Tilenus
228 el resultado
Как да отсееш малките неща,
за да не направят голяма разликата?
Как да избистриш водата,
за да не изглежда дълбока?
Как да изхвърлиш страх като баластра ...
  327 
Погледът плах, а ефирна свян
свежда бавно надолу клепачите.
Бузите, леко червени от срам,
а устните- напомнят ми малините.
Чувствата отново са пробудени, ...
  903 
Когато прогизвах под дъжда,
всички имаха чадъри.
Облаци черни, буря се задава,
всички имаха си къщи.
Когато грейнеше слънце, ...
  268 
Оставям приятели,
недоубили ме.
Гърбът си оставям, изкривен,
ръцете си, увиснали.
Наречете ме наивен, но ...
  324 
Пипилота Виктуалия Транспаранта
Ментолка Ефраимова Дългото чорапче.
Всички я обичат, но тя е чудата,
с маймунка в главата и старото конче.
Живее сама във Вила Вилекула, ...
  823 
Обсебена от мощността на колата,
тя натискаше до дупка педала.
Гумите и изхърляха малките камъчета,
а тя... вперила очи в магистралата.
Бе красива, дива и свободна! ...
  322 
Защо...
да те обичам?
Мразя те.
Не мога да те дишам,
повръща ми се. ...
  369 
В сянката зад дувара,
където никне коприва.
Дето пикат всичките кучета,
и слънцето я подминава.
Зад студените камъни, ...
  448 
Помниш ли, Бруте как ръгаше,
а сега ножът ти е у мен?
Устните, с които другите целуваше,
валят, сняг кадифен...
Умирам, ти си убиеца ...
  394 
Не боли.
Лъжа е, че боли предателството.
Боли.
Когато ти отнемат детето.
Не боли, ...
  365 
Еманципацията увеличи разводите,
и намали раждаемостта.
Не знам на кой ще му пука за ноктите,
когато има дванайсет деца.
Матриархатът умножи безчувствените жени ...
  279 
Защо не съм поет,
като бащата Славейков
- родоначалникът
на възрожденското?
Или Димитър Димов, ...
  406 
Нервите пробили дебелата ми кожа,
капка по капка се изцеждат.
Червените ми устни, пресъхнали отдавна
слепи са, искат да целуват.
Разпадът е до молекули. ...
  537 
Искам да се смея.
Да се шегувам.
Тъпи вицове, банални случки.
Да ме замерят
и аз да им отвърна. ...
  352 
Не ме докосвайте,
похотливи къдрички!
Защо шептите,
имам място за всички.
Душата ми е продънена лодка, ...
  399 
Кой те открадна мое, Лято?
Красив ли беше този друг?
Или ти бе, тази която,
се срамуваше от своя съпруг?
Пътеки няма към север. ...
  428 
Една кокошка,
с две пиленца.
Общо пет лева.
В гърлото буца.
Съсипана кариера- ...
  413 
снимка от нета
С филия в ръка,
по средата на хола.
С камиончето от тавана,
се заиграхме на воля. ...
  461 
Сутрин впил очи в календара,
химикалът в джобчето мълчи.
Стрелките на часовника,
в очите ти приличат на стрели.
Не, не седим като статуи! ...
  327 
Случвало ли ти се е,
на тавана да срещнеш,
малко мършаво коте
свито сред гредите?
Душата да те хване за гърлото, ...
  442 
Валеше! Тогава се запознахме.
Горчивите капки дращеха устни.
Ти нямаше чадър, нито пък аз.
Години мизерна бе любовта ни.
Казваха, ако се мъчи ще роди, ...
  809 
Паднах, прощавайте!
Много съм пиян...
Моля Ви, не ме укорявайте,
пия живота си неизживян.
Бързам, гълтам на екс, ...
  459 
Наблюдавам я.
Имам си прозорец.
Всичко опаковала,
търси самец.
Кошута с две сърнета, ...
  518 
И тази вечер ли...
пак ще си говоря с мен?
Ще си рисувам автопортрет
с автор неизвестен?
Луната мълчи, взела пари ...
  363 
„С надежда сетна в поглед сляп
хляб чакаше, ръка протегнал,
а някой камък вместо хляб
оставил бе в дланта му черна.„
Михаил Лермонтов ...
  327 
Тръпката е прелетна птица,
която лети само на юг.
Следвай я, наслади ѝ се.
Тя няма дом нито съпруг.
Тя няма крещящи деца, ...
  536  13 
Защо гледаш през лупа моят живот?
За да видиш два трупа с червеи ли?!
Ти си клоун в черно Смърт,
пред публика уплашена.
Ще я избера пак и напук! Дори това да е краят. ...
  386 
Защо всичко боли,
а нямам рани по тялото?
Сякаш нещо предстои,
така всички ме гледат...
Нещо ще стане с мен? ...
  398 
Храмът пустеещ стана пак свят.
Паяжини, клатейки се, обираше камбаната.
Светците се връщаха от свят по свят,
свещите отдолу нагоре пламваха.
Вятърът обикаляше и ехидно се кискаше ...
  374 
Черна е нощта, сънищата пропукани.
Утрото се ражда в неделя тъмносиво.
Губят очертания лодките на пристана,
за тези, за които животът е безсмислен.
Бурно е морето, пясъците плаващи. ...
  373 
Ти ли си тази, в която се клех?
Защо съм тогва пред теб на колЕне?
Дрипав пияница сложил каскет
на пътя ти, петаче да подхвърлиш.
Аз нямам мечти, имам твоите спомени, ...
  368 
Защо шепнеш? Вземи ме тишина.
Тялото на гаргите оставям.
Мълчиш като другите, но ме обичаш.
Думите ти на червеите завещавам.
Искаш ме, но коя сте, Вие Госпожо? ...
  345 
Те вързваха въжетата със сложни възли.
Псуваха мръсно и се обзалагаха.
Нахъсани като орли без криле. Ръце
забиваха с чукове по нейното тяло.
Тя не потрепваше. Върхът бе тяхната цел. ...
  1256 
Дойде бясна и блъсна на масата сметката:
Затваряме!Плащай или излизай навън!
А навън хората по-безчувствени от роботите,
но нейна бе кръчмата и електрическият стол.
Дойде пак, забърса от масата щурците. ...
  501 
Тиха зима. Не фучи и не вилнее.
Миражите ѝ-истински са случки.
Глупакът, как да знае,
че ледът ѝ реже му вените?
Облечен още в детските си дрешки, ...
  428 
Зад молещите очи на кучето,
бездомникът се прави на заспал.
Слънцето бясно нагряло е кутията.
Монетите след залез ще се разтопят.
Накрая очите се разплакват- ...
  395 
Вречен в теб Любов,
целият потънах.
Кои след твоят зов,
да останат разумни могат?
Не шептях, а виках! ...
  563 
Да те покажа на всички искам.
В онази, червената рокля облечена.
Да изтичат очите на всички,
пред красотата ти естествена.
Да те хвана под ръка, едва дишайки. ...
  618 
Родих се сам, толкова сам...
Търсих те навсякъде.
Пред прага си била.
Защо не влезе?
Защо затръшна вратата? ...
  438 
Щъркелите с клюновете си затракаха,
над оглушалата от тишина камбанария.
Пролетта събуди се и всички се прозяваха,
земята се протегна и разтвори се цяла.
Наизкачаха от нея сънища навсякъде, ...
  406 
Propuestas
: ??:??