Небесен ъгъл
Н Е Б Е С Е Н Ъ Г Ъ Л
В мълчаливото лято на високото слънцестоене
и в тъжната сянка на есенни птичи крила,
стисках в шепи душата, изправена, че на колене
пред надеждата само като в храм на Христос съм била.
Но догарят в очите ми двете запалени свещи.
И когато от мрака дочуя отвъдния зов,
ще заплаче със восъчни сълзи мечтата безгрешна,
недочакала своя рождественски миг с благослов.
А часовника свой ще навие лъжливото време
и ще търси сърце за гнездо на добрата мечта.
От небесния ъгъл тя ще гледа света уморена,
но останала жива след мен, победила смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
