Вземи ме с теб, крилата си разпервам,
май дълго застоях се на брега...
Часовникът безропотно отмерва
последни часове до есента.
А лятото във мен е неуморно –
мечти разлиства, изгреви твори...
Душата ми, по детски непокорна,
се впуска с жар в сърдечните игри.
Вземи ме в теб! В сърцето ти дълбоко,
знам, има кътче приказно за мен.
Душата ти, долавям, е широка
по мярка точно да ме грабне в плен.
А моята е цветна орисия,
в която избуява любовта... –
Със теб ще си летим в една магия...
...А нека да си идва есента.