Без повод ми стъпка сърцето - не плаках.
(на болка привикнах, когато те срещнах...).
И сто телеграфия гарванни чаках,
а гълъби пощенски с мълнии стреснах.
Светкавици мятах под дяволски вежди.
Бразди изоравах със ялова мъка.
Изпридах лъжите ти - дрипави прежди
и сеех в душата ти с гневност сторъка.
Не беше виновен - така поумнявах.
Продъни ушите ми ехото глухо.
През ситото мокро все тебе пресявах.
Ще сея наново. Когато е сухо. ...