пилигрим
351 el resultado
...
Ако бях художничка,
щях да рисувам само ръце.
Те са първият повод
да зачитам забравата.
Ако са вдървени ...
  300 
Приличаше ни на врабец.
Забързан, с мрежа в ръка.
Бурканчета с мляко, хлебец -
кого ще храни толкова -
сама душа, сама овца, ...
  262 
,,,
Никога дали е свършен вид
или е бъдно. Зная само, че
мечтата е в сегашно време.
Ако греша, подковите хвърли
на пътя за късмет. Разкъсай стремето. ...
  279 
Объркан е за малко или смахнат.
И в делника е с новия си кат.
Полива под терасата лехите
и буди присмех у съседа си окат.
И не за хляб, за друго нещо гладен, ...
  438 
Писна ми от блясъци и лаври.
Пози, автографни мъдреци.
Темета плешиви каканижат,
вдигат книжна плява, залата кънти.
Всичко е по план и по сценарий, ...
  289 
Не мога да се позная.
И ти се питаш коя съм.
Изпихме омайната чаша,
утаи се на дъното - навик.
Бе лято до вчера знойно, ...
  236 
Без милост, без емпатия,
същински психопат,
ще те измъчвам,
ще мълча като скала.
От думите ти ...
  315 
Не е за „сбогом“, ни „довиждане“
в претъпкания влак.
Поне за миг да седна, да отдъхна
от хора, може би, а не от тебе, стих.
Препускат гарите като жребци, ...
  499 
...
Шарения е този свят -
заглавичква те до прехласнатост.
Стремглаво летиш на килимчето,
ненадейно се сгромолясва.
Панаир без работно време - ...
  229 
...
Луната е жена - разбира ме.
Подава ми ръка и тръпнем двете.
Погалва скулите ми,
сребърно въже изплита от косите ни –
от ниското към висинето. ...
  449 
...
Смути ме този неочакван лед -
по правило не бива да е тука.
Снежец ефирен в есенния ден
пътеката е скрил. Останах глуха
за новия сезон, за ромоленето ...
  388 
1.Подир мен ще тъгуваш,
ще шептиш като луд
защо те наказва съдбата.
Все някой е пръв
и в общия път ...
  420 
Любов и вино, вино без любов
напомня за пожар и дим.
Прехласват се и го отпиват -
възторг нетраен и необясним.
Изконна жажда, прекомерност ...
  313 
Сега е ред на птиците да си похапнат
орехови ядки.
Листата по земята са ги скрили
с жалостив покров.
До вчера са били високо ...
  406 
Не е възможно да наваксаш
премълчаното с години.
Как да заситиш вчерашния глад.
Е, бил си друг, била съм и любима -
с висок на усетливост праг. ...
  476 
Да можех да съм охлювче
или дръвче край пътя.
Под лист дафинов
да отпивам от роса.
Ветрец короната ми ...
  231 
,,,
Прибирам се болезнено
във себе си.
Пак нямам думи за отпор .
Лица без фокус и без име
плющят с език, ...
  375 
Раздипля се край мен и ме обсипва с ласки,
цветенца водораслени , седеф по смуглата ми плът.
Играе си със слънчевите зайчета и за последно –
всичко му е свидно, диша с пълна гръд.
Преди да го оставя във властта на зимата, ...
  712 
По този хлъзгав път е душно,
обрасъл с троскот и пелин.
И грак на врани, пролет-есен
звучи в простора светлосин..
От песни чужди пощуряват. ...
  554 
...
Не е добър сезон. Отплуваха навътре,
най-дребните и не дотам красиви рибки.
Дори да бяха лапнали стръвта,
/пасажът няма как да падне цял/,
пак щяха да ги пуснат във водата – ...
  321 
...
Пресъхнаха чешмите от дарители.
Замряха и каруците за ихтибар.
Изтлява призрачно едно момиче
заключено в прозрачен кехлибар.
За всяко нещо номер, прошнуроване. ...
  269 
...
Потапям се във теб, море –
последен опит да запазя отпечатък.
Покрий ме цялата с пенести вълни
и нежност като тях очаквана.
Сбогувам се със теб, море - ...
  344 
...
Приемаш ме без резерви – сякаш съм нимфа
или Афродита над житейската пяна.
Колко ти трябва да се загубиш,
като зрънце еднакво в брутална плява?
Приличам ти даже и на светица – ...
  250 
Пак заклинания, словесен борш, магии.
Не трябва ли да сложим край?
Апокалипсис в нивата е минал,
орал дълбоко, скудоумия вършал.
Остава шепичка от истина ронлива. ...
  256 
Стихове- безсилие и сламки,
а въртопът те отнася надалеч.
Мислел си – тоз път ще е различно,
Господ те обича
и за всяка болка се намира лек. ...
  287 
Виждаш всичко,
а мълчиш.
Кой стене, кой те моли
и кому даряваш свяст.
Аз съм като теб. ...
  232 
...
Татко дишаше тежко много лета.
Спомен от мините и войниклъка.
Избрал в забоя двуглава беда,
като на руска рулетка – тютюн или силикоза.
Върнал се вкъщи млад и красив, ...
  336 
Потропва минорно. Стъклото лъщи.
Кап-кап. Китайско постоянство.
Уплаши врабците по жиците.
В си бемол, увисна домът
в мъгливо пиянство. ...
  313 
...
Няма покаяние, каква е тази дума,
по-стара и от руски филм -
с дъждове и неизменен влак.
Как времето назад препуска
и невидима остава, ...
  254 
То пък една кобила,
куца, та куца.
Срокът на годност е минал.
Не става и за каруца.
Да вози дърва, сгурия, ...
  377 
Умора нямат.
Пак накачулени
край вещерския,
бълващ злост казан,
вещаят мор и глад, ...
  589 
Каляската е просто тиква,
пък аз – по-сляпа от къртица.
Залутана в мечти изпусталели,
на капрата се хвърлям. Превоз за царици.
Където ме откара, ще я взема, ...
  648 
Нито се научих,
нито се поучих.
Облаците розови
вземах за памук.
Нищих и разнищвах - ...
  230 
...
Море като море,
а е различно.
Бях вяла като перушинка
в този ден.
Нагазих в глъбините ...
  394 
...
На М. Николов
Друже мой, на небето,
виждам те, както вчера.
Близо си вече до Бога,
как е там по вечерня? ...
  428 
...
През процепа на сърцето
светът е така различен.
Като във нямо кино,
забързани фигурки тичат.
Прилича на огледало ...
  269 
...
Щеше да бъде пролетно
новото ми стихотворение.
Пърхат пчели в божура,
пурпурно обновление.
Роклята ми прозирна, ...
  333 
...
Подземната река тече
със стъпки леки като балерина.
Не осъзнаваме какво влече.
Бедата е незрима.
Не подозираме кога и как ...
  278 
В памет на Г. Стойков
Пътувахме с влака. Селца, житни ниви,
купето е пещ, и тук мараня.
Прежуря без милост. Като детска играчка
проблясва за миг самолет без следа. ...
  250 
Защото така, стига ме пита.
Не съм ни пред съд
нито ти си аскет.
Раздавах трошици като конфети.
Оставях следа – наивен обет. ...
  494 
Propuestas
: ??:??