Един Шиник Злато
Прашен вятър винаги града обикаля,
освен когато морска мъгла на земята го сваля
и бях дете, чуло обещание богато,
част от хвърчащия прах бил от злато.
Целия прах вятърът го разнасяше, където
при залез изглеждаше като Бог в небето,
но бях дете, чуло обещание богато,
част от хвърчащия прах бил от злато.
Такъв животът в Златната Порта беше:
Злато на прах във всичко, което се ядеше,
но бях дете, чуло обещание богато, ...