Всеки ден чакаш едно нещо,

губиш се в празни емоции,

дишаш зловещо.

Искаш всичко да приключи сега

"Трябва да ù кажа истината!"

но за сметка на това

крачка след крачка

продължаваш по пътека "Лъжа".

Затваряш се в себе си дълбоко

и вече около врата ти не е толкова широко.

Започна ли да се задушаваш?

Да ти кажа честно,

отдавна спря да ме озадачаваш!

Само искаш, нищо не даваш,

когато се замисля...

и капка от мен не заслужаваш,

затова спри да се надяваш!

От днес сам по пътеката продължаваш

или както там сте двама,

защото за мен място отдавна няма!

Питай ме дали не бях готова,

готова да ти се отдам,

без да изпитам 

капчица жал или срам.

Сърцето и душата си 

защо не послушах?

По дяволите, не знам!

Дори разумът ми каза:

"Мястото ти не е там!"

Аз напук вървях към теб,

а ти оказа се поредната лъжа. 

Честно да ти кажа,

няма такава плесница!

Върна ме обратно в първи клас,

колкото и да викам,

ти няма да чуеш моя глас.

Учили са ме, че в любовта

нямало място за правила,

но откакто без теб не мога да продължа,

сама си обещах няколко неща...

Искаш ли да ги знаеш?

Не се пули...

За тях можеш само да си мечтаеш!

Искаш да знаеш?

Е, няма как да стане,

избери си някое друго състезание,

щото в борбата за мене загуби,

а и участниците вече са други!

Не съм героиня в "Отчаяни съпруги",

че да ми минават твоите номера,

а и дори на филмовата лента

би изпъкнала твоята лъжа!