с пълни шепи себе си пилеем -
разделя ни на изборите ни дългът,
въздишайки, над себе си се смеем. ...
Сурови сме с единствения си живот
и с пълни шепи себе си пилеем -
разделя ни на изборите ни дългът,
въздишайки, над себе си се смеем. ...
846
23
Поверие
Счупих! Счупих ли под нозете скалата?
Умори ли се тя да носи моя товар от амбиции?
Падам, но уви - далеч е тревата!
А наблизо (даже) няма приятелски птици. ...
Счупих! Счупих ли под нозете скалата?
Умори ли се тя да носи моя товар от амбиции?
Падам, но уви - далеч е тревата!
А наблизо (даже) няма приятелски птици. ...
963
40
Кройка
Преди да ми поникнат ръбовете,
бях пролетна следа от сняг по върховете.
Ти взе ли първия копнеж на дългото завръщане,
поискало ме за прегръщане...? ...
Преди да ми поникнат ръбовете,
бях пролетна следа от сняг по върховете.
Ти взе ли първия копнеж на дългото завръщане,
поискало ме за прегръщане...? ...
793
27
Аз искам
Пътувам... в тъмния тунел
на днешната статистика
и искам да съм себе си -
не просто някаква... ...
Пътувам... в тъмния тунел
на днешната статистика
и искам да съм себе си -
не просто някаква... ...
925
28
Някъде...
По небесните улици вятър разхожда
аромата на цъфнала дюля.
Пита дали му подхожда
на птичата песен, окичена с люляк. ...
По небесните улици вятър разхожда
аромата на цъфнала дюля.
Пита дали му подхожда
на птичата песен, окичена с люляк. ...
956
32
Странници
Странници... крехки мигове-странници
с очи, посивели от дългото взиране...
плачат, оплакват сцени-измамници
в черно-белия край на всемира ни. ...
Странници... крехки мигове-странници
с очи, посивели от дългото взиране...
плачат, оплакват сцени-измамници
в черно-белия край на всемира ни. ...
773
32
... над пръстта
От своето небе търкулна се сълзата.
Изпълни гънките на старата луна.
Разпъна времето. Пребори вятъра.
Косите му погали. Падна над пръстта. ...
От своето небе търкулна се сълзата.
Изпълни гънките на старата луна.
Разпъна времето. Пребори вятъра.
Косите му погали. Падна над пръстта. ...
767
22
... ти ли?
Реката на дните в шепи загребвам.
Разхлаждам лицето си.
Тихо простенвам...
На другия бряг, очите със слънце завили, ...
Реката на дните в шепи загребвам.
Разхлаждам лицето си.
Тихо простенвам...
На другия бряг, очите със слънце завили, ...
604
10
Откровение...
Три пъти посягах над думите -
да им сложа вериги. Да ги усмиря.
Три пъти ръцете отпусках -
не можах да простя. ...
Три пъти посягах над думите -
да им сложа вериги. Да ги усмиря.
Три пъти ръцете отпусках -
не можах да простя. ...
685
18
Знаеш ли...
(Кръговратите на песента)
... ще поседнат нечии и ничии човешки дни
в отронената нежност на довчерашното лято.
В ръцете им, привикнали на шумни тишини, ...
(Кръговратите на песента)
... ще поседнат нечии и ничии човешки дни
в отронената нежност на довчерашното лято.
В ръцете им, привикнали на шумни тишини, ...
998
37
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
