15 ago 2007, 23:35

Когато е сухо...

  Poesía
1K 0 27



Без повод ми стъпка сърцето - не плаках.
(на болка привикнах, когато те срещнах...).
И сто телеграфия гарванни чаках,
а гълъби пощенски с мълнии стреснах.


Светкавици мятах под дяволски вежди.
Бразди изоравах със ялова мъка.
Изпридах лъжите ти - дрипави прежди
и сеех в душата ти с гневност сторъка.


Не беше виновен - така поумнявах.
Продъни ушите ми ехото глухо.
През ситото мокро все тебе пресявах.
Ще сея наново. Когато е сухо.


 

15.08.2007 г.
Дарина Дечева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...