Следя те
Мира вярваше, че Боян я следи. Не искаше да знае каква е причината. Беше откачено и трябваше да спре. Например, в четвъртък той изневиделица настигна нея и приятелите ù. Тримата тъкмо бяха слезли от рейса и тръгваха към училище. Той се появи до Мира и изкара най-силното “Здрасти”, на което беше способен. Павел и Вяра го погледнаха и му се усмихнаха. За тях това беше случайност, но не и за Мира.
- Ти не беше в рейса с нас, нали?
- Да. Имах среща с един приятел и нямаше смисъл да се връщам до вкъщи. Оттук ми е по-кратко.
Мира си помисли, че Боян я е излъгал. Вероятно се беше скрил някъде около спирката и я беше чакал да се появи. По същия начин я дебнеше и по коридорите на училище или когато тя иска да отиде до магазина. Компанията му донякъде ù беше приятна. Той можеше да е забавен. Това ù харесваше, но си личеше, че той има по-специален интерес към нея. Тя обаче не искаше да се обвързва. Нямаше значение колко можещ и знаещ е Боян. Тя нямаше отново да допусне грешката да ходи с ...