Цвете омайниче

Comments

• 

  dolly (Доли)

  Поздрави, Романтична! Дано опазим природата. Да благоговеем пред нея, без и за миг да се поражда у нас чувството, желанието да притежаваме и най-малка частица от нея... Тогава усещането е страхотно.

  2006-08-21T12:15:57+03:00
• 

  petinka67 (Петя Кръстева)

  Прекрасна снимка,Доли!
  Поздрави!

  2006-08-21T12:05:00+03:00
• 

  dolly (Доли)

  Благодаря за споделената емоция, Вероника. Желая ти хубав ден, в който да преоткриваш красотата на дребните, но истински неща в живота.

  2006-08-21T12:01:21+03:00
• 

  dolly (Доли)

  Благодаря, Вероника. Омайничето е любимото ми планинско цвете. Ето и стихотворението, което по-рано бях публикувала в сайта за него. Пускам го тук, за да са си заедно със снимката
  
  Когато се качваш по склона нагоре,
  скали и потоци минаваш с умора,
  тежи и ветрецът, едва те докоснал,
  солено в очите боде те, но волен
  усещаш духа си... тогава си мислиш
  за всичко далечно от делника, сивия.
  
  Тогава събуждаш заспали мечти,
  отново напират въпроси, които
  забравил си в будните детски очи,
  а отговор нямат. Човекът все търси...
  Но махнал с ръка си се вкопчил в деня си,
  и от дърветата вече не виждаш гората.
  
  Тогава, изострил докрай сетивата,
  достигаш до равно, пред теб – синевата
  с отблясък зелен нахлува в очите ти.
  Забравяш за мислите, поглъщаш лъчите...
  И леко се плиска прохладна водата...
  Отпускаш не само тяло, почива душата...
  
  Кристален е въздухът и е тихо – до болка.
  Замаян от гледката, безсловесен, без воля,
  полека започваш да виждаш контурите
  отразени в дълбокото. А в тревите, потулено,
  но искрящо, тъй алено, те поглежда омайниче.
  И отново в магия потъват очите ти...
  
  А сърцето ти – тука остава, завинаги.
  

  2006-08-21T11:42:19+03:00