valiordanov
1.812 el resultado
Надгарча разпиляна топлината.
Слънцето в прозорците се хили,
с лъчите си танцува по стената.
Паяци в ъглите са се скрили.
Въздухът тежи като причина. ...
  499 
Всеки, който погледне в онзи кладенец пуст,
хвърля своята сянка и водата се стапя.
Огледало житейско на душевния трус.
В дълбините единствено тинята цапа.
Зеленясват стените като спряло сърце. ...
  530 
Небето плези огнени езици,
плюе по земята бучки лед.
От плясъка на звучните камшици
страхът се буди в смелия човек.
Коне препускат в тъмното безвремие. ...
  470 
Странна фирма аз видях наскоро.
Дейност - изкупуване на мед.
Всеки, все за фирмата говори,
казва се - "Киркор и Бенаред".
Струпани са възрастни и млади, ...
  523 
В кръчмата е димно и горещо.
Смърди на алкохол и на цигари,
запалени като църковни свещи,
в които бавно времето изгаря.
Потта като разлято вино лепне. ...
  467 
Най-хубавия стих ще ти напиша,
в който всеки вятър ще поглежда.
На твоята усмивка ще прилича,
ще има моя ритъм за надежда.
Въпреки че дните ми са къси, ...
  551 
Животът е камшичен удар. Реже.
От ударите белези остават.
Проблемите, като рибарски мрежи
заметнати, на улов се надяват.
Дяволът размахал е веслата. ...
  443 
На свещите ще срежа светлината,
че Бог с едното вече не довижда...
В житейски кръг превръща се земята,
добро със зло надгражда и съзижда.
В свещената книга избледняват ...
  355 
Еврупейску стана нашту селу.
Казвът, лундунчанин гу привзел.
Разпуреждъл се ачик и смелу.
Бил ругат кът селския кузел...
Производству, казвът, щял дъ прави. ...
  412 
Зад вратата дебне и мълчи
онзи страх, от който нямам нужда.
Всяка стъпка, зорко ми следи.
Стаята си чувствам като чужда.
В тишината паяци тъкат ...
  503  12 
Ша ти кажа, Маро, ама тайну.
Дън ни чуят унез шаврънтии.
Аз сига съм в Филибету, майна.
Не, ма, не... От кво дъ съ крия?
Снимът ма... Не съм издукарън. ...
  462 
Предизборно да вдигнем черен флаг!
Да обявим национален траур!
Бездарници ще управляват пак.
За палците си да се хванем здраво.
Културата е само силикон. ...
  557 
Шестнайсет дома - ключ не ги заключи.
Шестнайсет къщи - свещи осветиха.
На Спасовден трагедия се случи.
С шестнайсет души - живи се простиха.
Шестнайсет гроба прясно изкопани ...
  579  11 
Какво ти пука всъщност тишината,
горчилката на хапчето за сън,
задушната прегръдка на мъглата,
забитият в душата остър трън?...
Защо наричаш бурята - приятел ...
  1057  13 
Върни се... Не!... Това не е героят!...
Недей да фъфлиш, ясно говори!...
Идеята за образа е моя...
Не казвай нищо... Бързо се върни!
Сега акцент... Метър не минавай... ...
  466 
Миралаят посърна. Сълзи му кълвяха очите.
Студът, като знаме, въжето със бримка развя.
Заптиета прегърбени дебнеха в нищото скрити.
Над бесилото гарван опелото си закрещя...
Три дни го моли: „Подпиши свободата, човече!” ...
  3097 
По славата хвърли парцал и отиде в Балкана.
С гърдите пое аромат от Шибилски мечти.
Верен на себе си, ти до края остана
малка свещичка в световния храм да гориш.
Култови реплики още звучат сред народа: ...
  859  26 
Изплезиха езиците двуостри
"народни" дъщери и синове.
Пред избори не може да се пости!
За кокала е битката въобще.
Един през друг залагат си капани ...
  569 
Само ти в този камък умееш
своите чувства да съживиш.
С ръце да го караш да пее,
със сърцето когато твориш.
Не захвърляй длетото, човеко. ...
  588 
По реката се носи молитва,
а дълбоко във нейната пазва
моят повик на плитка се сплита.
Всички топли копнежи разказва.
Към голямата морска прегръдка ...
  636 
Понякога очите ни са вятър.
Понякога очите ни са дим.
Прегръща ни житейският театър,
а ние като статуи мълчим.
Оцвъркани от птици полетели, ...
  572 
Вълните се разбиваха в скалата.
Венците им се пенеха от гняв.
Времето поглъщаше мъглата
от злобата, строшена между тях.
Месецът, от гледката посърнал, ...
  461 
Палиш ли още нощите с дълги фитили,
за да избухне в пламъци новият ден?
Искам да викна, а нямам физически сили.
Чувствам се грохнал. Душевно съм сякаш сломен.
Кавал и камбана, отвътре ми, яростно вият. ...
  693  12 
Искам да мога и зная, че искам.
Плувам във огън горещ и разплискан.
Вярвам във Рая. Боя се от Ада.
Смело мечтая, а винаги страдам.
Крача забързан с опънати нерви. ...
  524  13 
Няма блясък в моите очи.
Дави се в сълзите им света.
На живота екотът звучи
в две горящи ледени слънца.
Мислите се вият като дим. ...
  503 
Защо си ни направил Ти от кал?
Нямаше ли благородни смеси?
Калта сега не ни е идеал,
измъчват ни по-други интереси.
Защо създаде Ева от ребро? ...
  555 
Разблели са се агънца в кошара,
подплашени от хорски апетит.
Светецът Георги е за тях кошмарен,
с кръвта им щом калява своя щит.
Живота си оплакват твърде кратък. ...
  585  13 
Разговаряха две врабчета
между два храста къпинени.
Бяха съвсем разгневени
и доста наперушинени.
Първото каза с насмешка: ...
  518  10 
Ще те попитам - как да проумея
колко е далечна близостта?
В реално време двамата живеем,
а нереална ни е любовта.
Вечер двама ни една луна огрява. ...
  3058  15 
Преспивах с нея вечери подред.
Тя сгушваше се в моите обятия.
От страстите, разтапящият лед
превръщаше потта ми във разпятие.
Горяха мислите като пожар, ...
  621  13 
В неделя тишината е студена.
Камбаната във църквата се мръщи.
Оградата опасва като вена
дома, към който в този ден се връщам.
Вятърът шушука във тревата. ...
  428 
Шепа коледно звънчене,
от елхите острилца,
шити Сечкови гоблени,
цели шарени яйца,
от кокичета камбани, ...
  669  13 
По молба на Siana!
Дядо, няма да те гоня.
Поздрава ми приеми.
Почерпи ме със бонбони.
Жив и здрав ми ти бъди. ...
  1978  19 
В морската кръчма се случваха странни неща.
Все беше препълнена, гъмжеше от тишина.
Нямаше място за гости - безлюспи шарани...
Бе кръчмата тясна. Имаше много рапани.
Трептяха на дансинга няколко плоски калкана. ...
  568 
По-жестока си ти от ламя.
Тя триглава е, ти си тримислена,
тя бълва огън от всяка уста,
ти ни веднъж не изрече истини...
Тя е цялата в люспеста броня, ...
  521 
Тегне мъка в цялата страна,
южни птици даже не долитат.
Кукувица някъде запя,
сякаш за сълзите заразпитва.
Чуй гласа ú, Боже, само Ти, ...
  1168  10 
Очите на реката са зелени,
приличат ми на твоите очи.
Морските са винаги солени,
а уж са огледало на мечти?...
Ръцете на реката са два бряга ...
  492 
На гарата прашна щом влакът изсвири,
мама помаха, лицето си скри.
Мъгла я прегърна и вече не виждах
жената любима със влажни очи.
Далеч аз отивах. Не знаех за колко. ...
  794  14 
Глас камбанен въздуха погали
и звездите ярко засияха.
От небето ангелски хорали
над земята сякаш зазвучаха.
Свещите трептяха като свила, ...
  831  14 
Най-неустоимите бедра
и парещият допир на косите,
мъжа от мен превръщат във скала,
а страстите ми, като лък извити.
Звездите, като звуци от китара, ...
  515 
Propuestas
: ??:??