Ромашка
147 el resultado
Очи, които не се виждат, се търсят и денем, и нощем. Душите сродни се жадуват. Сърцата, които се обичат, се следват и отвъд хоризонта, в друго време, в друго измерение.
Животът не е физика, не е магнит, в живота привличат се еднаквите. Животът не е математика, в живота успоредните прави се пресичат. ...
  893 
Слана сланила, капчици роса,
кристално чисти, наниз маргарити
се сгушват в пожълтелите треви,
прикрити в стъпките на самодиви.
Гората стене, в клоните свисти ...
  204 
Душата е вселенско колело,
безгрижно рее се в’ висините
или се сгромолясва в дълбините.
Душата е божествен храм,
залюбена от ангели небесни, ...
  219 
Самовлюбеност и суета - бичът на нашето време.
Егоизъм, егоцентризъм - пагубно бреме.
Азът себичен сигурен път е към ада.
На гибел сам се обрича - трънлива награда.
Успехи и победи грош ръждив не струват, ...
  292 
Откакто свят светува, поверие битува,
че счупеното носи лош късмет.
Ламтежи и заблуди живота ни диктуват,
а стига ни едничък сал сънсет.
Изгубени в активи, във вещи, в авоари ...
  200 
Що значи независимост, човече?!
Съдбовен акт, заветен манифест.
Бял гълъб пътя на "великите" пресече.
Поклон дълбок с достойнство, с чест!
Ден славен, дата величава ...
  961 
Жената начало е и край във безкрая.
Жената създава, жената твори.
Жената, която живота дарява,
поете, възпей и увековечи!
Жената е раят, жената е огън. ...
  211 
БлагоДаря на слънцето, че с майчинска обич отглежда житата!
БлагоДаря на дъждеца, задето напоява земята!
БлагоДаря на пчелите, цветята, на щурците... за красотата!
БлагоДаря на твореца, който пробужда сетивата!
БлагоДаря за уроците, с които съдбата ме среща! ...
  1056 
Изсвири, цигуларю, две кристални сълзи,
два акорда, две капчици бистри.
Вълнуващо основният тон да звучи,
а минорът – пеещи ромони чисти.
От водопада божествен дисонанс добави - ...
  418  10 
На пълнолуние сънят ме напуска,
витае наоколо, наблизо кръжи.
Сякаш отбягва ме, насаме да остана,
сама със себе си, сам-сама в самотата.
На пълнолуние, вглъбена там някъде, ...
  375 
Очи – дълбоки езера в недрата на човешка плът.
Очи – две изгарящи звезди, душевен непринуден път.
Очи – кафяви, сини, пъстри, очи със цвят различен.
Очи – безсмъртни и всевечни рушат света себичен.
В очите раждат се реки, морета, океани. ...
  232 
За едното име се цял живот живее.
Всеки с чест го носи. Нека се гордее!
С вяра, с упование курбан да нарече,
надежда в дните земни крепко да втъче.
Любовта да сгрее човешките сърцата. ...
  230 
Настъпва нощта и звездна шамия разстила.
Тайни копнежи и страсти в нея се крият.
В топла постеля любящи сърца се събират.
Влюбени с трепет гнезда семейни си свиват.
А нейде в здрача проплаква тъжна китара. ...
  250 
След залеза, казват, идва тъма,
непрогледна, злокобна и страшна…
Но ти не се страхувай!
Нощта, е Божие творение,
време за преосмисляне, ...
  265 
Ела, съдба, седни да поговорим.
Откак се помня, двете вечно спорим.
В житейски пъзел уж намирам път,
намесиш се и пак - на кръстопът.
Къде сгреших? Урок ли не научих? ...
  255 
Угаснаха всички небесни звезди, настана мрак и възцари се студът... Сгромолясаха се всички мечти. Даже пътят изчезна. Кой ли?! Млечният път...
Луната вглъбена се взря в полумрака, своята гибел смирено зачака. Посивя светлината й, посребя, за миг, сякаш само още едно мигновение и ще угасне завинаги б ...
  299 
Там, където първа глътка въздух поех
и посрещна ме с обич светът.
Там небето познава и гласа, и сърцето...
Обичам те, мой роден кът!
Там, където щастлива прегърна ме мама, ...
  800 
Зора. Копнеж. Жадуван връх.
Път дълъг, безконечен.
И труд, и пот. И ден, и нощ.
Човешки порив вечен.
В безпътието, светъл лъч. ...
  294  10 
Идваме на този свят праведни, смирени,
за добро, за съпричастност от Бога сътворени.
Идваме на този свят родени, преродени,
за уроците житейски недоусвоени.
Идваме на този свят с код от прадедите, ...
  302 
В земята пръхка семенце посей
от него житен клас да избуи.
Дъждецът летен жито да полей,
от златна нива хляб да се роди.
До кладенец букачка посади ...
  275  11 
Душата под нокът крепи се с надежда,
щом съдбата вещае край и метежност.
Животът роден е от обич и искрена нежност,
и в морала човешки е най-ценната ценност.
"Какво е животът?" се питаме. ...
  941 
Светулки златни, пъстри пеперуди,
а там, далече, песен на щурче
узрели джанки, натежали круши
от сочни едри плодове.
Поля от щъркелите побелели, ...
  291 
Звездна люлка за мен направи,
обкована със златен прашец
и постеля от Млечния път изтъчи,
извезана с майски дъждец.
На Луната заръчай над мене да бди ...
  252 
Коларски път и ниви натежали
от пълни житни класове,
баир, покрит със дренки и къпини,
забулен в облачета бели
и мараня от огнено небе. ...
  621  12 
Времето, Пространството и Хоризонтът да пийнат по чаша в кръчмата седнали. Усетили полъх, аромат на жасмин и слънчев лъч се прокраднал през въздуха. Притихнали тримата:
- Какво е това, илюзия може би някаква?
Пред тях се явил силует на жена, от лъчи изтъкан, от Луната огрян, нежен, фин, почти порцел ...
  847 
Обеща ми небе,
обеща ми звезди,
обеща ми поля,
обеща ми пчели и роса,
и седеф във косите ми. ...
  335  13 
Мечтата е обич, мечтата е зов,
мечтата е чиста, непорочна любов.
Мечтата крепи ни и в студ, и във зной,
на душата дарява заряд и покой.
Мечтата е вечна, мечтата е сън, ...
  325  16 
Propuestas
: ??:??