William Shakespeare

Sonette 130

My mistress' eyes are nothing like the sun;             

Coral is far more red than her lips' red,                   

If snow be white, why then her breasts are dun;     

If hairs be wires, black wires grow on her head.     

I have seen roses damask'd red and white              

But no such roses see I in her cheeks;                    

And in some perfumes is there more delight                       

Than in that from my mistress reeks.                                  

I love to hear her speak, yet well I know,                

That music hath a far more pleasing sound;           

I grant I never saw a goddess go;                            

My mistress, when she walks; treads on the ground.         

And yet, by heaven, I think my love as rare            

As any she belied with false compare.    

Уйлям Шекспир. Сонет 130    

Очите ѝ – слънца не бих нарекъл,                  

а устните – далеч са от корал

Гърдите ѝ пък пред снега са пепел,

косите ѝ – конци от чер парцал

Аз рози виждал съм – и бели и червени,  

но няма рози по нейните страни

Парфюм да вдъхна чакам с нетърпение

след туй, що от устата ѝ струи

Гласът познат обичам да дочувам,

но с музика не ще го аз сравня.

Не знам богиня как върви по друма

но по земята тъпче твърдо тя.

Ала, кълна се, буди възхищение

в контраст със толкоз други за сравнение

Превод: Д.Ганев