меланхолик (Йордан Серафимов) - Obras

меланхолик

165 el resultado

меланхолик

Prosa » Relatos

… остави ме тук завинаги…
(едно меланхолично отклонение)
И пак – защо свършват красивите неща? Нима само за да липсват?
Мила моя прекрасна зелена, остава толкова малко от теб… Какво ще правя без теб, любима…:(
Ето, сега слагам още една щипка в бонга, поднасям огънчето и дърпам… Поемам те в себе си, ...

2008-12-02T22:01:37+02:00 2226 1 21

Извънземните

меланхолик

Prosa » Ficción y fantasy

Идват извънземните. Отварят ми една ей такава дупка в гърдите, забиват някакви много тъпи игли и между иглите прескачат някакви искри и пука и мирише на прогорена плът – аз горя!
…
…тия дни извънземните бяха много милички. Цял ден ме държаха надрусан в една стая и ми пускаха песни на Азис. Баси шита ...

2008-11-30T21:25:57+02:00 1211 6

A:\FORMAT C:

меланхолик

Poesía » De amor

C:\DIR:C:
Volume in drive C has label PAIN
Volume Serial Number is 23AM-33QZ
Directory of c:\
... сега ми липсваш... ...

2008-11-29T10:04:33+02:00 1036 14

На гробищата

меланхолик

Prosa » Cuentos y obras para niños

Утре ще ходиме на гробищата с мама и тати. На гроба на баба. Тя умря миналата година и всички много плакахме. Е, аз не плачех много. Или само в началото. После ми стана много интересно как само си лежи в ковчега и не мърда.
Някаква муха през цялото време й лазеше по носа, мама я гонеше, но мухата па ...

2008-11-26T18:28:17+02:00 1914 4

Изяжда ме

меланхолик

Prosa » Otros

ето го: подло, зелено и ухилено. увиснало ниско над килима до гардероба, То ме гледа нагло и присмехулно. сега ще ме изяде.
лицето ще ме изяде. мамка му, тоя път няма и гуша!!! (нищо, по-добре без гуша, отколкото като оня път - когато нагло се отпусна върху капачката на бутилката, в която пикая ноще ...

2008-11-07T00:10:33+02:00 1536 25

Прежда

меланхолик

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

... Тогава То влезе в задимената ми стая. Протегна ръка, и го видях как хваща с два пръста някаква съвсем къса... нишка, излизаща от мен, която до тогава не бях забелязвал.
Започна да дърпа...
... дърпаше ли, дърпаше... а аз изчезвах ли, изчезвах...
И от мен не остана нищо. Превърнах се в километри ...

2008-10-26T09:51:09+02:00 1275 17

Фрагменти от спомени (повест)

меланхолик

Prosa » Novelas y novelas cortas

ЙОРДАН СЕРАФИМОВ
“ФРАГМЕНТИ ОТ СПОМЕНИ”
никак комерсиална дарк повест:)
(Посветено на Слънчева Дъга.
Почивай в мир, мило момиче...) ...

2008-10-17T01:33:23+03:00 3438 13

нещо си...

меланхолик

Poesía

(подкатегория "де да знам")
дъждът отмива
спомени от мен,
дъгата става
черно-бяла, ...

2008-10-07T15:26:47+03:00 1086 22

тя ще се беси :(

меланхолик

Poesía » Otra

(по истински случай)
Не си отивай,
щото в този свят
от ледени висулки,
има топлина - ...

2008-10-02T06:50:54+03:00 1201 15

Замръзвам през есента

меланхолик

Poesía » Otra

Небето е високо и белее,
и капка, капка си студено -
дъжда си ситничък пилее.
Крача си... Заложил на "зелено".
И слушам си the frozen autumn. ...

2008-09-25T19:42:13+03:00 806 7

high рими

меланхолик

Poesía » Otra

Рисувам
спомени
по тъмните
стъкла;
мълча си ...

2008-09-11T23:39:44+03:00 1064 12

dark_wave

меланхолик

Poesía » De amor

Вече...
Ужасно ми се гади от катрани,
и от THE FROZEN AUTUMN също,
но крача по неравни тротоари
със слушалки и цигара, и се мръщя. ...

2008-08-29T18:53:56+03:00 1057 17

моят ден

меланхолик

Poesía » Otra

Този ден е бездна празна,
просмуква всеки атом в мен;
превръща ме в пихтия мазна;
заспивам всяка вечер натрошен.
...и будя се отново с болка. ...

2008-07-27T21:13:28+03:00 1100 21

един безкраен ден...

меланхолик

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

Този ден няма край... (отегчено)
Този ден наистина няма край, вървя и се препъвам в Болката...
Един безкраен и повтарящ се ден... Разкъсан на стотици еднакви парченца от нощите.
Един безкраен ден.

2008-07-26T17:19:00+03:00 1215 7

* * *

меланхолик

Poesía

Крача бавно, искам да умра...
Защо ли се родих, се питам бавно.
Къде започва края на Дългата тръба
и къде завършва, славно...
... И бавно крача през града, ...

2008-07-20T20:43:10+03:00 732 8

"смяна-8"

меланхолик

Poesía » De humor

баси, ква депресия съм забравил да публикувам тук...:)
Без тебе тъжно е небето,
без тебе плаче моят ден,
без тебе пада ми пердето
и се чувствам адски натъжен. ...

2008-07-19T17:33:49+03:00 942 5

болка

меланхолик

Prosa » Relatos

Болката... Едно изпепеляващо чувство, което те кара да ти е супер гадно...
... всичко започна с това, че си вървях по една уличка - уличката срещу болницата. Та вървях си аз и гледах празно и с отегчение Реалността около мен. Бях в отвратителна депресия. Обикновено си крача със слушалки на ушите и с ...

2008-07-16T07:09:08+03:00 1042 4

Депресията (към сборника "Когато болката ме караше да блъскам по клавишите")

меланхолик

Prosa » Relatos

И още един доста старичък разказ. Вече не си спомням кога го написах. И какво ме накара да го сторя...
(ЗАБЕЛЕЖКА: Всички правописни, смислови, стилови и граматични грешки в текста са допуснати умишлено.)
(ПЪРВА СТРАНИЦА )
Господи, виждам твоето лице, но то мълчи, ужасна тъмнина е то и плаче... как ...

2008-07-10T07:56:29+03:00 1185 9

Тя искаше да спи с баща си (към сборника "Когато болката ме караше да блъскам по клавишите)

меланхолик

Prosa » Relatos

И още един много стар разказ... Започнах го с идеята да е поредната ми ИЗВРАТЕНА простотия, дето да кача в блога си (пиша ги тия гадости, когато ми е много гадно и искам да залея и другите хора с помия - съвсем измислени са), но се получи нещо... друго. Аз лично намирам историйката за красива. И мно ...

2008-07-03T21:24:27+03:00 5370 15

отново

меланхолик

Poesía » De amor

(едно бая старо стихче. Понякога жените са способни да те накарат да се почувстваш отвратен от себе си, да те накарат да се почувстваш виновен за това, че си си Ти. Ето какво ми остана след една... трагична връзка:)
Отново нашмъркан
премислям студено -
"Къде ли все бъркам
и кое е простено?" ...

2008-07-02T22:07:21+03:00 848 8

Натали (към сборника "Когато болката ме караше да блъскам по клавишите")

меланхолик

Prosa » Relatos

И още един много стар разказ... И той ме връща ей-таааам... :)
НАТАЛИ
Главата ми е пандиз. Прозорците на стаята са решетки, с изглед към тъжния град. Опрял лице на решетките, стоя и гледам към сивите улици, към забързаните хора, мотаещи се отдолу с еднакви изражения на лицата. И съм леко пиян.
А кол ...

2008-06-28T19:40:47+03:00 1599 28

"Психоактивни вещества" - към сборника "Когато болката ме караше да блъскам по клавишите"

меланхолик

Prosa » Relatos

Един много стар мой разказ, който ми хрумна да публикувам. Връща ме някъде много отдавна, връща ме ей-таааам... :(
ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА
Лили и Мими правят купон в общежитието. Те са студентки първокурснички.
Извикали са на купона Петранчо, Драганчо, Маринчо, Ники, Петранка, Драганка и Маринка. Те с ...

2008-06-27T08:59:12+03:00 2068 23

да можех

меланхолик

Poesía » Otra

да можех да върна
обратно цифричката 23
и пак да съм на 0 -
и всичко да потръгне
в правилна посока... ...

2008-06-08T23:22:45+03:00 789 9

мамо, не искам да умра:(

меланхолик

Prosa » Relatos

Мамо, виж ме - сега спя и ще се събудя чак утре. Утрото ще е хладно, мамо, утрото ще ме обвие с тъга, ще разпилее по тялото ми острите си ледени вълнички...
Мамо, страх ме е от Утрото...
* * *
Мамо, не искам да се събудя. Ама все се събуждам, явно и утре няма да е различно. Винаги е едно и също - от ...

2008-05-30T14:28:45+03:00 3045 16

от зала

меланхолик

Poesía » Otra

Болка!
Бебето се ражда
сляпо и гасне без
надежда за спасение!
Вселената е гадна ...

2008-05-15T20:56:49+03:00 723 3

100 (сто)

меланхолик

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

- Защо го направи, защо публикува това?
- За да станат 100...
Замисля се.
След малко:
- "Кои" да станат 100? ...

2008-05-11T22:50:57+03:00 1192 10

Разходка в "празното"

меланхолик

Poesía » Otra

Разтеглен денят ми
се ражда - отварям очи
и сякаш се раждам отново.
Здравей, Топло слънце.
Почакай, не драйфай ...

2008-05-10T15:08:44+03:00 853 14

моменти от "КАДЪР 4.1" (откъси от моя автобиографичен роман)

меланхолик

Prosa » Novelas y novelas cortas

Ех, нали отдавна ви говоря за Романа ми. Още от... година и половина - две. Всъщност, почнах да го пиша малко по-рано. След като направих Прозренията откъде е дошла Болката.
Още не съм се отказал. Просто Болката никога не изчезва, само преминава от един вид в друг и... ме огъва. Няма да й се дам. Вс ...

2008-05-03T15:41:19+03:00 1793 16

сборник "Когато болката ме караше да блъскам по клавишите"

меланхолик

Prosa » Otros

Толкова много написани разкази от "не-зрелия:)" ми период... стоят си там, по други сайтове за ЛТ и блогове, и дори аз съм забравил за тях. Вижте какво успях да "изкопая" тия дни, така ме разчувства, че си казах, че трябва да го публикувам и тук. Написах тези четири разказа, когато Времето беше спря ...

2008-04-23T15:54:12+03:00 2133 16

върху клавиатурата

меланхолик

Prosa » Otros

Един писател искал да напише разказ, ама взел, че пукнал от Депресия, както си стоял пред лаптопа.
И ето: гххххххогтггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггг... (тук надигнал чело от клавиатурата, за да види все пак какво се е изписало на екрана и се отпуснал назад безжизнен с усмивка. :)

2008-04-22T07:44:19+03:00 1133 6

Всъщност...

меланхолик

Poesía » Filosófica

Отново без думи пред празния лист,
изгубил и болката, пълен с въпроси,
зяпам листа си, оставащ си чист
и немея зад мисли с звънливи откоси.
И всичко е хаос и просто боли, ...

2008-04-18T11:02:27+03:00 2376 1 21

на Прага

меланхолик

Poesía » De amor

На прага е чисто,
на прага свети,
на прага лъчисто
посрещна ме ти.
На прага сме двама, ...

2008-04-17T20:25:12+03:00 733 4

студена Безметежност

меланхолик

Poesía » Civil

Който спи в поза ембрион, значи не е доносен - Народна поговорка:)
Какво от туй, че моят свят разпада се,
ако някога въобще той бил е цял. :)
Двамата сега със Мен пропадаме...
в студена безметежност, в която аз съм крал. ...

2008-04-15T18:25:40+03:00 1067 7

сега съм прозрачен

меланхолик

Poesía » Otra

от нямата болка
в нямата стая,
нямо лицето сълзи.
издраскани кадрите
старата ролка усукват - ...

2008-04-13T17:02:50+03:00 790 9

Тъга

меланхолик

Poesía » Otra

На 5 си, а животът ти смърди,
на 9 си, и пак така:
животът брули твоите сълзи -
ТЪГА,
ТЪГА, ...

2008-03-22T22:57:34+02:00 799 3

утеха

меланхолик

Poesía » Civil

Небе разкъсано,
земя разделена,
въздухът гнусен
разпръсва екзема.
Водата е мръсна, ...

2008-03-20T20:08:12+02:00 808 4

цикъл "Луната върху мен повърна"

меланхолик

Poesía » Otra

ПЪРВОТО ГО ПОСВЕЩАВАМ
НА МАМА - ЧЕСТИТ ПРАЗНИК:
Аз проклиням този тъжен свят,
в който тъжен ходя по земята.
Но радвам се на всеки цвят, ...

2008-03-08T19:31:31+02:00 855 4

Кристалната стая.

меланхолик

Prosa » Relatos

Ето ме отново в Кристалната стая с Огледалните стени. Тук времето е спряло. Сам съм. Няма никой. Няма и светлина, стените стенат отчаяно в слепите си отражения.
Само един глас...
Ето го:
- Тук ли си?
- Че къде другаде да съм, нали съм заточен в тая адска кутия! ...

2008-02-14T14:14:31+02:00 1255 7

последно сбогом, моя Любов

меланхолик

Poesía » De amor

Единствен аз в голямата тълпа
видях през маската стоманена
огромната ти страдаща душа -
потъпквана, ранена и ограбена.
И разбрах, че Ти си като Мен ...

2008-01-31T22:29:07+02:00 4070 19

Момичето от другата страна

меланхолик

Prosa

Когато в два часа посреднощ се измъквах тихо от апартамента и се качвах на покрива на блока, за да пуша коз, имах чувството, че времето е спряло, че стрелките на часовника са залепнали в мъртво бездихание по циферблата и ще останат така завинаги.
Лежах си там под звездите, гледах луната косо над чел ...

2007-12-05T12:23:03+02:00 2077 10

1
←
1
2 (current)
3
4
5
→
5

Propuestas