Tilenus
228 el resultado
Търкулвам си очите в кръг по пода.
Въртят се в свиваща спирала.
Дочувам шепот с устните на Юда
- устни с изтрито червило да искат.
Нямам вече нищо за разпъване. ...
  455 
Не оставяйте душата си самотна.
Ще ви открадне всички спомени.
Дълбоко в дълбините си безпътна,
ще им пее и ще бъдат кърмени.
Когато дойде най-после денят, ...
  501 
Сънувах гара, човек, билет и самота.
И с влак пристигаща смъртта.
Без власт над време и земя,
притежаващ сила само себе си да спра.
Хукнах да се надбягам. Да спася! ...
  547 
Сред звездите беше с нашите крила.
Сега до мен заспива сгушена.
Как мога да заспя така,
когато толкова очи ме гледат влюбено?
Разбрах, че я ревнувам, завиждам. И мразя! ...
  480 
Помня как с малкото пари
купувах всеки ден цветя (и още е така).
Помня, че единствената си Любов
ѝ дадох, в едно с душата.
Тя една бе, а ловците много. ...
  384 
С токчета като забавен секундарник,
отмерваше мисли самотник в нощта.
Луната с око го държеше на мерник,
но той не бе тук, а далеч в пустошта.
Вървеше тяло, нужно на земята. ...
  558 
Поглеждам в дулото и се прицелвам.
Любовта ми е на мерник.
Натискам спусъка и потрепервам.
С един изстрел съм убил безбожник.
  550 
Прострелян коварно. Отсъдиха-паднал.
Затвориха Ангел в човешкият ад.
Лекуван с Господ- по три хапчета дневно,
сред стотици камбани, тихо стенещи там.
Бе, като себеподобен сред дехуманизирани. ...
  396 
Киселото грозде било рубинено римско.
Решено да го пази, гаргите били стотици.
Това са спомени на едно плашило бостанско.
На хълм като череп, забито от безбожници.
Неизличимо болно от любовна хистерия. ...
  417 
Слънцето пада и се дави в кръвта си.
Щурец изтръгва някъде сърцето на цигулка.
Като Торквемада спомени стягат ме с връвта си
за една истинска любов, умряла преди да стане булка.
Плаша се до смърт, мѝсли вечер да разтягам. ...
  463 
Защото се кълнях в най-чистата любов,
я припознах в Мария Магдалена...
Затова ли чувствам гвоздеите Ви сега?
Или съдбата ме заклещи в кръстопът?
Птерозавърът е беззащитен на земята. ...
  470 
Малка и чиста, лъкатуши като вени.
Пред дребни камъчета съдбата си отбива.
Не ромоли, тя говори със кристали
и е цикличност неизмерима.
Поглеждам в нея, тя ме отразява. ...
  468 
Представа за живот
Представата ми е, че живея в затвор.
Сам, сред хиляди осъдени.
Затвора е построен от мен в отговор
на отвратеноста от диалози. ...
  584 
Изпълнен съм със тишина,
но не от тези мъдрите, а мокра.
И водораслите зелени са трева,
в очите на потъващият остров.
Давят се мечти, цветя, дървета. ...
  386 
Аз още я имам.
И не говоря на Вас, а на бутилката.
Скрита дълбоко в мен
тя излиза вечер, когато съм много сам
и милва по тялото ми всички рани. ...
  420 
Със зимните сутрини се излежавам до късно.
Едва ставам, измивам чиниите и правя кафе.
В душта ми, там е толкова... разхвърляно.
Дали досега не е живяла в привиден ред?
Обирам праха, изхвърлям боклуците. ...
  445 
Една прашинка по време на битка
влезе, може би случайно в окото на войник.
Той търпеше, но не можеше да вижда.
Друг се намери, веднага го смени.
Войникът в кръв белези и рани ...
  436 
Едно сърце биещо до пръсване
се приближи до мен.
Откраднали го още от детенце
днес то бе избягало от плен.
Но бе забравило и пътят и дома ...
  457 
Колко ли дълго вече вървя!
И мой ли е този път?
Боли ме кръста и ходя приведен, почти пълзя.
Пищят в ушите недоволни гласове.
Оглеждам се, никого не виждам, сам съм. ...
  475 
Истинската любов не е за бедните.
Те пресъхват, едва се прехранват.
Истинската любов не е за богатите.
Харчи ги лесно животът, трудно събиран.
Любовта е светият дух, не звездите. ...
  442 
Оставм при теб.
Ст. Русев
Пишеш се нощем, изпращаш се в пликове.
Устата ти стиска сълзи- мисли неказани.
И толкова облаци, колкото вятър веещ мигове... ...
  391 
Купих си изкуствени рози в саксии без пръст.
Истинските повяхнаха и с пръстта си заминаха.
Останалата много тор, ненужна на никого,
обещвам да изхвърлям законосъобразно
в био боклука.
  438 
  517 
Половин Душа
Ст. Русев
Поздравите отбягва или вяло им отговаря.
От мигащите лампички му се повдига.
Блуждаещо по улиците се прибира ...
  420 
В съня си виждах кална и шеметно бърза река.
Цялата с водовъртежи и подводни камъни.
Виждах и, че нататък няма повече земя.
И пълна е с говорещи риби, но от разум лишени.
Пропадаше реката, но само аз и виждах края ...
  459 
Не мога да Ти кажа ,,Обичам те,,
Затова реших да го напиша...
Някак са ми трудни думите,
от страх започвам да ги хълцам.
И уж, подредени, а като рибя кост, ...
  2173 
Редник Пресли...
Преди точно 55 години в Германия пристига един необикновен редник от САЩ, който трябва да отбие военната си служба - кралят на рока Елвис Пресли. Неговата казарма изглежда така: бързи коли, хубави жени и много рокендрол.
След Втората световна война Елвис
отбива военната си служба в ...
  646 
Възможно ли е да направим невъзможното?
А имаме ли смелостта?
Да върнем в гнездо умряло птиче и да го окрилим в мечти.
Да изтръгнем тръните от сълзите, забили се в душите ни,
а те да се разлистят пролетно, да ухае всичко, да жужат пчели. ...
  907 
Propuestas
: ??:??