Patrizzia
2 304 результатов
Между два живота - дъхав цвят,
рони бели листчета, ухае.
До клошаря кротко спи богат,
път към Рая, ангел бял. Това е.
Между два живота - дървен кръст, ...
  846  10 
Слънце препило с роса от тревата, на гладно,
слънчеви зайчета, като мъниста търкаля.
Вятърът тръпне в клонака и май му е хладно,
бърза по улици голи да погне Михаля.
Градски врабчета маршрути, за път каканижат, ...
  742  10 
Блещукат пред очите ми звездички,
какъв ли Муз, ме тъй подкокороса*?
Та до зори играхме си - на жмичка,
а днес стихът съвсем се захароса.
Донесъл беше вино и китара, ...
  1315  15 
Морето е палитрата, а мачтите - стативи,
рисува залез ален по небето, със замах.
Рисува слънчогледите. А август си отива.
Тъга раздра на лентички, безгрижен детски смях.
И върза с тях кобилките, вълните, тъй игриви. ...
  806 
Самотата обича добрите -
да ги кърми на сухата пазва.
Денем тя из вертепите скита,
нощем спомени чужди разказва.
Денонощно държи ги на мушка, ...
  561 
Котка, старица,гнездото - изстинало,
свещник - донесен от странство.
Снимките - късчета шарено минало.
Рожби - далеч в емигранство.
Кучето - само що не е продумало, ...
  627 
Живот ли бе? Непрекипяло вино.
Въвеждане на нов световен ред.
И махмурлук, щом празникът отмина.
Мечтите му - останки от банкет.
И сдърляха се уличните псета, ...
  805  13  13 
Тя се казва Мария. Името според ръста.
Свято име за обич и женски тегла.
Колко пъти понесе и сина си, и кръста
и животa им тегли, и все на жегла.
Тя се казва Мария. И жена е, и слаба, ...
  1311  10  16 
Последната бедняшка риза,
по шевовете се разнищи.
И той библейски я хариза -
щом в Рая не му трябва нищо.
Според църковните повели, ...
  825  12  13 
Живея в очите ти, в топлите ириси,
зеленото спомня ми смътно реката
и жаркото пладне, и летните мириси,
и тичащ жребец - господар на полята.
Запазени мигове - от избледняване, ...
  658  12 
Пред вашата врата, с така бодяща изтривалка,
душата ляга и съвсем по кучешки скимти.
Не се умилква за храна - без ласки тя е жалка
проскубаните свои болки - ще ви ги спести.
Излизате навън :Я, кученце, гадинка малка, ...
  592 
Уж се раждаме с вик и с очи любопитно отворени
и това, че не виждаме, всъщност е бабешки блъф,
уж дълбоко в земята преплитат се спомени корени,
и кипи по рождение буйно ярка бунтовната кръв.
Там във родилното, всъщност и в гроба еднакво мерилото, ...
  917 
Дъждовни, топли локви нежно ме прегръщат и
в тях плуват пъстри минали животи.
Припомнят ми момичето, то пак е същото,
жената в мен вали, по чужди ноти.
Привличам гръмотевици и мрак - неволите, ...
  597 
Вехти дрипи,а в дрешника стари чудовища,
остри тръни прикрили са друмите,
по които пак фея ми носи съкровища,
заклинания - губещи думите.
Зад витрина проблясва пантофката стъклена ...
  651 
Зрее грозде, дръзко лепне,
по момински устни.
Вятър сред лозите шепне:
Няма да те пусна!
Паяжинка невидима, ...
  656 
Вълча стъпка, на горска поляна,
облак сив там душица оставя.
Заек - сянка, от страх разлюляна,
му е казал - магия ще правя.
Врабчов дъх, огледалце от врана. ...
  676  10 
Усмихвам се.С по зрънце се смалява,
животът ми,със всеки залез разжарен
Суетният ви глад и алчна врява,
отмерват миг,от вас накриво прекроен.
Усмихвам се. И с чудесата сини, ...
  589 
Мъничката ми маймунка,
цял ден кара колело.
Паднал, тича да го цункам,
по издраното чело.
Казваш, капнала кръвчица? ...
  1168  12 
Мисли окъсели и опърпани,
светофарът вяло ми намига.
Делникът - разтегнал се, от дърпане,
времето не стига и не стига.
Няколкото потни въжделения, ...
  595 
И понеже все смелчаците са грешните,
и понеже не изпитвах страх, покорство,
ти отказа с лудостта ми да се срещнете
и затвори се в еснафското притворство.
И понеже постулатите, до втръсване, ...
  643 
Небивалици висват на улуците,
разказват разни врели - некипели.
Дали криви просъницата звуците?
В една от мойте котешки недели.
Разсъмва се и вятър, по калканите, ...
  710 
Извива пенест нежен гръб,
съвсем по котешки вълната.
Във всяка песъчинка - скръб,
сълза, за свършващото лято.
Купът от водорасли - сив, ...
  712 
Летят светулките, летят,
в тревата светят, треперливо.
Сърните неспокойно спят,
те знаят - юли си отива.
Нахлупил облачен каскет, ...
  612  12 
Медалите най-често са от тиква,
живееш сякаш чуждия живот.
Но все не иска разумът да свиква,
че вечно ще те вземат за идиот.
Броиш си нощем раните, рогата, ...
  974  14  15 
Морно чело лято бърше
и присяда, под салкъм.
Може би светът ще свърши,
наживяла се не съм.
Селянинът, с груби длани, ...
  564 
Рубенсов е тип Луната,
като мене - орисия.
Виж, оправих ти кревата,
призори ще те завия.
Аз ще седна вън, на двора, ...
  1098 
И крачих по пътеки - тесни, криви,
обувки късах, вадих трън, след трън.
Минаваше животът, като в сън.
Все троскот бях, сред плодната ви нива.
И бях в Луната влюбено плашило ...
  669 
В очите на врабче е отразен,
светът ни, като житно зрънце малък.
Изплакан от страхливците рефрен -
горчи, засяда - твърд, вчерашен залък.
И джойстик е в ръката на дете, ...
  516 
Безсъницата тихичко въздиша,
рисува златни руни, по тавана.
С носленце мокро бута ме - да пиша,
с перо от сън. Но как ли да го хвана?
Звездите вън са с облачни пижами, ...
  497 
Понеже все нанякъде забързана,
разбивах си носа и коленете,
със пъстра прежда, от години, вързани,
виж, зрелостта чорапи ми оплете.
Откъснати нехайно, от дъгата ми, ...
  943 
Плъзгам се по ръбчето на устни,
котешки извива гръб Луната.
Светъл дъжд по покриви изкусно,
свири мокра, тръпнеща соната.
В две очи Вечерница лъчиста, ...
  770  10 
Как искам, Боже мой, веднъж възкръснал,
да ни погледнеш някак безпристрастно.
Митът за Рая страшно ни е втръснал,
а в Ада сигурно е вече тясно.
И всеки грях, разбира се неволен, ...
  633  13  17 
Ръждясаха ти, рицарю, доспехите,
а верният ти спътник се пропи.
А крантата преживя пак утехата,
че сто години великанът спи.
Хей, воине, обувките ти, лачени, ...
  1568  12 
Жребец животът вее потна грива.
Обяздвам думите, безсмъртна съм за кратко,
напук на болката лицето ми е гладко,
тъгата на очите ми отива.
Мъглата се разтваря и свещица, ...
  889 
И няма бряг, ни къща, ни любима,
бездомен рак пустинник - просто мъж.
И в чужда, и студена раковина,
сърцето му се шмугва неведнъж.
Сънува ли ги - чуждите небета, ...
  1033 
Пианото е влюбено - тъжи,
с най-нежното, докосващо униние.
И музиката му в нощта кръжи,
над вързани на възел петолиния.
И ключът сол безпомощно виси ...
  1235  10  16 
И падна покосен - пореден труп,
сред алчност и човешко неведение.
И клоните ти жилав сплитат клуп:
Отсечен орех, лошо е знамение.
Уверено резачката ръмжи, ...
  647 
Като стара болка в бели дрехи,
вятърът на лятото засвети.
Птиците през плач на път поеха,
ронят златни сълзи класовете.
Маковете тихо догоряха, ...
  526 
Ветровете и бурите сплитам на плитки,
изписвам с облак ситно небосвода.
Отдавна са моретата ми много плитки
на токчета и по водата ходя.
Буревестник – душата ми – носи се с бриза ...
  783 
В умалелите ни дрешки,
детството се гуши скрито.
От игрите ни лудешки,
панталонките пробити.
Топки, ластик и фунийки, ...
  2141  11  27 
Предложения
: ??:??