30 ago 2005, 12:24

Расул Гамзатов - Жерави 

  Тraducciones » Poesía, De ruso
3787 0 5

Понякога си мисля, че войниците
останали по бойното поле,
не са под корените на пшеницата,
а в жерави превърнали се те.

И до сега от времената стари
летят и викат с тъжни гласове.
Когато сме печални, за това ли
мълчим и ние търсейки небе?

Аз виждам как във предвечерно време
те плуват горе в бялата мъгла.
Под строй. Навярно преди време
и хората вървели са така.

Но те летят във пътя си далечен,
подвикват в залезната тишина,
и затова ли във гласът им вечен
човешка реч дочуваме едва.

Летят, летят ятата уморени,
летят в мъгла от гаснещият ден,
със промеждутък малък разделени -
навярно пазят мястото за мен.

Ще дойде ден, със жеравното ято
ще полетя в мъглива пелена,
и с птичи глас ще викам към земята –

на живите любими имена.

http://www.litera.ru/stixiya/authors/gamzatov/mne-kazhetsya-poroyu.html

 

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Толкова живот се чувства, и в хората, и в природата, а буквалното е за другото... Наистина поздравления за превода на тези толкова красиви стихове!
  • Поздравления за страхотния превод! А песента ми е една от любимите руски песни
  • Стихът на Расул Гамзатов наистина е прекрасен...А за превода-Понякога чувствам омерзение -цитират го без да ме питат. Един куплет има и в "Дума" , два в статия на Огнян Стефанов.
  • Невероятно стихотворение, просто велико.Без преовеличение ми се насълзиха очите като го прочетох два пъти!! Просто велико!!
  • Поздравления, Дайк! Един от любимите ми текстове. Преводът ти е чудесен!
Propuestas
: ??:??