dolly (Доли)
583 5254
14 авг. 2006 г., 17:08

Цвете омайниче 

Фотография
3467 0 4

© Доли Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрави, Романтична! Дано опазим природата. Да благоговеем пред нея, без и за миг да се поражда у нас чувството, желанието да притежаваме и най-малка частица от нея... Тогава усещането е страхотно.
  • Прекрасна снимка,Доли!
    Поздрави!
  • Благодаря за споделената емоция, Вероника. Желая ти хубав ден, в който да преоткриваш красотата на дребните, но истински неща в живота.
  • Благодаря, Вероника. Омайничето е любимото ми планинско цвете. Ето и стихотворението, което по-рано бях публикувала в сайта за него. Пускам го тук, за да са си заедно със снимката

    Когато се качваш по склона нагоре,
    скали и потоци минаваш с умора,
    тежи и ветрецът, едва те докоснал,
    солено в очите боде те, но волен
    усещаш духа си... тогава си мислиш
    за всичко далечно от делника, сивия.

    Тогава събуждаш заспали мечти,
    отново напират въпроси, които
    забравил си в будните детски очи,
    а отговор нямат. Човекът все търси...
    Но махнал с ръка си се вкопчил в деня си,
    и от дърветата вече не виждаш гората.

    Тогава, изострил докрай сетивата,
    достигаш до равно, пред теб – синевата
    с отблясък зелен нахлува в очите ти.
    Забравяш за мислите, поглъщаш лъчите...
    И леко се плиска прохладна водата...
    Отпускаш не само тяло, почива душата...

    Кристален е въздухът и е тихо – до болка.
    Замаян от гледката, безсловесен, без воля,
    полека започваш да виждаш контурите
    отразени в дълбокото. А в тревите, потулено,
    но искрящо, тъй алено, те поглежда омайниче.
    И отново в магия потъват очите ти...

    А сърцето ти – тука остава, завинаги.
Предложения
: ??:??