Nella_gold
841 el resultado
Нали е истина?!
Кажи, че не сънувам…
Онази нощ, в която те докосвах -
изписвах с пръсти
всяко твое очертание - във въздуха… ...
  867  19 
Тихият град. Тихата улица.
Търсещи погледи, жадни ръце,
поели към тайнството - вплетени
в нежните устни на твоето лице.
И там ще се случи, навярно без думи, ...
  720  18 
Потъвах - в твоите мечти, по малко.
Навън е хладно, но усещам как горя.
Прегърна ме, попита ме: сега ще мога ли
да ти го подаря? - букета де, със който ме посрещна…
Денят студен е, но бавно се изнизва. ...
  806  27 
Залез… Свечерява се бавно.
Гаснат последните слънчеви лъчи на хоризонта -
сякаш плачат и се сбогуват със земята…
Тежки облаци бързо ги покриват.
Мрак… тишина… ...
  670  14 
Ти помниш ли онези километри,
които до днес ни делиха?
Стопиха се. Попиха безметежно
след падналия декемврийски дъжд.
Дойдох… Реших и тръгнах. ...
  746  17 
В теб се бореха две противоречия
и мисълта ти се раздираше
във тях, безпомощна, пропита от незнание.
Макар че вложи в срещата старание.
И твърде бе объркан при това. ...
  663  13 
…За този плен любовен отдавна аз мечтая.
И в този час щастлива съм, уви.
Със тебе бих отишла даже в…Рая,
в прегръдката на твоите очи.
Не зная пътя за брега самотен, ...
  726  18 
Вечерта отново мята своя плащ.
Безброй звезди посипаха небето.
А луната ли? Като някаква скитница -
тръгнала в мрака, но… без страх -
жена, избягала от къщната тегоба. ...
  786  19 
Погледни ме! Докосни ме със очи -
поне за миг удостои ме с мъничко внимание.
Не питам винаги ли си такъв.
Не се прикривай зад измислено старание.
Не свеждай поглед срамежлив, ...
  951  24 
Ще приседна кротко в скута на морето -
ще взема шепа пясък от брега,
и ще отмервам бавно времето
(не искам пясъчен часовник) на твоето завръщане.
Вълните леко ще ме понесат, щураци са, ...
  660  16 
Затворих очи. Мислех, че е сън.
Но... наистина не сънувам.
Пред мен си ти - онзи, който сънувах.
Не искам да губя.
А теб да запомня такъв, ...
  1514  28 
Две котета малки боричкат се весело,
отсреща в кашпата с мушкато.
Ех, че са мили и пухени - сладки.
Стояха наежени уж,
на задните лапички само. ...
  799  15 
Всяка нощ при теб се стаявах.
Дълго чаках и дълго мечтах,
а очите ми в блясък сияен,
щом те зърнеха, озаряваха целия свят!
И нощта ни прикриваше, ...
  1408  25 
Пореден ден от календара,
отронен като ненужен есенен листeц.
Разголена душевност, неприкрита,
терзана и болезнена – до вик.
Поредна нощ – смълчана суета - ...
  795  18 
С думите си аз предричам?!
Помисля ли си нещо, то се случва…
Дори непоправимото.
А не, че искам -
казват, трябва позитивност, ...
  794  21 
Май не си ме любил истински?!
Или не си желал.
Разбирам те.
А питаш ме какво е недолюбване,
и как от него всеки път боли? ...
  869  17 
Изпрати ми мечтите си…
Изписани във зимна приказка, без край,
притихнали под бляскавия сняг…
И някъде пред мен седи си, кипра,
онази къщичка, от наште сънища... ...
  840  27 
Не ме изтривай с думата “забрава”.
Не ме обричай на поредно изпитание,
във миг, когато много ме боли.
Нима не съм способна
аз да предреша съдбата си? ...
  904  17 
За какво съм дошла
на тоз, белия свят?!
И с какво, защо да ме помнят?
Не оставих ярка следа…
Но нека други след мен да решат! ...
  852  24 
Стоях горе, на ръба на скалите,
мислейки…
В миг пожелах да разперя криле -
литвайки...
Със скок да премина ...
  880  24 
Добро утро! Отново.
Изричам на глас, а после - изписвам.
Ти навярно ще спиш,
след поредната смяна, но ще чакам след туй
да чуя твоя глас… ...
  1234  15 
Оставям те с усмивка да заспиш -
ми каза снощи тихо на раздяла.
А нощта е бяла…
И сълзите солени са.
Опитах се да го направя, ...
  741  20 
В тебе сгуших се -
като дете в майчиния скут.
Дано да те запомня…
Дълго те четях със поглед -
оглеждах се в очите ти – там спрях. ...
  1025  24 
Отпивах те… на бавни глътки –
като младо, непокорно вино.
Докосвах те със устни –
със аромата на кафе, и …
Рисувах те със пръсти после - ...
  1157  26 
Не позволявай, друже,
мастилото в перото да засъхне.
Та в него скрита е една стихия...
Около теб - света,
след тебе пепел ...
  878  16 
Опитах се и днес съня си да разнищя.
Странен сън, пореден епизод,
във който някъде героите са се скрили.
Единият от тях бях аз, а той…
той трябваше да ме усети в мислите - ...
  834  14 
Понякога в мечтите си
аз виждам хилядите утрини
на своя безвъзвратно минал свят…
Обвити в мъгла, студено-преднамерена,
но твърде късно осъзнах това. ...
  967  24 
Посветено на red_rosse /Цвети/,
по стиха й – „ Винтонарязано”
Със вик отново се роди!
Във стих.
И всеки стих по–силно би го жегнал - ...
  641  15 
Погледна към часовника на стената. Беше почти 10. Отдавна не й се беше случвало да си позволи такова разточителство. Но беше събота. Не бързаше за никъде. Ех, защо нямаше кой да й донесе чаша кафе…
Надигна се от леглото. Машината нямаше как да я разбере. Облече се и отиде до кухнята. Докато си чакаш ...
  1187 
По коментар на Lingerie
И този нов живот - от теб създаден,
препуска през глава - до край света.
С любов на другите отдаден,
обрича се на вечна красота. ...
  725  15 
Налях си чаша вино - медена роса,
напълних я в зарана, от тревите.
Отпивах бавно, със наслада всяка глътка -
тъй както твойте устни пиех...
А не исках... виното да свършва. ...
  936  22 
Късно есенно слънце
през прозореца плахо наднича.
Дрипави облаци денят си навлича,
и тръгва нанякъде.
Днес е ден за почивка. ...
  1214  23 
Бях тръгнала – без посока,
да търся себе си,
в един изгубен свят.
Вървях – без цел, нанякъде,
по някаква измислена пътека, ...
  960  23 
Позволих ти
да нахлуеш в живота ми
случайно.
Позволих ти
да нарушиш съня ми ...
  838  20 
Навярно ще издраскам много листи,
и много думи ще зачеркна в суетата си.
Но днес душата си реших да поразлистя,
наместо тях, и да я питам докога ще плаче?
Ако иска, нека ме напусне, ...
  703  19 
Посвещавам на теб
В далечината, някъде зад теб,
когато си говорехме,
чух романтична песен на щурци.
Нали е истина? ...
  827  20 
Събудих се на остров тих,
сред океана,
в странна светлина – огряна.
Чудо е!
Къде съм? ...
  836  13 
Красива есен. Попила багри от дъгата,
размесени в палитра от лъчи.
И цялата – обсипана в позлата –
омая е за нашите изплакани очи.
Нагазвам плахо във тревата - ...
  888  25 
Не беше късно, но се чувстваше уморена. Очите й пареха. Май трябваше и да поспи малко. Не се поколеба - излезе от банята, и си легна. Затвори очи и реши да помечтае, ей така, докато... сънят й я завладее, цяла... Отдавна не беше мечтала. Но... съзнанието й се замъгли, мислите й бяха разпокъсани и ра ...
  1175  12 
Един приятел ме помоли
да намеря пролетта.
Учудих се на неговия порив -
та късна есен е сега, му рекох.
Отдавна птиците поеха своя път - на юг. ...
  1085  20 
Propuestas
: ??:??