Не претендирам да дам някакви велики научни доказателства по въпроса. Все пак говорим за вяра, а вярата е чувство и едва ли може да бъде доказана. Затова по-скоро ще се опитам да изложа моето усещане, логика и чувство за нещата. Така че ако мислите, че сега ще изреждам куп доказателства по въпроса – може да останете разочаровани. За мен смисълът е по-скоро човек да усети нещо и дори безупречното изреждане на една камара доказателства само по себе си няма да докаже нищо, ако не докосне вътрешните усещания на човека отсреща. Един вид ще се опитам да вложа повече душа и това ще бъде водещо пред „солидните“ евентуално аргументи. Идеята е да подтикна човек към размисъл и реална промяна, а не някакво сухо говорене, надприказване, словесна битка с останалите потребители ...или неща от този род ако ме разбирате :)
Лично от моя гледна точка, религията (конкретно православието) и науката никога не са си противоречали чак толкова сериозно и принципно няма как да си противоречат. Но науката не знам защо се приема като нещо неопровержимо и на 100% вярно само по себе си? Науката може да е вярна само ако нещо е доказано на 100%, а доста хора незнайно защо да речем приемат редица теории и предположения като нещо едва ли не неопровержимо и нещо доказано. А дори и смятаното от науката за доказано, пак не може да се твърди като доказано на 100%, защото не се знае дали доказващите дадена теория, имат достатъчно пълен поглед над нещата. Само пример давам в тази насока, за да ме разберете какво имам предвид – преди време науката е смятала холестерола за нещо лошо, вредно и опасно. В днешно време вече се смята, че всъщност холестерола също може да бъде полезен и се разграничават добър и лош холестерол. Т.е. науката опровергава сама себе си и предишните си открития, защото се оказва, че в даден момент не е била наясно с всички обстоятелства и въпроси, на които трябва да отговори. И това е само един пример как новите научни открития отричат някои стари научни открития. Защото е много трудно да обхванеш всичко за всичко, за да имаш пълен достъп до знанията необходими да гледаш на 100% обективно. И неслучайно обикновено колкото повече знаем се оказва, че толкова повече не знаем. Затова не би трябвало да приемаме научните теории като нещо на 100% достоверно и неопровержимо доказано.
Обикновено ако противопоставяме науката и религията, то науката вярва в еволюцията сама по себе си – някаква природна сила и енергия, която се развива по някакъв си нейн начин - животът сам намира начин да продължи, така че да оцелее. Това разбира се се пропагандира и в съвременните филми като „Джурасик парк“ да речем, където „животът намери начин“ да се продължи поколението, въпреки че всичките динозаври бяха женски и уж нямаше как да заченат. Опитвам се да кажа, че като масово се пропагандира едната гледна точка и се набива в главите, нормално съзнанието масово на хората да е леко програмирано към тази същата гледна точка понеже е по-позната, свикнали сме с нея. Докато за другата гледна точка трябва повече мислене, за да си позволиш да я допуснеш и разгледаш като възможна.
Но така, продължавам си – искам най-напред да уточня нещо много важно. То би трябвало да е ясно за хората, но все пак с изненада установявам, че се случва хората да вярват, че според Библията светът е сътворен за 7 дни – или поне така го представят, за да може да се подиграват с християните :) Сега, че звучи нелепо и забавно е ясно. Но също така е ясно, че и тия 7 дни не трябва да се разбират буквално – това са всъщност 7 творчески периода! А всеки творчески период може да е протичал милиони, а защо не и милиарди години. В тоя смисъл, в тия творчески периоди и течение на милиони и милиарди години е нормално да има еволюция докато се появи човека. Възможно е да е имало динозаври и те да са изчезнали, възможно е да има каквито и да е катаклизми. Затова и твърдя, че Православието и Науката няма как да си противоречат, защото те всъщност могат само да се допълват. Но могат да се допълват само, ако Науката подхожда честно и не представя теориите си като едва ли не доказани.
За мен два са основните момента на научните теории, които част от хората приемат като доказани едва ли не – Големият Взрив (1) и Човекът като произлизащ от маймуната (2), чиято доказателствена част всъщност е доста слаба и няма как да бъде вярно. Затова бързам да уточня как нещо бива доказвано – нещо се доказва тогава, когато правиш един и същ експеримент и постигаш един и същи резултат. И сега искам да попитам кой и как може да пресъздаде Големият Взрив и да докаже какво се случва след него? И кой може наистина да докаже, че Човекът произлиза от маймуната вследствие на реален експеримент?
1. Големият Взрив – като християнин не мога да потвърдя или отрека големият взрив. В крайна сметка, Бог може да е разпределил всички небесни светила от един първоначален център, от който са били част. Но друго ми е по-интересно – как един хаотичен и безцелен „взрив“, който не е контролиран от никакъв разум, сам по себе си е успял да разпредели всяка планета на нейното точно място? Че чак да се получи и живот след това? Че и животът след това да придобие разум? Все едно да взривим някаква сграда и тя по някакъв мистериозен начин да се прегрупира в някаква друга структура, водеща до супереволюция и дори надскачаща миналото си? Мислите ли, че наистина това е възможно ако няма някакъв разум, който да стои зад точното разпределение на материята, за да е изпълнена тя с някакво смислено съдържание? Което ме навежда на втора подточка:
2. Разум Личност Природа – ако приемем, че Природата е „разумна“, за да се появи точно разпределение на небесните светила, а също живот, а също и разумен живот (човекът) .....то не смятате ли, че подобното ражда подобно? В смисъл – крушата ражда обикновено круши, а не смокини... козата най-често ражда кози, а не камъни.... хората най-често раждат хора и т.н. ...То тогава според вас – как се е появила личността на човека? Говорим за мислещ, разумен, съзнателен човек. Човек, различаващ добро и зло. Забележете, че сред милионите живи същества на нашата планета, единствено човекът е успял да „еволюира“ до съзнание! Добре, но как така изведнъж се е самопоявило някакво съзнание? Как така само в човека, като да речем много животински видове очевидно са еволюирали заедно с човека в подобни на нас условия? Също ми хрумват и други въпроси – смятате ли наистина, че след милиони години маймуните изведнъж ще придобият съзнание, защото еволюират? Или може би дърветата ще еволюират и ще започнат да мислят? Или пък може би камъните? Наистина ли не ви изглежда това с мисленето и съзнанието повече като дар, отколкото плод на еволюция?
Вижте, няма как природата да даде нещо, което го няма в себе си. Природата и еволюцията могат да създадат единствено животните без човека евентуално, т.е. живи същества водени от инстинкти. Същества, които се подчиняват на природните закони и са водени от тях. Човекът обаче е нещо друго – той е личност, има разум, има и мислене. Т.е. от тук следва, че или природата е личност, има мислене и разум ...или другият вариант е Създателят на природата да е личност, да има мислене и разум. Защото иначе излиза, че сътвореният човек е изпреварил природата, която уж го е създала. Тя не е личност, няма мислене и разум .....обаче хоп троп, малко еволюция и изведнъж човекът е надраснал самата природа. Ама толкова много я е надраснал с големия си акъл, че чак сега и я съсипва с повечето си решения, водени от алчност ..ама това е друга тема де :) Просто само Личност може да роди Личност, следователно това, което ни е създало е личност. Не е просто там нещо си неопределено дето не се знае какво е. В следващи теми, ако успея да напиша такива, ще се постарая да изяснявам повече каква точно е тази Личност.
3. Човекът като произлизащ от маймуната – това е свързано донякъде с нещата дето обяснявах преди малко. Няма как не-разум да създаде разум. А също и неизменимият брой на хромозомите между човек и маймуна са различни и не предполагат човек да произлиза от маймуната. Или пък най-малкото остава странният въпрос защо не са всички маймуни еволюирали до хора и до мислене и личности? В крайна сметка, побратимите маймуни би следвало да видят промените при маймуночовека и да се заинтересуват как и те да достигнат по-големи възможности и да еволюират заедно? Но има и достатъчно маймуни, които живеят сред хората в някои държави – защо те не проявяват някакви сериозни признаци към еволюционни промени? Или след колко милиона години обикновените сега маймуни ще успеят да еволюират до някакъв вид хора с мислене? Дано да си личи колко безумна звучи и тази теория.
Като обобщение искам твърдо да заявя, че прекалено на сериозно се вземат много недоказани научно неща, които са просто едни теории и нищо повече! За мен единствената причина те да се приемат толкова насляпо, повърхностно и лековерно от маса народ е тая, че възможността да има Бог-Личност означава, че трябва по някакъв начин да се съобразяваме с тази Личност ......нещо, което може да не ни се иска да правим. Затова е по-удобно да приемем недоказаните научно теории, но пък за сметка на това нямащи никакви претенции и изисквания. Нищо, че просто не са верни и си остават недоказани теории!
Надявам се да следва продължение...
© Кух Пън Todos los derechos reservados