Понякога си мисля, че войниците
останали по бойното поле,
не са под корените на пшеницата,
а в жерави превърнали се те.
И до сега от времената стари
летят и викат с тъжни гласове.
Когато сме печални, за това ли
мълчим и ние търсейки небе?
Аз виждам как във предвечерно време
те плуват горе в бялата мъгла.
Под строй. Навярно преди време
и хората вървели са така.
Но те летят във пътя си далечен,
подвикват в залезната тишина,
и затова ли във гласът им вечен
човешка реч дочуваме едва.
Летят, летят ятата уморени,
летят в мъгла от гаснещият ден,
със промеждутък малък разделени -
навярно пазят мястото за мен.
Ще дойде ден, със жеравното ято
ще полетя в мъглива пелена,
и с птичи глас ще викам към земята –
на живите любими имена.
http://www.litera.ru/stixiya/authors/gamzatov/mne-kazhetsya-poroyu.html
© Георги Динински Все права защищены