May 3, 2012, 1:42 PM

Небесен ъгъл 

  Poetry » Phylosophy
804 0 15
Н Е Б Е С Е Н Ъ Г Ъ Л
В мълчаливото лято на високото слънцестоене
и в тъжната сянка на есенни птичи крила,
стисках в шепи душата, изправена, че на колене
пред надеждата само като в храм на Христос съм била.
Но догарят в очите ми двете запалени свещи.
И когато от мрака дочуя отвъдния зов,
ще заплаче със восъчни сълзи мечтата безгрешна,
недочакала своя рождественски миг с благослов.
А часовника свой ще навие лъжливото време
и ще търси сърце за гнездо на добрата мечта.
От небесния ъгъл тя ще гледа света уморена, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??