Глава 2
Боб
Самолетът направи кръг над Таити и илюминатора бе обхванат със светло-тюркоазния цвят на крайбрежния океан. След няколко минути Майкъл влезе в зданието на аерогарата Фааа. В залата за пристигащи, където под съпровода на двама музиканти, свирещи на укулеле* (*укулеле – китара, бел. прев), танцуваше полугола, с раскошни огромни пера на главата таитянка. Като излезе навън, Майкъл видя в тълпата на посрещачите невисок оплешивяващ мъж в смачкани шорти с ананасово изображение и изтрити сандали, който държеше лист хартия с написано на него име: «Мр. Палмер».
Майлъл се приближи до него и се представи.
- Казвам се Джек, - каза посрещачът, - пилот съм на въртолета. Мистър Ричардсън ме помоли да ви откарам на острова.
Те дочакаха багажа, отидоха във въртолетния сектор на летището, Джек си подготви документите за полета, и след около час те летяха вече на неголямия въртолет Bell 407GXP, а след час и половина стъгнаха до неголям, но изключително красив остров.
- Пристигаме, - надвиквайк ...