Имали ли сте усещането, че не изпитвате нищо към никого? Не изпитвате нищо, освен една голяма, безгранична празнота? Безкрайна апатия към всичко. Дали за обич сме родени днес на този свят? Като бъдем наранени, гасне всичко в нас. Сигурно се е случвало на всеки. Случи се и на мен. Убиха надеждите ми, погубиха мечтите ми. И заживях в постоянен мрак. Затворих се в свой измислен свят и заживях със страданието. Сякаш не можех да се освободя от него. Не можех или не исках. Не допусках никого до себе си, всичко ме дразнеше. Живеех като насън.
Седмиците си минаваха, а аз вървях по път, от който нямаше връщане назад. Бях попаднала на Булеварда на Разбитите мечти. Вървях по дълга глуха и празна улица сред болезнена тишина. Единствено сянката ми вървеше редом с мен. Единствено нейното сърце биеше. Мислех, че няма връщане обратно към живота. И тогава изведнъж се случи чудо.
Не можех да повярвам, че раждането на едно малко и крехко същество ще ме промени толкова много, че ще ме измъкне от мрака, ко ...