yotovava
2 644 результатов
Отивам си. Така се уморих
да бъда все невидима и тиха.
От мене е останал само вик
и болката, преляла в два-три стиха.
И знам, че вече няма път назад – ...
да бъда все невидима и тиха.
От мене е останал само вик
и болката, преляла в два-три стиха.
И знам, че вече няма път назад – ...
735
13
16
2198
10
19
Прежалих вече хиляди неща,
които знам, че няма да се сбъднат –
скиталецът щурец – взривил нощта,
в затвора на безкрайната окръжност,
коприненият паяк връз везмо ...
които знам, че няма да се сбъднат –
скиталецът щурец – взривил нощта,
в затвора на безкрайната окръжност,
коприненият паяк връз везмо ...
689
8
9
Ето те сега, безпомощен като малко дете. Един миг и целият ти свят отива на кино. А времето няма как да върнеш назад. Ако би могъл, ако би знаел какво ще се случи, дали щеше да се отърсиш от съмненията си и да ме обичаш така, както когато бяхме млади, пълни с мечти и надежди, както когато вярвахме, ...
1988
11
16
ГОСПОДНИ ПЧЕЛИНИ
Тук спяха пчелите на Господ,
в уютния скут на звездите,
в постеля – красива и проста,
и пиха нектар до насита. ...
Тук спяха пчелите на Господ,
в уютния скут на звездите,
в постеля – красива и проста,
и пиха нектар до насита. ...
573
4
10
Разбрах къде живее Господ Бог
и вчера вечер проследих го тайно.
Горичка есенна, на рид висок,
бе скътала порталите на Рая.
Той залеза в саханчето стопи, ...
и вчера вечер проследих го тайно.
Горичка есенна, на рид висок,
бе скътала порталите на Рая.
Той залеза в саханчето стопи, ...
524
9
24
1051
4
13
КЛАДЕНЕЦЪТ НА ВАН ГОГ
Аз някога рисувах слънчогледи
Не знам защо внезапно оглушах
и четките си разпилях в безреда.
А във главата ми извира смях. ...
Аз някога рисувах слънчогледи
Не знам защо внезапно оглушах
и четките си разпилях в безреда.
А във главата ми извира смях. ...
657
8
9
За всички тържества ли закъснях –
очите ми без тебе гаснат.
А имах най-обичания смях
и любовта ни бе прекрасна.
Сега душите ни са пълни с мед. ...
очите ми без тебе гаснат.
А имах най-обичания смях
и любовта ни бе прекрасна.
Сега душите ни са пълни с мед. ...
470
10
16
Не смея да си пожелая вече
ни книга, нито пък везмо.
Сама присядам всяка топла вечер
и пиша някому писмо,
което – знам, че няма да изпратя, ...
ни книга, нито пък везмо.
Сама присядам всяка топла вечер
и пиша някому писмо,
което – знам, че няма да изпратя, ...
672
10
14
Днес направих равносметка –
губила съм, общо взето .
Кърпех вехтата си дреха
с паяжинки от небето.
Сух и чер ми бе коматът, ...
губила съм, общо взето .
Кърпех вехтата си дреха
с паяжинки от небето.
Сух и чер ми бе коматът, ...
554
9
13
Мълчи сега, не дишай, не ме буди от сън.
Най-истински се пише, щом зазори навън.
И сенките се стапят – в браздичка от сълза,
и в злато по листата на есенна бреза.
Тънее, изумруден, изпръхващият здрач, ...
Най-истински се пише, щом зазори навън.
И сенките се стапят – в браздичка от сълза,
и в злато по листата на есенна бреза.
Тънее, изумруден, изпръхващият здрач, ...
1716
12
20
Бих станала навярно цигулар,
да можех да се преродя отново.
Помъкнала на гръб калъфа стар,
из кални кръстопътища ще бродя.
И ще се спра – в най-крайния квартал, ...
да можех да се преродя отново.
Помъкнала на гръб калъфа стар,
из кални кръстопътища ще бродя.
И ще се спра – в най-крайния квартал, ...
786
9
13
БУДИЛНИК ЗА ГОСПОД
Низша съм родена, зная,
нищетата ме преследва –
сутрин – в празната ми стая,
вечер – в сухия ми хлебец. ...
Низша съм родена, зная,
нищетата ме преследва –
сутрин – в празната ми стая,
вечер – в сухия ми хлебец. ...
714
5
13
Сърдити ли родени сме, не знам,
човекът по природа ли е злобен?
Защо с такава ярост или плам
необичайното да сринем сме готови?
Съседът ме събуди посред нощ – ...
човекът по природа ли е злобен?
Защо с такава ярост или плам
необичайното да сринем сме готови?
Съседът ме събуди посред нощ – ...
579
8
20
1265
5
11
1115
2
6
2136
10
11
907
6
6
993
2
4
ФБ-ПРИЯТЕЛСТВО
Не знам защо във Фейса ме спохождат
самотните мъже на този свят.
Предлагат ми приятелство – тревожни
дали поканата ще потвърдя. ...
Не знам защо във Фейса ме спохождат
самотните мъже на този свят.
Предлагат ми приятелство – тревожни
дали поканата ще потвърдя. ...
905
10
11
ПОДПИСАНО СЪС СВЕТЛИНА
Когато Бог дойде при нас,
не го видяхме, нито чухме –
как рони в пролетния храст
дъждецът воплите си глухи, ...
Когато Бог дойде при нас,
не го видяхме, нито чухме –
как рони в пролетния храст
дъждецът воплите си глухи, ...
695
7
12
Много празници – помня – в живота ми бяха безмълвни,
приютени под мократа, хлъзгава ципа на здрача.
От солта им разбрах колко бързо след тихото мръква.
Но човек съвършен е, защото умее да плаче.
Ние с теб си говорихме – може би – чужди езици. ...
приютени под мократа, хлъзгава ципа на здрача.
От солта им разбрах колко бързо след тихото мръква.
Но човек съвършен е, защото умее да плаче.
Ние с теб си говорихме – може би – чужди езици. ...
1478
23
34
923
1
1
Тук времето тече полека.
Пресъхва старият геран.
Обрасва тясната пътека.
И храмът вече е обран.
Копривата е полудяла ...
Пресъхва старият геран.
Обрасва тясната пътека.
И храмът вече е обран.
Копривата е полудяла ...
907
13
13
1017
4
8
1081
2
На Сашко
Не доживя до двайсет и една.
И цял живот така и не проходи.
Навънка смог и утринна мъгла
са изпотили мръсните прозорци. ...
Не доживя до двайсет и една.
И цял живот така и не проходи.
Навънка смог и утринна мъгла
са изпотили мръсните прозорци. ...
658
8
12
КЪДЕТО СЛАВЕИТЕ ПЛАЧАТ
Бях готова с теб да тръгна
и не знам защо избягах.
Черен беше като въглен
и горчеше листопадът. ...
Бях готова с теб да тръгна
и не знам защо избягах.
Черен беше като въглен
и горчеше листопадът. ...
501
12
13
Невидим – и довчера плах,
снегът пред мен набира сила.
Не помня? – бях, или не бях
душа под него подслонила,
из простичкия мой възторг ...
снегът пред мен набира сила.
Не помня? – бях, или не бях
душа под него подслонила,
из простичкия мой възторг ...
442
4
7
ШЕПОТ ЗА МОЛИТВА
Човекът, който мълчаливо
във чашата си се е втренчил,
не зная накъде отива
и колко стигал е далече. ...
Човекът, който мълчаливо
във чашата си се е втренчил,
не зная накъде отива
и колко стигал е далече. ...
632
5
9
1610
1
3
ПОДСЛУШВАНЕ НА ТИШИНАТА
От звуци тишината ли гъмжи –
от шепоти на тръни и тревици,
неизмълвени ласки и лъжи,
или от дъхове на спящи птици, ...
От звуци тишината ли гъмжи –
от шепоти на тръни и тревици,
неизмълвени ласки и лъжи,
или от дъхове на спящи птици, ...
698
8
17
974
2
6
Забравих как звучеше моят глас,
дали съм плакала от много обич,
как къртеха се в мене – пласт след пласт,
и падаха ръждясали окови.
Брезата ме научи да мълча ...
дали съм плакала от много обич,
как къртеха се в мене – пласт след пласт,
и падаха ръждясали окови.
Брезата ме научи да мълча ...
787
14
18
Обичам невъзможните неща,
защото те ме карат да мечтая.
Да имах скътани парици, щях
да си наема под небето стая.
В таванче малко, скрито от света – ...
защото те ме карат да мечтая.
Да имах скътани парици, щях
да си наема под небето стая.
В таванче малко, скрито от света – ...
903
10
12
Барутен погреб е душата ми.
И тръпката, че още дишам
в косите сини на водата
навярно прави ме излишна.
Щом вържа възела на дните – ...
И тръпката, че още дишам
в косите сини на водата
навярно прави ме излишна.
Щом вържа възела на дните – ...
564
3
10
Приличам може би на къса свещ,
отдавна тихомълком догоряла.
Щом залезът бе пищен и горещ,
безкрайно тъмно е преди раздяла.
Отиваш си. Така е най-добре. ...
отдавна тихомълком догоряла.
Щом залезът бе пищен и горещ,
безкрайно тъмно е преди раздяла.
Отиваш си. Така е най-добре. ...
604
5
9
1597
4
12
Все някой ден ще замълчи – ранена – птицата у мене,
която имаше очи и брод за моите Вселени.
Пленена – сякаш в пещера, която няма вход и изход –
аз – нито бяла, ни добра, и дума няма да извикам.
Ще слушам всички гласове, които вечер ми шушукат – ...
която имаше очи и брод за моите Вселени.
Пленена – сякаш в пещера, която няма вход и изход –
аз – нито бяла, ни добра, и дума няма да извикам.
Ще слушам всички гласове, които вечер ми шушукат – ...
824
11
17
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
