Н Е Б Е С Е Н Ъ Г Ъ Л
В мълчаливото лято на високото слънцестоене
и в тъжната сянка на есенни птичи крила,
стисках в шепи душата, изправена, че на колене
пред надеждата само като в храм на Христос съм била.
Но догарят в очите ми двете запалени свещи.
И когато от мрака дочуя отвъдния зов,
ще заплаче със восъчни сълзи мечтата безгрешна,
недочакала своя рождественски миг с благослов.
А часовника свой ще навие лъжливото време
и ще търси сърце за гнездо на добрата мечта.
От небесния ъгъл тя ще гледа света уморена, ...