koli4a
1 362 результатов
Животът ми е сякаш кръгла маса
с покривка от годишен календар.
Покривката е сива, без украса-
от Бога ми е тя годишен дар.
И храня се на нея със проблеми, ...
  659  14 
И бухалите
в клоните не спяха,
когато в залеза нощта се стЪмни.
Но във една-
дори прогнила, стряха ...
  373 
Душата е жадна за думите прости
втъкани със радост в поредния стих.
А земните чувства са моите гости
и нищичко важно от тях аз не скрих.
Звучаха във мене тез стихове нощни ...
  514 
Небето Господ с нож раздра
и прати жупел към земята.
Разпори земните недра –
погреба любовта ми свята.
Останах сам, като сирак ...
  2008  15 
Набъбват дряновите пъпки
и дрянът се събужда за живот.
Под него- на сърните стъпки,
в снега се губят, като капки пот.
Под снега кокиче бяло ...
  480 
Във влажен съд ли гние семе,
за жътва е далечно време.
Изровиш ли си своя кръст,
ще се заровиш в своя пръст.
Това е земната разплата ...
  308 
Стане ли ми трудно
в пътя да се взирам,
няма да е чудно,
че зора избирам.
С думи да се мия, ...
  384 
Прегърнах те със свян и болка.
Примигваше във мен спасена.
Съборих бялата ти шнолка
отзад в косата ти стаена.
Прекърших тялото ти тънко. ...
  366 
Съсипан от тревога,
разклатен, като плет,
ти сякаш си на дрога
в живота си проклет.
И вечер не заспиваш ...
  375 
За вас след Бога съм тичàл
във дни на радост и печал.
Със думи ви напътствах аз,
за да класите в горен клас.
Сръдливост имаше във вас, ...
  271 
Балсам за земята е божият дъжд
и нека попива живително в нея.
И тихо, и кротко над цъфнала ръж,
класа да измива с ръцете на фея.
Да гали стеблата на всяка трева ...
  445  10 
Във битката за пролетта
воюва зимата със Март.
Събира Марта челядта
и го обръща на хазарт.
Преди обяд е буря, сняг... ...
  519 
С машата аз огнището разривам...
На вас аз първо се похвалвам:
една искрица в пепелта откривам
и с топъл дъх си я разпалвам.
И от искрата огън се заражда- ...
  346 
И есента поръбва бреговете,
че идват бели студове.
Ще паднат пак и бели снеговете
над нощните ми страхове.
А тишината въздуха ще цепи ...
  343 
Така се стекоха нещата,
че няма смисъл да вървим.
Да пренебрегнем суетата
и в брака да се разделим.
Последна чаша да изпием... ...
  424 
Изтлява всякаква надежда
за утрешния светъл ден,
че няма кой да ме зарежда
и вдъхва вярата във мен.
Напред пък нищо се не вижда- ...
  376 
От раждането още съм обречен:
след живота си да бъда вечен.
А на земята минало остава
та за мен да имате представа.
Че времето реално под небето ...
  316 
Любовта се с думи не разказва.
Тя дори не ще да се показва.
Винаги обаче се доказва.
Срещите във МОЛ-ове ги прави-
да личи, че връзките са здрави ...
  389 
Нарамил на гръб и съдбата,
подкарал годините с прът,
аз крача с краката си - двата,
по този безмилостен рът.
От сутрин до вечер - прегърбен, ...
  442 
Светът е станал по-заможен
и разширява своя кръгозор.
Напредъкът му е възможен
в отправения в небесата взор.
А колко хора на земята ...
  285 
Тръгнал от мъртвилото,
стигнал до бесилото!
За Родината ни - милата,
ти още си ни силата.
Ти си жив завинаги ...
  343 
Изпил съм вече три кафета
във туй квартално кафене.
И падат всичките небета
над покрива на "Матине".
И рошаво е във главата, ...
  355 
Запалих цигара и туй ме накара
да гледам с очи на поет.
На крайната гара приятелка стара
ме чака. Намигам с привет!
Насред коловоза, забравил тормоза, ...
  314 
Надигат се във мен въпроси
и чакам отговор на тях.
Мъглата ви над мен се носи
и аз не съм, където бях.
Аз чакам ясно и открито ...
  318 
За кого си се разсвирил, щурчо,
с остарялата китара?
Ти ли будиш нощните светулки
и раздираш им хастара?
Ти, изпратил слънцето горещо, ...
  467 
Потъвам във блатото мръсно
и няма от мене следа.
За въздуха вече е късно-
разпъна ме той на греда.
Към дъното аз се насочвам ...
  397 
Във тихата есен на дните ми
валят ме мъглите и зими.
На вечер лютиви- нощите ми,
оставят ми думи раними.
Косите се сплитат във кùчури ...
  328 
Във тихата есен на дните ми
валят ме мъглите и зими.
На вечер лютиви - нощите ми,
оставят ми думи раними.
Косите се сплитат във кичури ...
  295 
Поднасям ти чувствата си
на бяла филия с масло.
Дарявам ти буквата си,
щастливото мое число.
Дарявам ти пръстена цял, ...
  354 
В душата трохите
разтапят се - знам.
така тя се храни
от грамче до грам.
А в ниви класили ...
  316 
За тебе, мила, е нищожно
едничко цвете да ти подаря.
С голям букет пък - невъзможно
за всичкото да ти благодаря.
И малко е да те докосна ...
  400 
След първата водка
жената е кротка.
Тя кръшно се смее
и всичко умее.
След втората водка ...
  442 
За кой ли път се аз изказвам,
че ходенето ни не е във крак.
И за пореден път показвам,
че имам във душата тежък мрак.
Че тежко още се живее ...
  310 
Вали безбрежен, като марля, сняг.
Какво сега със тебе да си кажем?..
Покрива тишината всеки бряг.
И как сега навън да се покажем?
Преди в нощта- в леглото- да заспим, ...
  328 
Бездомни облаци се движат
по вселенското небе.
И ветрове за тях се грижат
по въздушното трасе.
Закриват слънцето с пердета- ...
  355 
Прегърнах времето със вик
и дните си със кръст белязах.
От туй не станах аз велик,
но чист в поезията влязох.
И светли думи аз редя ...
  378 
Със риск дори да съм прокЪлнат,
гледам в други светове.
Целият съм все погълнат
от любими цветове.
Гледам във дъгата цветна ...
  255 
Започвам със кратка молитва-
гласът ми към тебе политва.
Към тебе- във твоя чертог,
където съдът ти е строг.
Приемай и мене с готовност ...
  313 
Луната в душата ми свети.
Лозата ми пуска филиз.
И в мене са всички поети-
за тях се превръщам на лист.
Във бременни нощи се будя. ...
  322 
Заспивам, а трябва да бъда все буден.
И няма ли милост нощта ми към мен?
В съня ми се връща странника блуден,
за да я превърне нощта ми във ден.
А аз се превръщам във съд антикварен ...
  366 
Предложения
: ??:??