danda
358 результатов
Не ми достига тишината на разсъмване,
ленивата ù смърт след първата прозявка.
Секунда нежност се събуди. И си тръгна,
за да догони ехото на нервен клаксон.
Не ми достига хоризонтът на ръцете ти, ...
ленивата ù смърт след първата прозявка.
Секунда нежност се събуди. И си тръгна,
за да догони ехото на нервен клаксон.
Не ми достига хоризонтът на ръцете ти, ...
702
7
Той не помни от колко луни е пиян.
Щом е трезвен, сърдит е на Господ.
Син Адамов – грешен и дяволски сам,
грубо псува живота си – кокал оглозган.
В двора си има куче – озъбен вълчак, ...
Щом е трезвен, сърдит е на Господ.
Син Адамов – грешен и дяволски сам,
грубо псува живота си – кокал оглозган.
В двора си има куче – озъбен вълчак, ...
750
14
на Мариела
От толкова лета той нея беше чакал,
а тя не знаеше, че ще го срещне там.
Ноември тихо зъзнеше в стъклата
на ослепелия от лунните лъчи таван. ...
От толкова лета той нея беше чакал,
а тя не знаеше, че ще го срещне там.
Ноември тихо зъзнеше в стъклата
на ослепелия от лунните лъчи таван. ...
948
14
Аз знам – ще ми се случиш някой ден –
нетрайно, безпричинно и скандално.
Като целувка тайна в мрака изморен,
като цветче, родило се в прегръдка скална.
И може би при мен ще спреш за дъх едва, ...
нетрайно, безпричинно и скандално.
Като целувка тайна в мрака изморен,
като цветче, родило се в прегръдка скална.
И може би при мен ще спреш за дъх едва, ...
796
12
посветено
Аз някой ден ще си отида ей така,
недопрочела очерка на болката,
снишила се до възел самота
и лека от тъга, като обрулен облак. ...
Аз някой ден ще си отида ей така,
недопрочела очерка на болката,
снишила се до възел самота
и лека от тъга, като обрулен облак. ...
752
10
Непразна съм с най-тихата от всички тишини,
с онази, след спечелените непонятни битки.
И всяка клетка стон е, ала няма болка. И почти
до дъното достигнах. Но все още ми е плитко.
Непразна съм със спомени за тъмни гари и купета, ...
с онази, след спечелените непонятни битки.
И всяка клетка стон е, ала няма болка. И почти
до дъното достигнах. Но все още ми е плитко.
Непразна съм със спомени за тъмни гари и купета, ...
805
12
Господи! Как за миг се търкулна животът –
сочна ябълка, изтървана от тичащ хлапак.
И преглъщам тъга, и броя невървени посоки,
и протягам ръце да го вкуся отново. Но как?
До върха как се връща отвързана бяла лавина, ...
сочна ябълка, изтървана от тичащ хлапак.
И преглъщам тъга, и броя невървени посоки,
и протягам ръце да го вкуся отново. Но как?
До върха как се връща отвързана бяла лавина, ...
1053
23
Хайде, стига лъжи и измислици!
Тази приказка свърши, на стъпка от Рая.
Ако ще векове да прелиствам,
все такъв, все сълзлив ще е краят.
Да, ама... плащам със сълзите кредит ...
Тази приказка свърши, на стъпка от Рая.
Ако ще векове да прелиствам,
все такъв, все сълзлив ще е краят.
Да, ама... плащам със сълзите кредит ...
833
18
Небето си раздрах от дъждове
и слънцето в илика му тропосах.
Над мене виснала е дреб, а не небе,
ненужна дреб върху гърба на просяк.
Морето ми пресъхна без сълзи, ...
и слънцето в илика му тропосах.
Над мене виснала е дреб, а не небе,
ненужна дреб върху гърба на просяк.
Морето ми пресъхна без сълзи, ...
818
7
Аз до болка се съдих сама
и достатъчно тъпках своето име*.
С повод, без повод, с вина, без вина
съвестта си разпъвах.
Без да питам дали е невинна. ...
и достатъчно тъпках своето име*.
С повод, без повод, с вина, без вина
съвестта си разпъвах.
Без да питам дали е невинна. ...
844
5
Един подир друг се изнизват горещници –
шепа разпилени мъниста от огън –
и бесува денят – непокаял се грешник,
и след залез ругае пиян, вместо сбогом.
Чак до кръв е забило петите си лятото ...
шепа разпилени мъниста от огън –
и бесува денят – непокаял се грешник,
и след залез ругае пиян, вместо сбогом.
Чак до кръв е забило петите си лятото ...
816
10
Ако тъгата имаше крила, то те със сигурност щяха да бъдат жълти – мислеше си Тя, докато наблюдаваше с възхита изящната пеперуда, която бродираше идеални овали около гроба. Дали пък това не е душата на майка ù, преродена в крехко, ефирно създание, което с нежността на току-що събуден слънчоглед освет ...
1140
8
автори: Венцислав Янакиев (magnum) и Даниела (danda)
Blue
Луната тъгува – без теб нали дишам,
и изтънява във синьо до скъсване.
Сърцето – отдавна във тебе излишно, ...
Blue
Луната тъгува – без теб нали дишам,
и изтънява във синьо до скъсване.
Сърцето – отдавна във тебе излишно, ...
775
12
Да, тя е кучка, не заслужава даже капка жал,
не заслужава и троха от праведната ви трапеза,
безпътна е, грехът полепнал е по нея като кал,
очите ù горят, дъхът ù омагьосва – дяволска метреса.
Без свян се люби в скута на непразната луна ...
не заслужава и троха от праведната ви трапеза,
безпътна е, грехът полепнал е по нея като кал,
очите ù горят, дъхът ù омагьосва – дяволска метреса.
Без свян се люби в скута на непразната луна ...
1161
22
Запазих на върха на кýтрeто си песъчинки три,
от онзи час, преди петлите трети глухо да запеят –
една за спомен, една забрава, а трета да боли –
ни дъжд да я отмие, ни вятърът да я отвее...
Запазих вляво от брега оголен стъпки три – ...
от онзи час, преди петлите трети глухо да запеят –
една за спомен, една забрава, а трета да боли –
ни дъжд да я отмие, ни вятърът да я отвее...
Запазих вляво от брега оголен стъпки три – ...
1000
12
Всяка дума смълчана, всяка спъната мисъл –
рожби несбъднати, неплатен кръвен данък...
И преглъщам на сухо дните си клисави,
нощем трупам във ляво грамада от камъни.
И не зная ръцете си, щом до тебе не стигат. ...
рожби несбъднати, неплатен кръвен данък...
И преглъщам на сухо дните си клисави,
нощем трупам във ляво грамада от камъни.
И не зная ръцете си, щом до тебе не стигат. ...
1087
18
Днес вятърът пое отново грешен курс –
навътре в мен, до мислите ми скрити,
обърка графиката на послушния ми пулс
и думата „обичам” ме загриза упорито.
Обичам сутрин да те имам – невъзможен! – ...
навътре в мен, до мислите ми скрити,
обърка графиката на послушния ми пулс
и думата „обичам” ме загриза упорито.
Обичам сутрин да те имам – невъзможен! – ...
841
7
на П. Б.
Три сака забравен живот, съдрани от мъкнене,
на дъното – кадри от спомени, спят в нафталин,
тя плахо наднича във тях, когато небето замръкне,
когато луната без четка размаже нелепия грим. ...
Три сака забравен живот, съдрани от мъкнене,
на дъното – кадри от спомени, спят в нафталин,
тя плахо наднича във тях, когато небето замръкне,
когато луната без четка размаже нелепия грим. ...
3262
8
28
„Артистът в пазвата си крие авлига...”
Г. Велчовски
Затварям поредния лист без сюжет –
телевизия, жега, бира и мръсни чинии,
безвкусна цигара, един незавършен куплет, ...
Г. Велчовски
Затварям поредния лист без сюжет –
телевизия, жега, бира и мръсни чинии,
безвкусна цигара, един незавършен куплет, ...
1085
21
Добро утро, моя любов! Днес къде да те скрия?
Слънцето юнско не жали, огрява и мислите даже.
Вълните пък морски се мятат във бясна кушия,
газят нозете ми, до нощта ще е смазан и плажа.
Онзи плаж, на който те криех в рисунка на пясъка, ...
Слънцето юнско не жали, огрява и мислите даже.
Вълните пък морски се мятат във бясна кушия,
газят нозете ми, до нощта ще е смазан и плажа.
Онзи плаж, на който те криех в рисунка на пясъка, ...
771
8
Щом изваля и последната нежност, миг преди съмване,
щом уморени косите ми със дъха ти спрат да флиртуват,
щом и луната ревнува, щом дъгата среднощно се сбъдне,
значи си тук. Значи живея. Значи за кратко наяве сънувам.
Щом тъгата ми пие мартини на плажа и за вечер изчезне, ...
щом уморени косите ми със дъха ти спрат да флиртуват,
щом и луната ревнува, щом дъгата среднощно се сбъдне,
значи си тук. Значи живея. Значи за кратко наяве сънувам.
Щом тъгата ми пие мартини на плажа и за вечер изчезне, ...
719
6
Търси се обич изчезнала – млада, наивна и дива.
Отличителни белези – хич, ама хич не ù пука,
с камуфлажни кубинки и рокля от думи бодливи,
с вчерашен грим и със седем лъжи във юмрука.
В погледа с осем надежди, кървящи от залези, ...
Отличителни белези – хич, ама хич не ù пука,
с камуфлажни кубинки и рокля от думи бодливи,
с вчерашен грим и със седем лъжи във юмрука.
В погледа с осем надежди, кървящи от залези, ...
777
11
Аз имам много лица.
По малко на всяко приличам.
Аз съм облак. Аз съм тъга.
Ти тъгата обичаш ли?
Аз имам много лица. ...
По малко на всяко приличам.
Аз съм облак. Аз съм тъга.
Ти тъгата обичаш ли?
Аз имам много лица. ...
772
7
Смалих се от тъга. Сега небето си не виждам.
Приличам на премръзнало врабче през януари,
приличам на река, която в пустото приижда,
защото няма мост и бряг, които да погали.
Смалих се от тъга. Осиротях – платно без вятър, ...
Приличам на премръзнало врабче през януари,
приличам на река, която в пустото приижда,
защото няма мост и бряг, които да погали.
Смалих се от тъга. Осиротях – платно без вятър, ...
970
14
Няколко срички – четири общо –
четири бели сълзи маргаритени,
четири ноти от соната среднощна,
четири стона от потайни копита,
четири дълги цигари с луната, ...
четири бели сълзи маргаритени,
четири ноти от соната среднощна,
четири стона от потайни копита,
четири дълги цигари с луната, ...
843
7
„- Чуваш ли нещо?
- Чувам. Жаби.
- Но конски тропот не чуваш.”
"Домът на Бернарда Алба"
Ф. Г. Лорка ...
- Чувам. Жаби.
- Но конски тропот не чуваш.”
"Домът на Бернарда Алба"
Ф. Г. Лорка ...
740
7
На мене връх не ми е писан по рождение.
Защо ми е? Без друго с облаци се любя.
Орисана съм да се скитам из ноември,
където слънцето в мъглите все се губи,
където дъждове косите си заплитат ...
Защо ми е? Без друго с облаци се любя.
Орисана съм да се скитам из ноември,
където слънцето в мъглите все се губи,
където дъждове косите си заплитат ...
855
1
8
Научи ме, Любов, как да те обичам тайно,
като молитва тиха да очаквам сбъдване,
да ми стига въздухът без теб. Безкрайна е
всяка глътка тишина преди разсъмване.
И небето е безкрай, а сбирам го в юмрук, ...
като молитва тиха да очаквам сбъдване,
да ми стига въздухът без теб. Безкрайна е
всяка глътка тишина преди разсъмване.
И небето е безкрай, а сбирам го в юмрук, ...
866
3
Изгубих се. И време е да се сдобря със тебе, Боже,
да пална свещ, иконата ти с устни сухи да докосна,
в нозете на тамяновата тишина две сълзи да положа,
две сълзи – греховно тежки от безброй въпроси.
Защо от Пътя се отказах, в безпътица защо се разпилях? ...
да пална свещ, иконата ти с устни сухи да докосна,
в нозете на тамяновата тишина две сълзи да положа,
две сълзи – греховно тежки от безброй въпроси.
Защо от Пътя се отказах, в безпътица защо се разпилях? ...
727
9
В онази нощ, преди снегът да погребе земята,
преди на жиците телата да изстенат в до мажор
и вятърът преди да раздере със вой платната
на една почти забравена любов, преди във хор
да гракнат мислите ми като ято черни гарвани, ...
преди на жиците телата да изстенат в до мажор
и вятърът преди да раздере със вой платната
на една почти забравена любов, преди във хор
да гракнат мислите ми като ято черни гарвани, ...
769
7
Отново нелогичен ход, за кой ли път със пешката.
Защо се върнах във играта, щом не я разбирам?
Мълчиш, студено гледаш моята поредна грешка,
с години все една и съща. Дори не я перефразирах.
Дори не се замислих, че тази партия приключи ...
Защо се върнах във играта, щом не я разбирам?
Мълчиш, студено гледаш моята поредна грешка,
с години все една и съща. Дори не я перефразирах.
Дори не се замислих, че тази партия приключи ...
1071
6
Аз си тръгнах неусетно като сън,
не посмях дори да кажа сбогом.
Гръбнак изви пред мене калдъръм,
натежал от тиха делнична тревога.
Аз тръгнах, да те целуна не успях ...
не посмях дори да кажа сбогом.
Гръбнак изви пред мене калдъръм,
натежал от тиха делнична тревога.
Аз тръгнах, да те целуна не успях ...
773
10
провокирано от пиесата на Макс Фриш "Дон Жуан или любовта
към геометрията"
Една невъзможна любов – вселена от копнежи,
съновидение на гений, висша геометрия,
необяснима, непонятна, луда, безнадеждна, ...
към геометрията"
Една невъзможна любов – вселена от копнежи,
съновидение на гений, висша геометрия,
необяснима, непонятна, луда, безнадеждна, ...
900
8
Този ден, тази нощ, този площад... – deja vu.
Кръгли неони – хиляди точки – в началото.
Две очи, две ръце, зачеркнали всяко табу.
Дъх горещ. Танцувам по тъпкана вече жарава.
Тази стая – оазис, в който изгарям от жажда. ...
Кръгли неони – хиляди точки – в началото.
Две очи, две ръце, зачеркнали всяко табу.
Дъх горещ. Танцувам по тъпкана вече жарава.
Тази стая – оазис, в който изгарям от жажда. ...
741
4
27 март – Международен ден на Театъра
Чужда кожа, силен грим, щура прическа...
От себе си бягаме. Зрителят тук си почива.
В гърлото делничен залък – сива гротеска...
Не спим, в своите роли без грим се откриваме. ...
Чужда кожа, силен грим, щура прическа...
От себе си бягаме. Зрителят тук си почива.
В гърлото делничен залък – сива гротеска...
Не спим, в своите роли без грим се откриваме. ...
795
7
Като буря през теб ще премина.
Кратка буря. Не оставям следи.
Само вятърът помни моето име
и устни. Ти ще забравиш. Нали?
Ще боля като огнена рана във тебе. ...
Кратка буря. Не оставям следи.
Само вятърът помни моето име
и устни. Ти ще забравиш. Нали?
Ще боля като огнена рана във тебе. ...
1217
17
Потърси ме, когато небето над теб наметне се с траур,
когато звездите, печални и бледи, в тъгата изчезнат.
Потърси ме – крия слънце в своите къдри коралови
и усмивка в очите – мост над най-дълбоката бездна.
Потърси ме, когато си сам и даже не можеш да плачеш, ...
когато звездите, печални и бледи, в тъгата изчезнат.
Потърси ме – крия слънце в своите къдри коралови
и усмивка в очите – мост над най-дълбоката бездна.
Потърси ме, когато си сам и даже не можеш да плачеш, ...
701
9
Няма изход.
Всеки път ме връща в пожара.
Какво ми остава?
Да се погледна в очите, да тръгна навътре?
Какво ще открия? – ...
Всеки път ме връща в пожара.
Какво ми остава?
Да се погледна в очите, да тръгна навътре?
Какво ще открия? – ...
834
9
Босонога душата ми плахо пристъпва във храма,
храм с мазилка от влага, без светци, без икони,
пълен с илюзии и със спомени, вместо восъчен пламък,
без амвон и свещеник, само с кръст и тежка корона.
Тук неспирно се вихрят смехът и сълзите – ръка за ръка, ...
храм с мазилка от влага, без светци, без икони,
пълен с илюзии и със спомени, вместо восъчен пламък,
без амвон и свещеник, само с кръст и тежка корона.
Тук неспирно се вихрят смехът и сълзите – ръка за ръка, ...
635
2
Тази нощ искам косите ми дълго, дълго, дълго да сресваш,
бавно, както буйната кръв на реката във вира търси покой,
босо лято по мене да тича, родено от твоите пръсти горещи,
и да кротне в най-силните длани този огнен, немирен порой.
Тихо сресвай косите ми, сякаш разцъфва в полето ръжта, ...
бавно, както буйната кръв на реката във вира търси покой,
босо лято по мене да тича, родено от твоите пръсти горещи,
и да кротне в най-силните длани този огнен, немирен порой.
Тихо сресвай косите ми, сякаш разцъфва в полето ръжта, ...
917
18
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
