koli4a
1 362 результатов
Животът ми е сякаш кръгла маса
с покривка от годишен календар.
Покривката е сива, без украса-
от Бога ми е тя годишен дар.
И храня се на нея със проблеми, ...
  602  14 
И бухалите
в клоните не спяха,
когато в залеза нощта се стЪмни.
Но във една-
дори прогнила, стряха ...
  291 
Душата е жадна за думите прости
втъкани със радост в поредния стих.
А земните чувства са моите гости
и нищичко важно от тях аз не скрих.
Звучаха във мене тез стихове нощни ...
  451 
Небето Господ с нож раздра
и прати жупел към земята.
Разпори земните недра –
погреба любовта ми свята.
Останах сам, като сирак ...
  1824  15 
Набъбват дряновите пъпки
и дрянът се събужда за живот.
Под него- на сърните стъпки,
в снега се губят, като капки пот.
Под снега кокиче бяло ...
  414 
Във влажен съд ли гние семе,
за жътва е далечно време.
Изровиш ли си своя кръст,
ще се заровиш в своя пръст.
Това е земната разплата ...
  239 
Стане ли ми трудно
в пътя да се взирам,
няма да е чудно,
че зора избирам.
С думи да се мия, ...
  338 
Прегърнах те със свян и болка.
Примигваше във мен спасена.
Съборих бялата ти шнолка
отзад в косата ти стаена.
Прекърших тялото ти тънко. ...
  314 
Съсипан от тревога,
разклатен, като плет,
ти сякаш си на дрога
в живота си проклет.
И вечер не заспиваш ...
  307 
За вас след Бога съм тичàл
във дни на радост и печал.
Със думи ви напътствах аз,
за да класите в горен клас.
Сръдливост имаше във вас, ...
  216 
Балсам за земята е божият дъжд
и нека попива живително в нея.
И тихо, и кротко над цъфнала ръж,
класа да измива с ръцете на фея.
Да гали стеблата на всяка трева ...
  387  10 
Във битката за пролетта
воюва зимата със Март.
Събира Марта челядта
и го обръща на хазарт.
Преди обяд е буря, сняг... ...
  436 
С машата аз огнището разривам...
На вас аз първо се похвалвам:
една искрица в пепелта откривам
и с топъл дъх си я разпалвам.
И от искрата огън се заражда- ...
  289 
И есента поръбва бреговете,
че идват бели студове.
Ще паднат пак и бели снеговете
над нощните ми страхове.
А тишината въздуха ще цепи ...
  278 
Така се стекоха нещата,
че няма смисъл да вървим.
Да пренебрегнем суетата
и в брака да се разделим.
Последна чаша да изпием... ...
  358 
Изтлява всякаква надежда
за утрешния светъл ден,
че няма кой да ме зарежда
и вдъхва вярата във мен.
Напред пък нищо се не вижда- ...
  318 
От раждането още съм обречен:
след живота си да бъда вечен.
А на земята минало остава
та за мен да имате представа.
Че времето реално под небето ...
  255 
Любовта се с думи не разказва.
Тя дори не ще да се показва.
Винаги обаче се доказва.
Срещите във МОЛ-ове ги прави-
да личи, че връзките са здрави ...
  335 
Нарамил на гръб и съдбата,
подкарал годините с прът,
аз крача с краката си - двата,
по този безмилостен рът.
От сутрин до вечер - прегърбен, ...
  372 
Светът е станал по-заможен
и разширява своя кръгозор.
Напредъкът му е възможен
в отправения в небесата взор.
А колко хора на земята ...
  229 
Тръгнал от мъртвилото,
стигнал до бесилото!
За Родината ни - милата,
ти още си ни силата.
Ти си жив завинаги ...
  266 
Изпил съм вече три кафета
във туй квартално кафене.
И падат всичките небета
над покрива на "Матине".
И рошаво е във главата, ...
  300 
Запалих цигара и туй ме накара
да гледам с очи на поет.
На крайната гара приятелка стара
ме чака. Намигам с привет!
Насред коловоза, забравил тормоза, ...
  267 
Надигат се във мен въпроси
и чакам отговор на тях.
Мъглата ви над мен се носи
и аз не съм, където бях.
Аз чакам ясно и открито ...
  255 
За кого си се разсвирил, щурчо,
с остарялата китара?
Ти ли будиш нощните светулки
и раздираш им хастара?
Ти, изпратил слънцето горещо, ...
  415 
Потъвам във блатото мръсно
и няма от мене следа.
За въздуха вече е късно-
разпъна ме той на греда.
Към дъното аз се насочвам ...
  319 
Във тихата есен на дните ми
валят ме мъглите и зими.
На вечер лютиви- нощите ми,
оставят ми думи раними.
Косите се сплитат във кùчури ...
  276 
Във тихата есен на дните ми
валят ме мъглите и зими.
На вечер лютиви - нощите ми,
оставят ми думи раними.
Косите се сплитат във кичури ...
  251 
Поднасям ти чувствата си
на бяла филия с масло.
Дарявам ти буквата си,
щастливото мое число.
Дарявам ти пръстена цял, ...
  271 
В душата трохите
разтапят се - знам.
така тя се храни
от грамче до грам.
А в ниви класили ...
  255 
За тебе, мила, е нищожно
едничко цвете да ти подаря.
С голям букет пък - невъзможно
за всичкото да ти благодаря.
И малко е да те докосна ...
  322 
След първата водка
жената е кротка.
Тя кръшно се смее
и всичко умее.
След втората водка ...
  369 
За кой ли път се аз изказвам,
че ходенето ни не е във крак.
И за пореден път показвам,
че имам във душата тежък мрак.
Че тежко още се живее ...
  244 
Вали безбрежен, като марля, сняг.
Какво сега със тебе да си кажем?..
Покрива тишината всеки бряг.
И как сега навън да се покажем?
Преди в нощта- в леглото- да заспим, ...
  256 
Бездомни облаци се движат
по вселенското небе.
И ветрове за тях се грижат
по въздушното трасе.
Закриват слънцето с пердета- ...
  297 
Прегърнах времето със вик
и дните си със кръст белязах.
От туй не станах аз велик,
но чист в поезията влязох.
И светли думи аз редя ...
  312 
Със риск дори да съм прокЪлнат,
гледам в други светове.
Целият съм все погълнат
от любими цветове.
Гледам във дъгата цветна ...
  210 
Започвам със кратка молитва-
гласът ми към тебе политва.
Към тебе- във твоя чертог,
където съдът ти е строг.
Приемай и мене с готовност ...
  264 
Луната в душата ми свети.
Лозата ми пуска филиз.
И в мене са всички поети-
за тях се превръщам на лист.
Във бременни нощи се будя. ...
  275 
Заспивам, а трябва да бъда все буден.
И няма ли милост нощта ми към мен?
В съня ми се връща странника блуден,
за да я превърне нощта ми във ден.
А аз се превръщам във съд антикварен ...
  296 
Предложения
: ??:??