1 мин за четене
Искам час да измоля от неговата монотонна безсъница...
В замъка омагьосан, светлият мой принц тъгува...
Ще се примъкна в краката му като котенце-скитница...
Тихо през съня ще се моля... Нека Него сънувам...
Ще те препиша в тетрадката... само че, вече наживо...
Нежна виола тихо изгаря нощта...
А под възглавето, моята длан... все по тебе тъгува...
Ще се помоля... може да дойде... Бог да помага сега...
Старият Морфей е запял... и не свири вече Орфеят...
Мистиката на чувства добри се преражда в грешност...
Аз над тебе летя... но да влизам не смея...
Само пусни ме... Обичам... Чакай моята нежност... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse