Едно малко чудо

       Имали ли сте усещането, че не изпитвате нищо към никого? Не изпитвате нищо, освен една голяма, безгранична празнота? Безкрайна апатия към всичко. Дали за обич сме родени днес на този свят? Като бъдем наранени, гасне всичко в нас. Сигурно се е случвало на всеки. Случи се и на мен. Убиха надеждите ми, погубиха мечтите ми. И заживях в постоянен мрак. Затворих се в свой измислен свят и заживях със страданието. Сякаш не можех да се освободя от него. Не можех или не исках. Не допусках никого до себе си, всичко ме дразнеше. Живеех като насън.
       Седмиците си минаваха, а аз вървях по път, от който нямаше връщане назад. Бях попаднала на Булеварда на Разбитите мечти. Вървях по дълга глуха и празна улица сред болезнена тишина. Единствено сянката ми вървеше редом с мен. Единствено нейното сърце биеше. Мислех, че няма връщане обратно към живота. И тогава изведнъж се случи чудо.
       Не можех да повярвам, че раждането на едно малко и крехко същество ще ме промени толкова много, че ще ме измъкне от мрака, който ме обгръщаше. Раждането на моя племенник преобърна живота ми, показа ми светлината в края на тунела. Насочих чувствата си и цялото си внимание към него, той се превърна в причина да се завърна от Света на сенките. Гледах го как расте с всеки изминал ден и го обиквах все повече и повече. Бях до него, когато се усмихна за първи път, когато проговори, когато направи първата си стъпка, наскоро дори започна да танцува. Мрачните дни свършиха и се замениха със светлите и щастливи мигове, които може да ти дари едно дете. Тръпки ме побиват, когато си помисля, че ако се бях оставила скръбта да ме победи, никога нямаше да видя сладкото му малко личице, нито как протяга малките си ръчички към мен, как се усмихва или как се сгушва до мен, когато плаче или е уморен. Сега цялата ми обич е насочена към него и се чувствам невероятно щастлива.
       И винаги, когато се случи нещо лошо, което би ме подтикнало отново да тръгна по Булеварда на Разбитите мечти, си спомням за малкото сладурче, което ме обича и има нужда от мен. Той винаги ще си остане моето спасение, моето малко чудо. Чудеса стават, повярвайте в тях!