valiordanov
1.812 el resultado
"Сбогом" да ти кажа - днес не мога.
Очите ми се давят във сълзи.
Бушува в мен от теб разпален огън,
а мисълта, че си далеч - кърви.
Не се отдалечавай. Не, не искам. ...
  2461  10 
Боли ме, Господи, боли.
Безценното - и то загнива.
Откак министър е Веждѝ,
митът за Златен век се срива.
Културата му, Боже мой, ...
  409 
Някъде далеч
тишината ми крещи…
Чувам звездопад…
Влизам в твоите очи…
Някъде далеч ...
  467 
Вече има в парламента
много нови Екстри, Менти...
Екстра вече е купона.
С Мента почва пък сезона.
Екстремента в парламента ...
  495 
Не е от тия, дето мълчешком
фитилите на времето подпалват.
Крещи дори и в собствения дом
като сърдит, премръзнал, черен гарван.
Понякога дори е нетърпим. ...
  534 
Тя дойде с тиха стъпка, с усмивка.
Дълго чакана влезе у нас мълчешком.
На надеждата огъня, още нестихнал
анонсира я - лидер на нашия дом.
Срамежлива и кротка и съвсем непорочна, ...
  583 
Двайсет години в страната горчи от измама.
Двайсет години, заровени в тиня и кал.
Двайсет години лъчи на надеждата няма.
Двайсет години, хомот ни е черният шал.
Бялата птица от разказа, няма я още. ...
  650  11 
Удари гонгът. Никой не умря.
Съдиите се сгледаха свирепи.
За жив човек ли ще са без душа?
Нима ще ги усетят, че са слепи?
Залата неистово крещи. ...
  410 
От лимоните знам, че е кисело.
От бананите само сладни.
От мастилото, с болка изписано,
може би не горчи, а боли.
Обожавам "вкусът" на мастило. ...
  672  13 
Проклето да е миналото време,
как неусетно някак си изтече.
От мен успя то спомени да вземе,
които са достатъчно далече.
В сегашното безпаметно се скитам. ...
  494 
Да се скрия ли? Не! Ще остана.
Да се стича водата над мен.
Да измие душевната рана
като в стар, неизползван леген.
От житейското дъно да пръска. ...
  637  12 
Избирахме си новите управници
с надежда и ранени от предишните
наричани от всички ни ограбници...
Те даже не признаваха Всевишния.
След избора, народът тържествуваше. ...
  507 
Тя беше тайнствен екземпляр
за всички от квартала.
Домът бе нейният олтар.
Не пушеше цигари.
Само пиеше вода... ...
  462 
Любов във чаши няма да налея,
че в тях наливам други питиета.
За нея мога песни да запея,
а също да напиша и куплети.
За нея мога тихо да разказвам. ...
  520 
- Защо не пишеш за любов - ме питат -
а чернотата в думи ни поднасяш?
- Защото ме пронизват новините,
които всяка вечер ни показват.
- Не гледай телевизия тогава! - ...
  457 
По стълбовете само некролози.
Завоите - отрупани с цветя.
От миризма на карамфил и рози
не се усеща как вони газта.
От мраморните кръстове студее. ...
  686 
Тя не е от тези котарачки
дето стават само за играчки.
Има си характер и капризи.
В нервите ми влиза и излиза...
Спи когато всички сме на крак, ...
  596 
Днес попитах дъжда за звездите:
"Докога ще са скрити от мен?"
Той ритмично се смееше, тихо,
а смехът беше остро студен.
Локвата също попитах: ...
  467 
Съкива ли, батка, новините?
Скука. Сякаш сме в Ямайка.
Я излез им позавий сърмите,
тури взрив у някой таратайка.
Но ме дръж в течение за всичко. ...
  487 
Не те деля на две - като монети.
Не съпоставям минало със утре.
Не мисля прозаично, а в куплети.
Решенията вземам мъдро - сутрин.
Ужасно ненавиждам неизвестните, ...
  1613 
Ало... Имате грешка...
Дъщеря?... Нямам, сори!...
Не! Не съм ветеран...
Млад съм!... Да...
Я не ставайте смешен!... ...
  432 
Момчетата играха като хали,
развинтиха руснаците с игра.
Окичиха се с бронзови медали.
Днес празник е за цялата страна.
Безсънни нощи, трепет и вълнения ...
  452 
По устните ти капчица наслада
блестят подобно утринна роса.
Да ги отпия искам без пощада
под напор на вулкана на страстта.
Кръвта кипи като гореща лава. ...
  409 
Завоите отдавна крият смут
и неизвестност, дето само плаши.
В тунела хоризонтът е издут.
Страхът не шава, затова е прашен.
Скоростта се хили изтървана, ...
  499 
Когато изкача се на върха,
зад който слънцето очите скрива,
пред мен ще се разгърне хубостта
на моята България красива.
През хребетите някъде далеч ...
  468 
Те лаеха бездомно несърдити.
Гласът им се забиваше в тревата.
Блестяха им от влагата очите.
Трепереше като листо Луната.
Зъбите им, като молитви остри, ...
  345 
В зелената прегръдка на гората
ехти смехът на бягащи вълни,
които дразнят палавия вятър
в листата на гората да шуми.
Облаци се сбират по небето. ...
  421 
Когато съм проплакал, било есен.
Събота било е, като днес.
Плачът подел житейската ми песен.
Днес плача пак, за истина и чест.
Септември месец. Пети ден пореден. ...
  742  15 
Добър стрелец си. Точно ме улучи.
Куршумът във сърцето ме прониза.
Такава смърт присъща е за куче,
което е съдрало чужда риза.
Очите ми, отворени и мокри, ...
  608  16 
Става реч, че съм речен човек.
Не изказан и не изречен.
Аз съм минало, настояще, късмет...
Да! Мислете за мен като вечен.
Край реката живея и дишам вода. ...
  355 
на Дидо
Е, капитане, рейсът ти свърши.
От мъката пият жадни звезди.
Всички са тихи. Очите си бършеш.
Луната ти свети и остро мълчи. ...
  435 
Танцувахме и може би нарочно
очите ми се впиваха в плътта.
Напуканите устни на порока
повтаряха от спомена греха.
Гръдта ти се долепяше до мен ...
  507  13 
Когато затворя очите си,
тишината усещам двуостра,
а смехът във водата на рибите
пак ехти като празнични тостове.
По вълните - дантели изплетени, ...
  505  11 
Добър стрелец си. Точно ме улучи.
Куршумът във сърцето ме прониза.
Такава смърт присъща е за куче,
което е съдрало чужда риза.
Очите ми, отворени и мокри, ...
  519 
В този свят, в който съм днес,
все се лутам бездънен и празен.
Имам воля, имам и чест.
Имам сила за обич и мразене...
Не разбирам защо тук съм аз. ...
  529 
Празнувай, сине, своя ден рожден!
В календара празникът е личен,
но бъди с приятели, не с мен,
въпреки че много те обичам.
Зная, сине, вече си голям ...
  18312  22 
Ще мине всичко, казваш? И това?
Водата по трасето си изтича.
Животът ни, прилича на река.
И на какво ли още не прилича?...
Нощта се вглежда в миналия ден ...
  1160 
Халосните патрони рикушират напразно.
Нека бойни уцелят целта поразена.
Аз не съм нито Дявол, не съм и Ангел.
Защо като тартор избрали сте мене?
Стихове пиша. Разголвам душата. ...
  639 
Видяхте ли как дяволът дойде,
обяздил гордо бялата кобила?
Размахал не камшик, а страхове.
Смехът му бе по-гневен и от цвилене.
Хамелеони пъплеха пред него. ...
  503 
Два дявола се срещнали в гората.
Единият бил в тяло на жена.
Берял цветя, развявал си полата...
На птиците той дебнел песента.
Другият съвсем пък неслучайно, ...
  443 
Propuestas
: ??:??